Христо Христов

Вече стана ясно кой е премахнал трите паметни пана на Министерството на правосъдието, поставени на Втори обект на бившия концлагер „Белене“ от министъра на правосъдието Георги Георгиев по време на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на най-големия концлагер за политически противници на БКП на остров Персин, проведено на 31 май 2025 г. и преминало с негово участие.

Както е известно desebg.com първи писа на 10 октомври 2025 г., че въпросните пана са свалени от неизвестни лица/лице, след като при посещение на Втори обект група съорганизатори на годишното поклонение констатираха липсата им.

В моята публикация на desebg.com това бе определено като „брутален акт срещу държавността“ на „Белене“, тъй като паната бяха първият и единствен до момента символ, поставен на това място от представител на правителството, респективно на държавата.

В резултат на публикацията министърът на правосъдието Георги Георгиев за първи път разбра за липсващите пана и разпореди да бъдат отпечатани и поставени нови на същото място.

В своя публикация уважаваната от мен Даниела Горчева в сайта Faktor.bg във вторник описва какво се е случило с въпросните пана. Тя пише дословно:

„От дъждовете и слънцето паната се обелват и деформират (виж снимка 2).

Няколко дни по-късно падат на земята и вятърът ги разпилява край сградата.

Както се вижда на приложените снимки (2 и 3), щетите очевидно са причинени от атмосферни влияния, не от човешка намеса.

Михаил Маринов от фондация „Белене“ ги събира от земята, за да ги предпази от допълнително разрушаване. Прибира ги на закрито в караулно помещение, за да се изработят наново – по начин, подходящ за външна експозиция.

Това е акт на грижа и съхранение, а не на посегателство.“

Разобличаване на разследващия журналист Христо Христов, който манипулирал и използвал паметта за жертвите за лични амбиции

Целта на публикацията на Даниела Горчева е не само да обясни какво се случило с паната, но и по този начин да покаже как аз съм отправял чрез публикациите си манипулативни внушения. И още, че съм създавал фалшиви врагове и герои и съм използвал паметта за жертвите за лични амбиции.

За първи път в 35-годишната ми журналистическа практика някой си позволява публично да отправя обвинение, че съм журналист – манипулатор и че съм използвал паметта на жертвите за лични амбиции.

Останах изненадан, защото Даниела, с която сме добри познати от 20 години, когато през 2005 г. дойде да се запознае с мен, след като разследването за убийството на писателя Георги Марков се превърна в световна новина (тогава много хора поискаха да са ми приятели), по никакъв начин не е споменава от мен в мои публикации.

Още по-малко в публикации, посветени на „Белене“, освен единствено в качеството ѝ на доброволен дарител за годишното поклонение през 2023 г. и 2024 г., коректно отразено по време на самите събития, както и в списъците с дарителите, публикувани на desebg.com.

Какво публикувам за „Белене“

Публикациите ми, посветени на „Белене“, са в две основни насоки:

Възстановяване и организиране на годишното поклонение от 2023 г. с безвъзмездна, доброволна дейност при прозрачност и публичен отчет;
Критични публикации, разкриващи фрапиращи и недопустими грешки в изложбата на фондация „Софийска платформа“, инсталирана през втората половина на 2024 г. на Втори обект без разрешение на Министерството на културата (в условия на провеждане на процедура по обявяване на „Белене“ за недвижим паметник на културата от национално значение), при които публикации винаги предварително съм търсил становището на фондацията и съм го публикувал коректно, когато тя го е давала.
Не е имало опровержения от „Софийска платформа“. Нещо повече в резултат на протест на дружеството „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ на бившите лагеристи от „Белене“ от третия период, който отразих с публикации, фондацията бе принудена да промени, макар и тихомълком, част от изложбата си, което потвърди основателността и обективността на критиките към тази нейна инициатива. Защо Даниела Горчева се е нагърбила с ролята на мой персонален обвинител и разобличител нямам представа.

Някои моменти от обяснението за паната

В цитираното разяснение на Даниела Горчева какво се е случило с паната няма източник на информацията – откъде я е взела, на кого се позовава. Трябва да приемем, че по всяка вероятност информацията е по преразказ на нещо, което ѝ е разказано от Михаил Маринов, председател на фондация „Остров Белене“ от гр. Белене, чието име и действия тя споменава.

Фондация „Софийска платформа“ го представя на своя сайт като местен гид, който може да ви вкара на остров Персин и Втори обект на „Белене“ срещу заплащане. Даниела Горчева го представя като човек, който от години се грижи за това място.

Действията, описани по преразказа на Горчева са следните:
1.От дъждовете и слънцето паната се обелват и деформират.
2.След няколко дни паната падат на земята и вятърът ги разпилява край сградата.
3.Всичко дотук е причинено от атмосферните условия, а не от човешка намеса.
4.Михаил Маринов от фондация „Белене“ ги събира от земята, за да ги предпази от допълнително разрушаване. Прибира ги на закрито в караулно помещение, за да се изработят наново – по начин, подходящ за външна експозиция.

Третото пано или да разобличиш себе си

и Михаил Маринов от чиста глупост

Към публикацията си Даниела Горчева е приложила снимки, илюстриращи казаното от нея и публикувани от Fakrot.bg без намеса. Авторката отново не е посочила източник на снимките – дали са нейни или ги е получила от някого.

Както и описаното по-горе обяснение, така и за снимките трябва да приемем, че те са ѝ предоставени от Михаил Маринов от фондация „Остров Белене“.

Това е важно, защото снимките разкриват факти, опровергаващи напълно изложеното от Даниела Горчева.

На първата снимка (№2) са заснети от близък ъгъл две от паметните паната на Министерството на правосъдието при ясно и слънчево време. Вижда се, че горният слой на паната е започнал да се отлепя, но паната са стабилно закрепени на сградата, а не са паднали или разпилени около нея.

Защо обаче са заснети от близък план само две от трите пана? Къде е третото пано и защо то не е също заснето с останалите две?

Отговор на тези въпроси дава същата снимка. Третото пано всъщност също присъства на нея, но то вече е свалено и е поставено облегнато на стената на съседната сграда, на около 40-50 метра от мястото, където е поставено (виж внимателно вляво на снимката).

Ама как така паното е свалено?! Нали няма човешка намеса?! Ама, разбира се, лошите атмосферните условия са извадили една отвертка, развили са четирите болта, с които паното е закрепено здраво за стената, помогнали са му да слезе на земята, вятърът в този слънчев и прекрасен ден взел, че го духнал и то като нищо се отзовало на 40-50 метра до другата сграда, където пак лошите атмосферни условия са му помогнали внимателно да се облегне на стената на сградата. Освен това на снимката се виждат вляво части от две дървета, чиито листа са зелени - значи третото пано е свалено още преди да настъпи есента.

Няма никакво „след няколко дни паната падат на земята“

Иронията ми е очевидна, защото на всеки разумен човек вече му е ясно, че никакви лоши атмосферни условия не са свалили третото пано. То може да се озове по този начин на съседната сграда само и единствено в резултат на човешка намеса.

Нещо повече, при увеличение на снимката се вижда, че върху третото пано няма сериозни поражения и само в горния слой е започнало леко отлепяне. Останалата му част е в цялост. И не е било в никакво увредено състояние, което да налага свалянето му. Въпреки това то е свалено.

Снимката ясно и категорично показва, че няма нищо вярно в твърдението на Даниела Горчева, че „след няколко дни паната падат на земята и вятърът ги разпилява край сградата“.

Такъв филм няма. На снимката ясно се вижда, че третото пано, без да е значително повредено, вече е свалено в резултат на човешка намеса и е пренесено далеч от сградата, на която първоначално е поставено, а в същия този момент останалите две пана са все още здраво прикрепени на стената.

Това е заснел човекът, който е предоставил снимките на Даниела Горчева. Затова е важно тя да уточни кой е източникът на снимките и както най-вероятно може да се предположи, те са ѝ предоставени от Михаил Маринов от фондация „Остров Белене“.

Благодаря за снимката!

Снимката от онзи слънчев ден, запечатала сваленото трето пано, която самата Даниела Горчева предоставя за публикуване, категорично доказва, че тиражираната от нея история няма нищо общо с истината.

Снимката опровергава твърденията ѝ, както и преразказаните действията на Михаил Маринов. Какво да се прави, понякога от чиста глупост и невнимание човек може да публикува доказателство, което да го разобличи. Както е станало в случая.

Благодаря на Даниела Горчева, че е публикувала тази снимка, която опровергава по безспорен начин версията ѝ, както и на Михаил Маринов (най-вероятно), че ѝ я е предоставил и е заснел едно свалено пано преди другите две да „паднат“ на земята и той "трижливо" да ги прибере. Ако има доблест Даниела Горчева би следвало да поднесе извинения за голословните си обвинения и за разпространената от нея неистина, с която се опитва да обяснява свалянето на паната.

Паната не могат да „паднат“ - не са круши

Важно е и да се подчертае, че няма публикувана снимка, на която да се виждат трите пана „паднали“ на земята около сградата преди Мишо Маринов да ги прибере.

Паната не са круши или листа да „паднат“. Те са здраво завинтени за стената всяко едно от тях с по 4 винта във всеки един край.

За да паднат паната първо трябва да бъдат освободени от въпросните винтове.

Втората снимка (№3 по описа на авторката), предоставена за публикация от Даниела Горчева, показва по-скоро захвърлени на земята сред боклуци отколкото грижливо подредени, част от вече трите пана. При увеличение на снимката се вижда, че в горните ъгли на паната си личат дупки – там където са били винтовете.

Как може лошите атмосферни условия да направят така, че да развият по едно и също време общо 12 болта, за да „паднат“ трите табла на земята преди Мишо Маринов да ги прибере оттам – оставям на въображението ви.

Мога да ви уверя, че като бяхме на Втори обект – на стената, на която трите пана на Министерството на правосъдието бяха поставени, не открихме нито един винт, а само празни дупки.

Няколко логични въпроси към Мишо Маринов

Още вчера, в деня на публикацията на Даниела Горчева, изпратих по мейла на Мишо Маринов, няколко въпроси, които следват логиката в историята с паната.

С него се познавам от началото на 2014 г., когато с двамата с отец Паоло Кортези дойдоха в София, за да се срещнем и разговаряме за „Белене“ и бях първият, който им даде безвъзмездна подкрепа.

Въпросите са следните:

Негови ли са снимките, които са публикувани в материала на Даниела Горчева?
Кога е забелязал, че горният слой на паната на Министерството на правосъдието се отлепя?
Информирал ли е тогава министерството, че има проблем с паната им?
Оторизирал ли го е някой от Министерството на правосъдието да премахва и да ги мести разлепените пана, които са собственост на въпросната държавна институция?
Защо след като паната са свалени не ги занесъл на началника на затвора, който е представител на Министерството на правосъдието в гр. Белене, за да информира той за проблема министерството?
До публикуване на настоящата публикация Мишо Маринов не отговори на тези въпроси.

Защо не информираш Министерството на правосъдието за отлепените пана?

А логиката на нещата е много проста. Виждаш, че горният слой на паната на Министерството на правосъдието започват да се отлепва и още тогава информираш представителите на институцията за проблема. Но в случая не информираш за това нито министерството, нито началника на затвора в гр. Белене, с когото се познаваш много добре и той е висшият представител на министерството там, за да се предприемат необходимите действия за подмяната на паната.

Михаил Маринов от фондация „Остров Белене“ по време на събитие на Втори обект на „Белене“, заснето от БНТ и излъчено на 26 септември 2025 г. Към тази дата паната вече не са на стената, където са поставени за годишното поклонение на 31 май 2025 г. От обяснението на Даниела Горчева не става изобщо ясно защо Маринов не е направил най-логичното нещо – да информира представителите на Министерството на правосъдието в затвора в гр. Белене за проблема с паната още в момента, в който е видял, че те започват да се разлепват | Стоп кадър: bnt.bg.

Вместо това снимаш как паната започват да се увреждат и си траеш. А уж работиш в екип. Явно Министерството на правосъдието и министърът на правосъдието не са в екипа, след като научават за проблема чак от публикацията за липсващите пана на desebg.com на 10 октомври 2025 г.

Камерата на БНТ документира

Случайно или не Даниела Горчева не посочва дата, в която Мишо Маринов „събира от земята паната и ги прибира“ вместо да ги предаде на началника на затвора, който да информира министерството за проблема и те да бъдат сменени.

Ако такава дата беше посочена щеше да се види колко време е изминало до 10 октомври, когато министърът на правосъдието Георги Георгиев бе информиран за липсата на паната от публикацията на desebg.com.

Камерата на БНТ обаче е заснела събитие на Втори обект на „Белене“ на 26 септември 2025 г. и от излъчения репортаж ясно се вижда, че към тази дата паната липсват.

Репортажът показва, че в събитието участва Мишо Маринов и говори точно до мястото на липсващите на стената пана. Нито към тази дата, нито след това той е информирал представители на Министерството на правосъдието, че е прибрал паната на съхранение.

В същото събитие участват и представители на фондация „Софийска платформа“ начело с изпълнителния ѝ директор Луиза Славкова. На тях също не им прави впечатление, че паната на Министерството на правосъдието липсват, съответно не информират негови представители за тази липса, а за тях също казват, че работили в екип. Вероятно в случай е важно, че техните пана от проблемната им изложба не са „паднали“ и пръснати от вятъра по земята.

Още две снимки или как буреносен вятър

„изтръгва“ 33 винта от бетонна стена

В публикацията си Даниела Горчева публикува още две снимка. Те илюстрират винила на годишното поклонение, поставен върху бетонната стена на недовършения паметник на Втори обект на „Белене“.

В статията ми на desebg.com за премахнатите пана на Министерството на правосъдието припомних, как през февруари 2025 г. при осъществяването на зимни снимки на Втори обект открих, че винилът го няма.

Снимките, предоставени от Горчева и най-вероятно заснети от Мишо Маринов от фондация „Остров Белене“ илюстрират как винилът се държи само върху един единствен от 33-те болтове, с които бе здраво закрепен за бетонната стена.

Една от двете снимки, с която Даниела Горчева илюстрира откъснатия от бетонната стена от буреносен вятър винил на годишното поклонение. От общо 33-те винта с които той е бил закрепен, бурята го е оставила да виси само на един единствен. Другите 32 винта, всеки от които е дълъг 3,5 см и завит с интроверт, липсват от бетонната стена | | Източник: Снимка, предоставена от Даниела Горчева за публикуване на сайта Faktor.bg към нейна статия.
 

И точно този невероятен момент е хванал Мишо Маринов и го е заснел. Но пак си е замълчал. Както при паната на министерството.

Благодаря и за тази снимки, защото при увеличението на едната се виждат няколко от обкованите отвори на винила, които го опасват и през които се завиват с винтроверт всичките 33 болта с размер на дължината 3,5 см. Нито един от обкованите отвори на винила не са разкъсани. Това показва снимката.

Как този буреносен вятър, който се е извил на Втори обект през есента на 2024 г. е откъснал винила без да разкъсва отворите за болтовете – оставам на вашата фантазия.

Като нямаш късмет с атмосферните условия

Факт е, че на бетонна стена не открих нито един от 33-те винта, с които винилът бе здраво закрепен към бетона. Изглежда на Втори обект и специално над паметника с винила се извила не буря, а цяло торнадо, което е развило без проблем всички винтове и ги отнесло я в Дунава, я в Румъния. Нямам друго обяснение за изчезналите винтове.

Но е ясно, че ние от инициативната група за годишното поклонение и министър Георгиев нямаме късмет с атмосферните условия на Втори обект.

Вчера попитах Мишо Маринов по мейла проблем ли му е бил да изпрати тогава една снимка или просто да каже: „Вятърът е скъсал винила“? Нали работи в екип. Не отговори. Явно не сме му в екипа.

Макар, че същата година той откликна положително на поканата ми да се включи в годишното поклонение като човек, който го е организирал 2017-2019 г. Тоест, той бе част от инициативната група за организиране на поклонението през 2024 г. и лично ми писа в мейл, че „ще помогне с каквото може“.

Лошият манипулатор Христо Христов

или преди 10 години – „ти си уникален човек, Христо“

Не знам с какво е искал да помогне, но съм запомнил какво ми е написал Мишо Маринов преди 10 години, когато нито „Софийска платформа“, нито уважаемата Даниела Горчева ги имаше на „Белене“.

И единственият журналист, който подкрепяше и защитаваше тогава отец Кортези и неговия сподвижник Мишо Маринов, когато бяха атакувани при втората им по-сериозна инициатива през 2015 г. на „Белене“, бях аз.

„Ти си уникален човек, Христо. Дано да дойде момента, когато ще може да сме ти полезни, така както ти на нас сега“.

Това ми е написал с благодарност тогава Мишо Маринов. Е, то моментът май е минал, но нейсе. Знам, че истината винаги излиза наяве.

За жертвите от „Белене“ и техните наследници,

наречени „възмутени трудови колективи“

И накрая, но не по значение използвам случая да благодаря за чувствителността към случващото се на „Белене“ със самоволно свалените пана на Министерството на правосъдието – вече ясно от кого – на жертвите и техните наследници от дружеството на нашите сънародници, чиито бащи и съпрузи са въдворени без съд и присъда в „Белене“ по време на опита за насилствената асимилация, проведена от БКП, както и на съмишлениците от партия „Обединени земеделци“ – две организации, които реагираха точно и уместно със свои позиции.

Не знам защо, но Даниела Горчева изглежда си мисли, че е много оригинално да ги нарече „възмутени трудови колективи“.

Мисля, че е меко казано неуважително подобно обръщение към хора, свързани пряко с репресиите на „Белене“. Даже е пошло и жалко. Изглежда не си дава сметка за това.

Подобни непремерени думи обаче рано или късно винаги се връщат по един или друг начин като бумеранг към изреклия ги.