Даниела Горчева

I. БРУТАЛНИЯТ АКТ

В четири поредни публикации (от 10, 12, 13 и 15 октомври) сайтът desebg.com  алармира, че в Белене е извършен „брутален акт срещу държавността“.

Брутален акт срещу държавността на бившия концлагер „Белене“

На човек му се смръзва кръвта и бърза да надникне през прозореца — дали пак не са навлезли руски танкове в страната.

След няколко напрегнати реда разбираме, че не — страната засега е оцеляла. Даже и държавен преврат няма.

„Бруталният акт“, извършен от „неизвестни лица или неизвестно лице“, се оказва... липсата на три картонени пана, монтирани преди няколко месеца на външната стена на сградата на Втори обект на бившия концлагер.

Разследващият журналист Христо Христов е разгледал фактите под лупа и категорично е установил, че „неизвестни лица или лице най-нагло са премахнали“ въпросните три пана.

Въз основа на това той прави извод – при това с нетърпящ възражение тон –  че това „без съмнение“ е „акт, колкото криминален, толкова и политически, защото е акт срещу собствеността на държавата“.

На кого пречи държавата да е на „Белене“ | Държавна сигурност.com

На този етап читателят вече очаква свикването на извънредно заседание на Съвета за сигурност. 

Все пак — държавността е под заплаха, а врагът очевидно действа с особена дързост, премахвайки три пана! 

II. ПИСМА ОТ ВЪЗМУТЕНИ ТРУДОВИ КОЛЕКТИВИ

Обвинение без призив за действие, разбира се, е половин обвинение.

Затова – следвайки най-добрите традиции от известни ни времена, авторът публикува и две писма от възмутени трудови колективи — от онези, които ни напомнят, че колективното възмущение у нас никога не спи – трябва му само буден гражданин да го поразтърси.

Първи откликват „Обединените земеделци“(обединени, колко да са обединени – все пак са едно от множеството крилца и перца на някогашното БЗНС).
Те остро осъждат „посегателството срещу трите пана“ и настояват компетентните органи „да разкрият извършителите на тази хулиганска проява“.
„Обединени земеделци“: Свалянето на паната на „Белене“ е посегател

Два дни по-късно на сцената излиза и турската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“.
В нейната декларация, написана с неизразима печал, се напомня, че „липсата на информационните пана“ е не само „криминално посегателство“, но и „дълбоко морално престъпление“.
Концлагеристите от „Белене“: Властите да установят и накажат лицата

Трудно е човек да не се трогне от моралния размах.

Е, тежестта на доказателствата, разбира се, е обратно пропорционална на обема на емоцията.
Затова пък – колкото по-малко факти, толкова повече удивителни.. 

III. ЗА КАКВО СТАВА ДУМА ВСЪЩНОСТ

Паната – израз на почит към жертвите на комунистическия тоталитаризъм, са поставени през май тази година от Министерството на правосъдието — благородна инициатива, за която, разбира се, следва да изкажем признателност. 

Те са монтирани на външна стена, изложена на дъжд, вятър и силно слънце. (сн.1).

Материалът очевидно се оказва неподходящ за външни условия. 

От дъждовете и слънцето паната се обелват и деформират (виж снимка 2). 
Няколко дни по-късно падат на земята и вятърът ги разпилява край сградата.
Както се вижда на приложените снимки (2 и 3), щетите очевидно са причинени от атмосферни влияния, не от човешка намеса.

Михаил Маринов от фондация „Белене“ ги събира от земята, за да ги предпази от допълнително разрушаване. Прибира ги на закрито в караулно помещение, за да се изработят наново – по начин, подходящ за външна експозиция.

Това е акт на грижа и съхранение, а не на посегателство.

IV. ДА ЯХНЕШ ВЪЗМУЩЕНИЕТО

Ако разследващият журналист Христо Христов вместо да си играе на Шерлок Холмс и да  търси с лупа липсващите пана, просто беше попитал къде са паната, това можеше да му спести поне четири гневни публикации – което би било приятно разнообразие за сайта му, превърнал се в обвинителна трибуна.

Но не.

Вместо да провери фактите — едно очевидно старомодно занимание ( някога смятано за основен инструмент на журналистиката) — Христо  Христов е възседнал вълната на обвинението и безмилостно громи врага:

„Премахването на единствения символ на държавното управление от ‘Белене’ е съвсем ясен знак — на някой много му пречи държавата да присъства на това място.“

Кой би могъл да оспори тази непоклатима логика? Липсват три пана — следователно някой „премахва държавата“.

Постепенно въпросите преминават от драматичното към метафизичното:

„Има ли този акт общо с нашия призив от тазгодишното поклонение, че държавата я няма от десетилетия на ‘Белене’?…“

Така вятърът, дъждът и слънцето вече се явяват не просто обикновени хулигани, както твърдят от обединените земеделци, а коварни заговорници.

 В тяхната „намеса“ се вижда заговор срещу единствения пазител на паметта за Белене – Христо Христов. 

Ама разбира се: да се окове вятърът, този стар хулиган, който заговорничи с чужди агенти като дъжда и слънцето!

V. НЕ Е ЗА ПЪРВИ ПЪТ

Подобни манипулативни внушения Христов отправи и в по-стара публикация, посветена на инцидента с големия банер на паметника на Втори обект.

В нея той саркастично отбелязва: „ недоброжелателна „буря“ премахва винила на годишното поклонение», внушавайки, че става дума за умишлено посегателство.

Христов твърди, че през февруари началникът на затвора е вдигнал рамене недиумяващо на въпроса му дали е имало буря.
Стойко, Сафие, Йосиф: Трите стълба на годишните поклонения на „Белене

През февруари 2025 г. буря не е имало – това е така. 

Защото въпросната буря е била няколко месеца по-рано – през ноември 2024 г. и това може много лесно да бъде доказано. Стига човек да иска, разбира се. 

И стига изпълнителният директор на фондация „Истина и памет“ Христо Христов да се интересува наистина от истината.

VI. ФАКТИТЕ СА БЕЗСПОРНИ

От направените от Михаил Маринов от местната фондация „Остров Белене“ снимки на 22 ноември 2024 г. на злополучния винил ясно личи, че част от болтовете са паднали, защото не са били закрепени добре и платното се е вяло свободно при силния вятър, претривало се е в бетонния ръб и се е разкъсало механично. (Виж снимки 4 и 5.)

Михаил Маринов е намерил банера след бурята, прибрал го е, за да го запази, и е поръчал нов в печатницата.

А имало ли е буря действително?

Фактите са лесно проверими.

По данни на НИМХ през 20–23 ноември 2024 г. в страната духа силен до бурен северозападен вятър, който засяга и Дунавската равнина (района Белене и о-в Персин). 

За 22 ноември е издаден официален бюлетин с оранжев и червен код по области. Това означава силни до ураганни ветрове със скорост 119–144 km/ч.

Прогноза за 22 ноември 2024 г.: Червен код за ураганен вятър над 100 км/ч - Meteo Balkans

Локални служби в област Плевен, в близост до Белене отчитат сигнали за паднали дървета и покривни ламарини, съборени метални греди и др. 

Ето как човек – дори да не е разследващ журналист, вместо да пита дали е имало буря, може лесно и бързо да провери.  

VII. ЗА СПЕКУЛАЦИИТЕ в публикациите и за реалността

В материалите си Христо Христов тенденциозно насочва вниманието на читателите към „група доброволци“ от негов приятелски кръг, от споменатата вече турска организация и пр., които са направили уборка с продължителност около час -два и са се увековечили на снимки с работните ръкавици.

Така се внушава, че именно тази група се грижи за мястото, а се игнорират постоянните, дългогодишни усилия и работа по обекта на Михаил Маринов, на отец Кортези, на беленчани и на общината.

Кой всъщност се грижи за реалната поддръжка на обекта?

От 13 години насам Михаил Маринов от местната фондация в Белене доброволно поддържа Втори обект на лагера „Белене“, който се намира на остров Персин – труднодостъпен терен, където растителността избуява изключително бързо и за кратко време превръща района в непроходима джунгла.

Няколко пъти годишно той преминава по трудния маршрут до острова, за да прочисти храсталаците, да отсече клони и да окоси тревата – без което достъпът до обекта би бил невъзможен и опасен.

Работата е тежка и рискована – Маринов неведнъж получава сериозни наранявания при работата си с техниката и при рязане на клони.

Освен това Михаил Маринов редовно извършва ремонти и укрепвания на сградите на обекта.

Неотдавна, заедно със свой приятел, се качи на покрива и премахна отломките от няколко масивни комина, които с времето се бяха срутили и повредили част от покривната конструкция. Двамата почистиха и извозиха всички отломки, подмениха няколкостотин потрошени керемиди и почистиха улуците.

В момента подготвят укрепване на счупените подпорни греди, за да се предотврати по-нататъшно срутване.

При падането си комините бяха начупили керемиди и тухли, които на свой ред се ронеха и падаха от високия покрив долу, което можеше да доведе до опасен и дори фатален инцидент за преминаващите край сградата хора.

Прилагам снимките, от които се вижда ясно, че това не са голословни твърдения.

(Виж снимки под номер 6,7, 8, 9 и 10.)

Всичко това се извършва без заплащане, без външна помощ и при личен риск – от чувство за дълг и уважение към паметта на жертвите на комунизма.

VIII. Защо се хулят съмишленици, които години наред работят всеотдайно за съхраняването на паметта за жертвите на „Белене“?

Статията на Христо Христов „Стойко, Сафие, Йосиф: Трите стълба на годишните поклонения на „Белене“, написана в пропаганден тон, подменя фактите. 
Тя не само съдържа неверни и неуместни подмятания – дори по адрес на фондация „Америка за България“ – но и изкривява реалността около прекъсването на поклоненията между 2020 и 2022 г.

Христов внушава, че традицията е била „изоставена“ за три години, без дори да спомене пандемията от COVID-19 и наложените локдауни в този същия период.

Забраната за публични събирания на множество хора бе свалена в края на април 2022, но все още много хора боледуваха и не бе разумно да се рискува.

Михаил Маринов сам страдаше от дълъг ковид и се грижеше за тежко болния си баща. Лично уведомих Христов за това, но той предпочете да запази обвинителния си патос – очевидно с цел да дискредитира всички хора и организации, които самоотвержено и сърцато работят за каузата без да вдигат шум .

В своята статия Христов си приписва заслугата за „възстановяването“ на традицията, премълчавайки десетилетната отдаденост и на бившите концлагеристи, и на отец Паоло Кортези, и на Фондация „Остров Белене“, и на община Белене и на щедрите дарители.

Чрез драматизация на дребни инциденти и създаване на фалшиви врагове и герои, Христов използва паметта за жертвите за лични амбиции. 

Това не му прави чест. 

IX. Когато се набеждават почтени хора в престъпление

В двата случая – с паната на Министерството на правосъдието и с банера на паметника – се повтаря един и същ модел:
пренебрегване на проверими факти, прибързани обвинения и внушения за саботаж, които не се подкрепят от доказателства.

Тук не става дума просто за професионална неточност или пристрастие, а за злоупотреба – за превръщане на журналистиката в инструмент за дискредитация и натиск.

Когато един автор набеждава почтени хора в престъпление, приписва им злонамерени мотиви и публично „подава сигнал“ – на практика донос – с настояване да се „разследва“ несъществуващо престъпление, това вече не е безобидно.

Това е етично и морално недопустимо, това е престъпление срещу истината и срещу човешката репутация.

А в държава като България подобно поведение може да има съвсем реални последици:
-  накърнени кариери, 

- уронено достойнство,

 - натиск върху граждани,

 - дори административни или прокурорски проверки, породени от тенденциозни „журналистически“ внушения.

Работата за паметта на жертвите е екипна дейност в полза на обществото.

Добросъвестните научни проучвания отнемат много време, четене и размисъл. Популяризирането им пред обществото е постоянна и често изтощителна работа.

Всички помним усилията за отстояване на историческата истина в учебниците – на проф. Евелина Келбечева, доц. Лъчезар Стоянов, Христо Христов и мнозина други.

Тези усилия са винаги работа на много хора, независимо кой е бил моторът, движещата сила, независимо кой е авторът на дадена книга или статия, на историческо проучване или научно изследване.

Нашата работа е екипна. 

Тя не е надпревара, нито конкуренция, не е търсене на сензации, слава и пари.

Тя е свързана с усилия, уважение, смирение. 

Както напомня Константин Павлов, човек трябва да стои денонощно на стража край суетата си.

За да не се налага да губим време в опровергаване на неверни твърдения и да не подкопаваме доброто си име с напълно излишни публични спорове.