Радичков е жив, този път в Ямболско, около Безмер

Д-р Любомир Канов

Радичков е жив, този път в Ямболско, около Безмер. Извадили са мотиките и брадвите, виждат американски самолети и сакат да ги маанат с манарките. (Диалектно, за удряне на нещо с брадва). Всъщност, понеже знам първоначалната история, от която Радичков извежда разказа си и пиесата “Привързаният балон”, както и Северозападния фолклор по този повод, но разказван в моето детство от първа ръка, ще разкажа една полу алегорична версия на онова, което се е случило с една свалена американска “летяща крепост” в Северозапада, по време на войната. Дали е свалена от смелия авиатор Списаревски, не се наемам да гадая, за да не обидя нечии чувства. “Крепостта”паднала някъде между селата, може би недалече от Берковските села, като Горна Каменна Рикса или Калиманица. Няма значение. Самолетът е паднал и гори. Селяните, (лятно време там хората ходеха боси) виждат това и предпазливо се придвижват, кой с брадва, кой с коса, кой с мотика, защото това е било време за работа на полето. 

Готови за битка

 Самолетът гори, летецът вероятно е катапултирал някъде и навярно е бил арестуван от властта. Но това чудовище гори и ги плаши. Един от тях се доближава с брадвата и го удря опипващо. Не се знае какво ще стане. Нанася слаб удар. Оказва се, че самолетът отдолу е защитен с каучук. Гутаперча. Каучук от Южна Америка, от фикусни дървета, произвеждащи гума, като защита от зенитните шрапнели. Манарата (секирата, брадвата) отскача рязко и го стряска. Не за дълго. Разбира, че този материал, тази гума, върху фюзелажа е ценен материал, от който може да се направи нещо полезно, например за подметки на цървули или някакви обувки, което е ценно в тези времена, когато населението ходи босо. Решава да отпори една лента, преди да е дошла властта да сложи ръка на самолета. Не го е еня, че самолетът може да избухне. Може би не схваща риска даже. Удря, обаче манарата отскача, не ще да поддаде. Удря пак по-силно, отскока е още по-силен. И тогава, в стила на Северозападната лексика селянинът възкликва: ”Таа жена не ще а мръдне…” прибират се, защото идва полицейския началник по прашния път. И това е историята, която съм чувал и която Радичков е пресъздал в разказа си. Сега очаквам селяните около летището Безмер, организирани от избирателите на Радев да извадят брадвите си от мазетата в техния край. Само не знам дали знаят думата “манара”. Но и това няма значение. Ще ги извадят, ще се озъбят на врага с последните си три зъба. И ще тръгнат срещу врага. Ами, тъй шйе тя…