12 Юли, 2026

Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ

снимка: БГНЕС

Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика

Премиерът Румен Радев и президентът на Украйна Володимир Зеленски проведоха двустранна среща в Анкара в рамките на срещата на върха на НАТО. Основен акцент в разговора е било сътрудничеството между България и Украйна в областта на енергетиката, включително възможностите за доставки на енергийни ресурси и природен газ.

Двамата са обсъдили още енергийната диверсификация на региона и изграждането на нови транспортни и енергийни коридори към Европа – тема, която придобива все по-голямо значение след войната в Украйна и усилията на Европейския съюз за намаляване на зависимостта от руските енергоносители.

След предложението за АЕЦ „Белене“
Настоящата среща идва само дни след като Румен Радев публично разкри, че при предишния си разговор със Зеленски е предложил България, с участието на Украйна и с подкрепата на Европейската комисия, да възобнови проекта АЕЦ „Белене“, а произведената електроенергия да бъде изнасяна за украинския пазар.

Идеята предизвика сериозни реакции сред експерти. Според специалисти проектът е практически неизпълним в сегашните условия заради редица правни, технически и финансови пречки – необходимост от ново лицензиране на площадката, преработване на проекта, липсата на съвместимост със санкционния режим срещу Русия и факта, че централата е проектирана с руска технология.

Допълнителен въпрос е и готовността на Европейската комисия да подкрепи проект, който използва руски реактори и е свързан с държава извън Европейския съюз.

От критик на военната помощ до активен енергиен диалог
Срещите между Радев и Зеленски неизменно привличат внимание и заради досегашните позиции на българския премиер по войната. В продължение на години той беше сред най-критичните български политици по отношение на военната помощ за Украйна, настоявайки конфликтът да бъде решен чрез преговори и предупреждавайки срещу въвличането на България във войната.

В същото време в последните месеци Радев значително активизира контактите си с украинското ръководство по темите за енергетиката, инфраструктурата и възстановяването на страната. Именно тези инициативи пораждат коментари дали българската политика не преминава към по-прагматичен курс или става дума за опит София да намери бъдеща роля в следвоенното възстановяване на Украйна.

Енергетиката остава водещата тема
Последната среща в Анкара показва, че енергийните проекти остават сред основните направления на диалога между София и Киев. Засега обаче не са обявени конкретни договорености или подписани споразумения.

Дали разговорите ще доведат до реални съвместни проекти, или ще останат на ниво политически намерения, предстои да стане ясно през следващите месеци. Във всеки случай поредният разговор между Радев и Зеленски показва, че енергийната сигурност се превръща във водеща тема в отношенията между двете държави, независимо от различията им по други аспекти на войната в Украйна.

Сподели:
Огнян Минчев за "Боташ": Целта на Турция е да всмуче България в своята инфраструктура на енергийни коридори

Огнян Минчев за "Боташ": Целта на Турция е да всмуче България в своята инфраструктура на енергийни коридори

От потенциален хъб за разпределение на енергоресурси България може да се превърне в една безлична територия, която се явява географско продължение на турския енергиен хъб

Николай Нанков: Инвестицията в хората винаги си заслужава

Николай Нанков: Инвестицията в хората винаги си заслужава

"Вярвам, че сред младите хора, които се включиха в “Академията” в Ловеч, са бъдещите кметове, общински съветници, народни представители, експерти, лидери"

Според енергийната министърка, натрупаните задължения към "Боташ" "няма да натоварят бюджета и българските граждани"

Според енергийната министърка, натрупаните задължения към "Боташ" "няма да натоварят бюджета и българските граждани"

Петрова заяви, че механизмът за изплащането им трябва да бъде разработен през следващите 15 месеца, но не даде канкретина по темата

Коментари (0)