Лондон, а не Петербург подкрепя в международен план Съединението на България и спира султана от военни действия

Янко Гочев

Съединението е защитено по дипломатически и по военен път. Дипломатическата защита се осъществява от княжеското правителство, което предприема серия от дипломатически инициативи. Възприета е една много гъвкава тактика - постъпки пред всички сили и опити за успокоение на духовете в съседните държави. Моментът е крайно напрегнат, защото на Балканите възниква нова криза и дори опасност от война с Турция. Интересно е ,че през 1885 г. Берлинският договор се защитава по-твърдо от Сърбия и Гърция, отколкото от Турция. Сърбия и Гърция виждат в уголемена България опасност за техните стратегически интереси на полуострова. Те искат насилствено и безусловно възстановяване на статуквото и дори наказание на "размирника" България. Издигат идея за териториални компенсации, защото България била нарушила балканското равновесие. Сърбия става инициатора за създаване на антибългарска коалиция с участието и на Гърция и Румъния. За да привлече Румъния Сърбия й предлага Силистра и линията Русе - Варна. Румъния обаче остава неутрална и крал Милан решава да търси компенсациите от България, обявявайки й война.

Междувременно от 24.10.1885 г. в Цариград заседава посланическата конференция на силите. Тя не може да вземе решение по българския въпрос поради разногласията между силите и саботажа, следван от английския делегат У. Уайт. Той работи по инструкциите на Лондон, получени още на 12.09.1885 г. за признаване на Съединението под формата на персонална уния. Това е важен момент в английската политика, която след като установява истината, че не Русия, а българите сами са осъществили Съединението трябва да бъдат подкрепени, за 

да се удари по руското влияние в България и на Балканите

 Така Англия се възползва максимално от руската грешка да не се подкрепя Съединението. През 1885 г. двете велики сили в конфликт по цялата линия на сблъсък на техните интереси от Балканите чак до Средна Азия и по-конкретно в Афганистан. Подкрепата за българската кауза в Съединението е средството, с което английската дипломация нанася тежък удар върху руските интереси в България.

За българите тези подробности нямат голямо значение, защото нашите предци, осъществили през 1885 г. Съединението са готови да го защитят с цената на всичко, т. е. и война без оглед на това кой ще се обяви против нас.

Така и става. Англия парира подмолните действия на руските дипломати в Цариград, които подстрекават Турция да търси военно решение на въпроса, в това число чрез военна окупация на Източна Румелия чрез възстановяване на статуквото. Англия обаче не може да спре Сърбия. Крал Милан решава да воюва, следвайки съветите не само на Австро-Унгария, но и на нейния съюзник в рамките на Съюза на тримата императори - Русия.

Така

България е изправена пред война,

но не срещу Турция, а срещу Сърбия, която ни напада на 2.11.1885 г. Историята на Сръбско-българската война е добре известна и на нея няма да се спираме. Важно е да се знае, че в тази кратка, 14-дневна война, известна като "войната на капитаните срещу генералите" България е сама, изоставена от всички. Всичко в ръцете на младата българска войска. Ако тя се провали, т. е. изгуби войната България ще изгуби Южна България, а вероятно и ще бъде наказана, защото е дръзнала да наруши Берлинския договор, т. е. волята на великите сили. В началото на войната никой не ни подкрепя, макар че симпатиите на неутралните наблюдатели в Европа са на наша страна. Причината е, че считат българите за обречени на неминуемо поражение от по-добре организираната и с по-голям боен опит сръбска армия. Скоро прогнозите на военните специалисти се провалят с гръм и трясък. И за голяма изненада, когато започват българските военни победи вече всички застават на страната на България. Войната срещу Сърбия завършва с бляскава българска победа. Победоносният ход на българската армия е спрян след ултиматума на Австро-Унгария, подкрепен и от Русия. Примирието е подписано на 9.12.1885 г., а мирният договор в Букурещ на 19.02.1886 г. Промяна в статуквото няма да има. Правителството на П. Каравелов защитава дипломатически Съединението, но заради русофилските си зависимости не успява да се пребори за присъединяване на стария български град Пирот, заграбен от Сърбия през 1878 г. и освободен от българската армия в края на Сръбско-българската война. Пирот е върнат на Сърбия и цената на Каравеловото русофилство ще заплатят със своята кръв много българи пиротчани, варварски избити от сърбите заради посрещането на българските освободителни войски.