Димитър Попов

Срещата на Радев в Берлин с канцлера Мерц изглежда трябваше да очертае новия външно-политически курс на България в Европа. Радев държеше този курс да е нов, защото не отиде в Брюксел на първа визита, както правят обикновено новите премиери на европейските държави. Той избра да отиде в Германия хем да успокои Европа, че няма да бъде новия Орбан, хем да окуражи Русия, че няма да е толкова предан на Брюксел. 

Един вид той е потвърдил безумната външно политическа линия

 „Винаги с Германия, никога против Русия“

 Да напомня, че така формулираната политика на България действа по време на Втората световна война. В Ямбол се говори за един кръчмар, който през 1941 година изкарал буре с вино пред кръчмата си да черпи германците, и на него написал: Напред към Москва! На 9 септември 1944 година обаче сменил надписа на същото буре и написал: Напред към Берлин, товарищи! Тази политика доведе до трагичен резултат – окупация на страната от Съветския съюз, с когото българската армия никога не беше воювала.

Та в руслото на тази политика, вероятно на четири очи с Мерц, Радев е засвидетелствал пълна подкрепа за санкциите срещу Москва и за помощта за Украйна. След това канцлерът обяви с доста доволен вид, че той няма да е новия Орбан в Европа. На самата пресконференция обаче на Радев не му бяха задавани въпроси като „Чий е Крим?“, а той отговаряше по темата за войната в Украйна с мъглявата формулировка, че трябвало да има преговори, да се дава приоритет на дипломацията и да има баланс на интересите. Така обикновено се представя българското русофилство зад граница – не като активен, а като пасивен поддръжник на Русия. 

Вероятно Радев е оправдал пред Мерц различията в думите си на четири очи и публично заявените пред журналистите, с твърде многото русофилски избиратели в България. Обикновено така се оправдават българските премиери за такова

 двулично поведение 

Изглежда Мерц му е повярвал, пък и това поведение не го виждат в Германия за първи път. Същата външна политика водеше и Бойко Борисов. Докато Германия се управляваше от Меркел, Борисов следваше нейната мека и компромисна линия към Путин, кълнеше се във вярност на Германия, но с намигане правеше руските проекти у нас. После, когато Германия втвърди тона, Борисов имитираше подкрепа за всички инициативи срещу Русия, но рядко поемаше отговорност за тях и все опитваше да се докара и на Путин. 

Предполагам че Радев ще прави същото засега: ще говори едно на срещите в Брюксел, друго като се върне в България, трето на четири очи с Мерц, а вероятно в руското посолство в София ще говори четвърто. В Европа обаче ще прави онова, което му кажат там. Това поведение се смята за приемливо и Мерц ще се окаже прав – засега Радев няма да се държи като Орбан, а като ученика на Меркел в България – Бойко Борисов.

Проблемът е

какви са истинските намерения на Румен Радев

в бъдеще. Това, което е говорил в Германия са само думи; истината е в онова, което действително е правил и смята да направи. 

Радев не е от вчера в българската политика. Един епизод от миналото мисля дава достатъчно добра представа какви са представите му за българската външна политика. През декември 2022 година, с активната намеса на президента Радев, беше създадено коалиционното правителство на Кирил Петков. Малко след това започна агресията на Русия в Украйна. Правителството, изненадващо и за самия Радев, се обяви против тази агресия и създаде силни трусове в отношенията с Русия. Президентът веднага стана негов враг, обяви се за руски съюзник и през зависимата от него партия ИТН събори коалицията, и то само шест месеца след нейното създаване. После служебното правителство на Гълъб Донев, пряко управлявано от Радев, подписа един заробващ България договор, написан в Москва – газовият с Боташ.

Това са фактите и те са част от неговата политическа биография. Радев все още е твърде слаб, за да налага вето за инициативи, които Русия не иска да бъдат приети в ЕС. Но ако има достатъчно време да утвърди властта си у нас, а за това му трябва около година, той няма да се колебае и ще изпълни всички задачи, спуснати от Москва. Затова на Мерц, а и на българските наивни демократи трябва да им се напомни онази поговорка: Не го слушай какво говори, гледай го какво прави!