Яна Язова - 51 години от злощастната й смърт

Преди 51 години, на днешната дата е убита Яна Язова - поетеса и писателка, на която не простиха за хубостта и изключителния й талант.

Яна Язова е прозвище на Люба Тодорова Генчева. Родена е в Лом на 23 май 1912 г. (по стар стил). Навлиза в литературния свят на Царство България под покровителството на проф. Александър Балабанов. Той измисля нейния псевдоним и й дава първоначални творчески насоки. Обществото и пресата по това време са скандализирани от тяхната връзка, макар да няма данни тя да е била повече от духовна. Една от причините за това е разликата във възрастта им, която е 33 години.

Яна Язова издава първата си стихосбирка „Язове“ през 1931 г. През следващите години излизат още две стихосбирки, романите „Ана Дюлгерова“ и „Капитан“, както и драми, произведения за деца и преводи. След 1944г. тя отказва да твори в стила на т.нар социалистически реализъм. По тази причина тя няма нито една публикация от смяната на режима до края на живота си. Но през този период Яна Язова написва най-значимите си творби като трилогията "Балкани", състояща се от романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, както и дилогията "Соления залив", която включва "Голямо и Малко" и "Война".

През началото на август 1974 г. поетесата е намерена мъртва в дома си. Тялото е било в напреднал стадий на разложение. Основната версия за смъртта й е, че е била удушена с колана на халата си. Според българския литературен историк Петър Величков, тя е погребана с този колан. Последната записка в дневника й е от 9 юли и това се счита за датата на смъртта й. Разследването е за убийство, но ДС изземва цялата преписка от СДВР. 

През 1985 Петър Величков, с помощта на Радой Ралин и проф. Т. Боров, осуетява плана на друг писател да открадне и издаде под негово име романа на Яна Язова „Левски“. Тази случка се разшумява в обществото. За да потуши дискусиите, Тодор Живков разпорежда романа да се издаде от името на Язова, но писателя, който е опитал да направи кражбата, да не се закача.  

Името на Яна Язова продължава да предизвиква интерес и в наши дни. Творчеството й е търсено от българските читатели, за което свидетелства успехът на колекцията "Яна Язова" на издателство "Изток-Запад".

НИЕ - ТУКА...
Яна Язова

И аз, жената, спрях. Сляп бе мракът.
"Не се ли вижда още?" А пред мен,
поднел мъждива свещ, отвърна ти — мъжът:
"Не виждам нийде път, и аз съм заблуден".
И питах тихо аз — без стон, без вик, едвам:
"Очакваш ли го ти, очакваш ли ти там?!"
Повлечена от тебе, тръгнах нанапред.
Загледах с мътен взор — подкрепяш ме с ръка...
Аз отговор не чух; ти беше страшно блед.
Не чаках и ответ — а все вървим така...
И днес не питам аз, вървя до теб без път.
Една подкрепа мен остана — мъжът.
И търсим се до днес от векове сами...
Но колко яко ме притискаш в тоя мрак!
Че чувстваш се мой заслон, за мен живееш ти.
Днес знаем, няма път, но нека тръгнам пак!
И леко ни е тъй — с любов, сами вървим,
А в любовта си, Господи, пред теб ще се смирим.
Монсерат Гуидол