Димитър Попов

Очевидно злонамерено и вероятно по команда от Кремъл, на 9 май Румен Радев обяви, че внася в парламента искане за референдум срещу еврото като национална валута. Очевидната цел е да саботира приемането ни в еврозоната, и то само месец преди конвергентния доклад на ЕК по този въпрос. Прозира и друга цел - заявка за бъдещ политически проект на президента, идентичен с проруската Възраждане. 

Изненада ли е това изявление?

По-скоро не! То е пореден епизод във войната на Радев срещу Борисов и срещу европейската ни интеграция, в полза на която настоящото правителство активно работи. Предпоследният беше битката около първия получен F – 16 от САЩ. Започна я отново Радев, като подхвърли на близки журналисти, че самолетът не може да лети, защото американците го докарали дефектен. После близки до ППДБ журналисти намекнаха, че руски шпиони с български пагони са копирали радарните системи на самолета, но тъй като имало блокираща платка, F-16 сега станал напълно негоден за използване в небето.

Последваха две знакови намеси на Борисов и Радев, които оформиха битката политически. Борисов гневно каза, че щом някой е пипал софтуера, трябва незабавно да бъде уволнен приятелят на Румен Радев, началникът на ВВС генерал Николай Русев. Отговорът на Радев дойде на 6 май. В речта си пред събраните представителни армейски части на парада в София той обвини някакви политикани, които накърнявали честта на хората от армията и се опитвали да ги унижават. Очевидно имаше пред вид Борисов.

Случаят с F-16 е знаков епизод в горещата война между Борисов и Радев, решиха политиците от ППДБ, които следят битката по сеирджийски и симпатизират повече на Радев, отколкото на Борисов. Затворени в своите вътрешни недоимъци,  продължават да смятат, че това е лична, частна война, в която няма да се намесват, защото и двете страни са от лошите и не притежават високите морални стандарти на самите сеирджии.

Всъщност тази война отдавна надхвърли личната крамола на Борисов и президента. Сега е 

битка за оцеляване на страната

 в една грозна международна среда, където озверели империи точат зъби на малките си съседи и търсят в тях свои хора, които да им предадат крепостта отвътре.

Каква е ролята на Радев в тази война?

В първия месец на това правителство президентът обеща да не го напада, срещу договорка Борисов да пази неговите хора във властта и да си мълчи за Боташ. Радев първи наруши споразумението и през Конституционния съд вкара партия Величие в парламента – 5 месеца след самите избори и при вече формирано правителство. Това остави Борисов без мнозинство и силно разклати кабинета на Желязков. От ГЕРБ се ядосаха, имаше разменени реплики и накрая Радев открито се обяви за водач на опозицията.

Със сигурност мотивите на президента не бяха лични. След победата на Тръмп в САЩ и неговите напъни за сприятеляване с Путин, проруското лоби в България получи нареждане да стане открита алтернатива на европейското ни членство. Новата партия Величие, заедно с Възраждане и Меч, веднага поеха курс на въоръжена борба срещу еврозоната и срещу единството в Европа, като редуваха ту доматени атаки, ту вотове на недоверие в парламента. Така започна тази война – като война на проруското лоби срещу едно проевропейско правителство.

Няколко епизода вече подсказват, че в тази война има солидна 

намеса отвън и грозни предателства отвътре

 Само преди дни в документален филм Путин обяви, че виновни за войната в Украйна са България и Румъния. Причината: двете страни са приели американски бази, което силно обидило Москва. Скритият подтекст на путиновата мисъл е, че също като Украйна и бившите съветски републики, България и Румъния нямат суверенитета и правото сами да избират с кого да са съюзници, щом Русия не позволява това. Само ден след този скандал, на среща с полския президент Дуда в София, Радев отново повтори руските опорки за войната в Украйна, обвини Европа за нейното начало и не каза и дума срещу наглото изявление на Путин за българския суверенитет и за „вината“ на България за тази война. 

Този път Борисов реагира адекватно – когато те атакуват отвън, първо отговаряш, а после елиминираш и предателите отвътре. Това е правилото! Министерството на външните работи го спази и с неочаквано остър тон отговори на Путин, като му напомни че

 България сама взема решения за своето членство в НАТО

 и че Русия няма право да обсъжда това. 

Вторият епизод - изваждането от ДАНС на Пламен Тончев, директор на агенцията, назначен от Румен Радев и лично предан на него, прилича на премерен удар за елиминиране на вътрешното предателство. Напускането на Тончев е сериозна загуба не само за Радев, но и за цялото руско лоби. ДАНС има огромна информация както за слабостите на политиците и техните мръсни и корупционни сделки в страната, така и за работата на руските шпиони в България. Ще припомня, че делото в Лондон срещу шестима българи, обвинени в шпионаж, беше пряко свързано с президента, за когото арестуваните твърдяха, че е бил техен покровител. Това, че ДАНС, под ръководството на Радев проспива и много други шпионски групи в България и Европа, а може и да им помага, беше една от версиите на разследването в Лондон и повдигна въпроса за кого всъщност работи българското контраразузнаване. Ето защо Радев и дума не даваше да се издума за отстраняването на Пламен Тончев от поста му – нещо, което искаха и от ГЕРБ, и от ППДБ, и от партньорски служби.

С ДАНС и със свои хора в другите специални служби – разузнаването и ДАТО, Румен Радев се превърна в център на власт, съизмерима с властта на Пеевски, който владееше прокуратурата, и с Борисов, който е силен в МВР. С напускането на Тончев, Радев губи своя дял от репресивната държава. 

Очаква се начело на агенцията сега да застане заместникът на Тончев, който минава за човек на Борисов, и дори ако Радев откаже да подпише указ за назначаване на нов директор, Борисов пак ще е овладял ДАНС, макар и по втория начин. Очаква се също смяната на шефа на ДАНС да има и други последици за Румен Радев. Става дума за договора с Боташ, който е изключително неизгоден за България, и за който отговорност носи президентът. Въпреки призивите на Борисов, до момента ДАНС отказваше да разследва тази сделка, от която страната губи 1 милион лева всеки ден. Ако обаче новият директор се разрови как служебният кабинет на Гълъб Донев е подписал и договорил сделката, може да открие в нея гнездо на голяма корупция. Никой досега не е разследвал и „пътя на Копринката“, който прилича на канал за много пари, сближили Радев със знакови олигарси и мутри от нашия преход. Няма отговор и на въпроса

 има ли руски шпиони в президентството,

 а това е работа именно на контраразузнаването!

Проруската Възраждане, която наскоро подписа договор с партията на Путин – Единна Русия за да стане неин филиал в България, също трябва да е във фокуса на агенцията. След смяната на шефа на ДАНС, контраразузнаването трябва да провери цялата компания на Костадинов – като започнат от финансирането на Възраждане и на другите две малки партии около нея, минат през връзките им с руски дипломати и шпиони, и стигнат до масираното медийно присъствие на проруските партийни активисти. В момента прокуратурата иска имунитета на четирима от Възраждане, за да установи кой точно е хвърлял домати по сградата на европейската комисия в София. Проверката на ДАНС обаче ще повдигне по-сериозни въпроси от този – покрива ли например Костадинов определението в закона за национален предател. Неговия побратим в Румъния Калин Джорджеску го покри изцяло и сега е в изолация.

Така че войната между Радев и Борисов вече не е лична война, а битка за оцеляването на България като европейска държава. В тази битка политиците, които стоят отстрани и гледат сеир, не са радетели нито на европейското ни членство, нито на еврозоната. Те страхливо чакат развръзката накрая – дали правителството ще опази общата ни крепост само, или предателите ще отворят задната врата за чуждата армия! Както обаче знаем от историята, падне ли крепостта, после врагът „тегли ножа“ и на сеирджиите…