Този път да не оправдаваме бездарието с липсата на средства

 Горан Благоев 

 "За да върви България напред, всеки трябва да открие частица от Ботев в себе си." Това бил казал държавният ни глава Румен Радев,  след премиерата на игралния филм „Ботев“ през март, миналата година. Там несъмнено е бил поканен от режисьора Максим Генчев – двамата позират и на снимки от събитието... Премиерата на същия филм по БНТ на 2 януари тази година предизвика порой от заслужени критики. Та Радев е добре да ни каже накъде наистина върви България?!

 До къде може да се сгромоляса 

експериментирането върху знакови личности

от националната ни история се видя още с филма на Максим Генчев за Левски. Да се предлагат художествени интерпретации на такива теми винаги е рисковано. Особено когато претенциите са далеч над възможностите. Никое джудже, което се покачи на раменете на великан, не става великан. Но както е казал самият герой на филма, още приживе: „Патриот е – душа дава – за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму добро струва, само, знайте, за парата... продава си и душата“ .

За художествените качества на филма (ако има такива), за кастинга на актьорите (които не говорят като живи хора, а декламират репликите си), за сюжетните линии и на моменти съчинените костюми на героите (напр. жената на ковача, която е в сукман на копривщенска чорбаджийка) очаквам безпристрастната оценка на кинокритиците. Само моля да не оправдаваме бездарието с липсата на средства. В крайна сметка в ограбена и бедна България не е нужно да се правят на килограм игрални филми, още по-малко – патриотични. Бюджетът за филмопроизводство може да предвиди и една по-внушителна сума за качествена историческа продукция веднъж на две години, вместо да се сипва ежегодно в няколко хранилки на принципа "да има за всеки". Така ще имаме творби, от които да не се срамуваме, а и може да бъдат продавани и в чужбина. 

Очаквам, разбира се, оценката и на академичните историци за историческите неточности и съчинителства. Само ще отбележа една нелепост във филма, плод на патриотарска митология: На кораба „Радецки“, след като четата е слязла на Козлодуйския бряг, дама, която от по-предни сцени разбираме, че била близка на някакъв френски кореспондент в Букурещ и познава Ботев, започва дълбокомислено да рецитира „Настане вечер, месец изгрее...“ При което капитанът на парахода Дагоберт Енглендер още по-дълбокомислено заключава: „Тези стихове трябва да бъдат изписани в Сорбоната!“. Първо, няма никакво доказателство, че въпросният Ботев стих е изписан някъде в Сорбоната – аз поне от години се опитвам да го дислоцирам, но безуспешно. Второ, дори да приемем, че този мит може и да почива на някаква (неизвестна за сега) достоверност, звучи исторически твърде нелогично, дори смехотворно да го сложат в устата на един австрийски капитан – мигар в имперската столица Виена няма световно известен университет, чийто стени да са достойни за Ботевия стих...?!  

Всъщност голямата тема, която задават персони като Максим Генчев е за 

политическата употреба на културата

Или по-скоро за превръщането на културата в халтура под балдахина на политическата опека. В това отношение режисьорът е намерил вярната посока. След филма за Левски се нареди на барикадите на промяната под юмрука на Радев. Стана, макар и за кратко, депутат от структурата на Мая Манолова. Осребри политическата си активност с ко-продуцентска подкрепа за втория си филм, после покани Радев на премиерата и хоп – на път е да осребри още два проекта за сметка на националната ни история – с филмите „Караджата“ за Стефан Караджа и „1349“ за цар Йоан-Александър и любовта му с еврейката Сара, която става негова съпруга с името Теодора. Твърди се, че в този филм ролята на българската царица, която е и майка на Йоан-Шишман, ще бъде поверена на младата звезда Дарина Радева. Да, да. Няма съпадение във фамилите. Иде реч за дъщерята на президента Румен Радев. Че как иначе – може ли българска царица да не бъде изиграна от президентска щерка?! Тази продукция неотдавна спечели субсидия от БНТ, която този път няма да е само ко-продуцент, а основен продуцент на максим-генчевото „творчество“. Да субсидираш два проекта на режисьор, чийто първи опит на историческа тематика – филмът за Левски – беше тотален провал, не е резултат от некомпетентно управление на БНТ и още по-некомпетентна филмова комисия, която класира проектите. Това е 

неприкрит слугинаж на протежираните от властта,

претендиращи, че са творци. Или съвпадение на интересите?! Да припомня ли, че при първия конкурс за генерален директор на БНТ Кошлуков фриволно обясняваше на СЕМ колко липсвали игрални филми и сериали на историческа тематика, продуцирани от БНТ и колко лесно било да се напише сценарий – нещо от сорта на: „Ей сега ще ви го нахвърля сюжета – Иван Вазов седи на бюрото в своя кабинет и пише...“. Леснината обаче не винаги означава качество, а и патриотизмът не започва и не свършва с Вазов...

Всъщност схемата ни е позната от времената на Живков – влизаш в обкръжението на Първия, за да ползваш благинките на държавната софра за творческите си безвкусици, маскирани като патриотизъм. А Първият с удоволствие кокетира с посредственици от културната сфера и ги протежира – кога с персонално внимание, кога по друг начин. Та нали и Народният театър се обзаведе с нов директор, за когото се твърди, че симпатизира на столетницата и е от опонентите на Нинова. Същият побърза да покани Радев на няколко постановки. И ето че държавният глава, като един баща на нацията и култур-трегер от най-високото въобразено ниво, неотдавна прие и патерналистки похортува с актьорите от Народния, които защитават въпросния нов директор – режисьора Васил Василев. Паралелът Живков-Радев има много измерения. И живковата щерка беше обгрижвана от продажни учени, които я „напътстваха“ за някой и друг исторически труд. При все, че като интелект и образование между Людмила Живкова и Дарина Радева сравнение не може да има... 

Иначе и Радев, като Тато обича театъра – само че за разлика от него не е бил самодеен артист. Но пък се чувства свойски в много повече културни зони – разбира и от Вапцаровата поезия, и от театрална драматургия, и от виенски валсове, и от режисьорска „гениалност“. Утре може да ни спретне и едни тезиси за развитието на българската култура с акцент върху патриотарското възпитание. Да, именно патриотарското. Защото на масово ниво ние все още четем историята си първосигнално, псевдо, популистки, митологично. Като патриотарщината, налагана в путинова Русия. Всъщност дали е случайно, че Генчев демонстрира известен афининет към Путин?! И тук с Радев са си лика-прилика. 

Та да нямаме съмнение на къде върви България, влачена от „творческо-будителската кохорта“ на Първия. Върви стремглаво или по-скоро се завръща към интелектуалното опошляване на застойния соц-реализъм и псевдо-патриотизъм, съпроводена от посредствеността, която е нахална, нагла, безочлива, гръмогласна, арогантна... Всеки, който не е в този калъп, да си търси друго препитание.