Трябва да се борим стратегическото място на България като врата на Азия към Европа да се оползотвори възможно най-бързо и най-добре. Това заяви президентът Румен Радев днес пред представители на българските медии по повод участието си в сесията "Диалог между китайските държавни предприятия и българската власт" в рамките на Световния икономически форум, който се провежда в китайския град Далиен.

В изказването си на форума българският държавен глава открои доверието между България и Китай на най-високо ниво и активния политически диалог между институциите на двете държави. Румен Радев призова това доверие да се материализира в интерес на гражданите и бизнеса чрез проектите на инициативата "Един пояс, един път" и многостранното партньорство в рамките на инициативата "17+1".

През нашата територия трябва да минат железопътни връзки, магистрали, воден транспорт, необходима е модернизация на пристанища и на летища. Надявам се, че с помощта на китайските инвестиции това може да стане по-бързо", подчерта президентът. По думите на Румен Радев със стратегическото си разположение, квалифицираната работна ръка и благоприятната за инвеститорите данъчна политика България е естествен избор за реализацията на успешни проекти.

Държавният глава отново открои добрите примери в българо-китайските икономически отношения и взаимния интерес от тяхното последващо развитие. Най-големият туристически оператор в Китай използва софтуер, произведен от българска компания.

Според Румен Радев обаче не можем да говорим за сериозни проекти в инфраструктурата, за инвестиции и мащабно сътрудничество, ако няма пряка авиолиния, която да свързва двете държави. Президентът призова и за изграждането на съвместен българо-китайски научно-изследователски и иновационен център, който да "постави двустранното сътрудничество на пистата на високите технологии, конкурентоспособността и високата добавена стойност".

В сесията "Диалог между китайските държавни предприятия и българската власт" участваха ръководителите на водещи китайски корпорации в областта на инвестициите и иновациите, информационните технологии и комуникациите, енергетиката, корабоплаването, машиностроенето, химическата промишленост, науката и други, които изразиха своя интерес към осъществяването на съвместни проекти с представители на българския бизнес.