Рая Назарян: 1 февруари остава в нашата история като престъпление срещу идеала за свобода, което не трябва да забравяме

Датата 1 февруари остава трайно белязана в българската история като символ на политическо насилие и отричане на основни човешки права. На този ден противоконституционният „Народен съд“ произнася смъртни присъди срещу редица български държавници, политици и висши военни, които са изпълнени още същата нощ с особена жестокост.

Това написа във Фейсбук председателят на Народното събрание Рая Назарян, която в навечерието на Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим запали свещ и се поклони пред паметта на загиналите.

По думите ѝ, 1 февруари остава в националната ни памет като тежък исторически урок и морално предупреждение.
„1 февруари остава в нашата история като престъпление срещу идеала за свобода, престъпление срещу човешкото право на защита и като пример за акт, основан на политическа безочливост и саморазправа с всеки неудобен опонент“, пише още Рая Назарян.

Председателят на парламента подчертава, че отбелязването на тази дата е не само акт на памет, но и ясно послание към настоящето и бъдещето.
„С отбелязването на тази черна дата ние сме по-категорични от всякога, че това никога повече не трябва да се повтори. Отдаваме нашата почит на жертвите на комунистическата диктатура с ясното съзнание, че сме в дълг към тяхната памет. Длъжни сме да предаваме обективно фактите от историята на следващите поколения, да освободим нашето общество от тежестта на останките, които прославят комунизма и никога да не допускаме такава саморазправа, жестокост и беззаконие към който и да било политически опонент“, посочва тя.

В публикацията си Рая Назарян отправя и призив за национално единство около демократичните ценности и историческата истина.
„Разчитам, че всички демократично мислещи хора, независимо от партията си днес, ще се обединим, за да гарантираме справедливост и достойна памет за жертвите на комунистическата диктатура“, заявява още председателят на Народното събрание.

Тя подчертава, че политиката не бива да бъде средство за разделение и репресия, а пространство за диалог и уважение – място, в което опонентите се зачитат, а не се преследват, защото най-важното е, че политиката трябва да служи на хората, а не да бъде насочена срещу тях.