От септември част от учениците в Русия ще изучават история по нов комплект учебни помагала, издаден с участието на Руското военно-историческо общество (РВИО) под редакцията на бившия министър на културата Владимир Медински, съобщава „Дойче веле“.

В официалното изявлението на представители на РВИО се казва: „Комплектът от 11 учебника ще възпитава у руските ученици чувство на гордост от своята родина, патриотизъм, гражданска отговорност и съпричастност към историята на многонационалния руски народ“.

Може ли Владимир Медински да въведе нова образователна система или става дума за завръщане към времената на СССР или просто равняване на историята и образованието според политическите интереси на Кремъл?

Появата на името Владимир Медински на кориците като съставител на тези учебници поражда сериозно безпокойство както у  родителите на подрастващите в Русия, така и у много историци, запознати с неговата биография.
Медински е личност, която споделя ултраконсервативни възгледи, а Forbes го определя като „човек от идеологическия клан“ на Владимир Путин. След като е избран за депутат от партия „Единна Русия“, той се налага като видна фигура сред руския естаблишмънт. Става особено популярен като политически стратег и ревностен популяризатор и интерпретатор на руската историята. В своите научни активности той влиза в остър сблъсък с редица изследователи и академични учени в Русия, които категорично оспорват научността на дисертация, която Медински защитава и настояват да му бъде отнета академичната титла. А като министър на културата влиза в сериозен конфлект с  директора на Държавния архив на Руската федерация Сергей Мироненко, с изследователи в областта на изкуствата, които обвинява в необективно представяне на историята и некомпетентност, както и с редица театрални фигури, сред които са Кирил Серебренников , Константин Райкин, Борис Мездрич , Роман Должански.

Няма как всички тези обстоятелства около личността на Медински да бъдат пренебрегнати, когато става дума за учебни помагала, свързани с историята на Русия. Според родители и учени неговите ултрапатриотични възгледи ще повлияят сериозно върху съдържанието и качеството на учебниците по отношение на обективност и критичност в представянето на фактите и събития от историята на Русия. Съществуват и опасения за изкривено и манипулативно интерпретиране на историческата истина, които съвсем не са чужди до обкръжението на Путин.

 Общоизвестен факт е, че още като министър на културата Медински се противопоставя на научни проекти, които подлагат на критична оценка историческото минало на Русия, опитвайки се да дадат обективен прочит на случилото се в различните исторически периоди. За научните пристрастия и опити за  манипулации на Медински свидетлества един интересен факт. Преди няколко години представители на РВИО предприемат разкопки в Карелия, за да докажат, че част от тленните останки на близо 10 000 души, заровени в един известен общ гроб, принадлежат не на жертви на репресиите и злодействата на Сталин, а на червеноармейци, убити от финландците. 

Затова съвсем логично е да се предположи, че и новите учебници едва ли ще блестят с критичен и достоверен подход към историята на Русия. Техните критици най-сериозно се тревожат от онази част на учебното помагало, която е посветена на периода от началото на 20 до началото на 21 век. Това е исторически период, за който руснаците и до ден днешен водят ожесточени спорове. Най-вече по теми като сталинските репресии, Втората световна война, разпадането на СССР и последвалите го десетилетия, които съвпадат с управлението на Владимир Путин. 

Някои ключови исторически моменти от 20 век, каквито са сталинските репресии, са предадени относително адекватно и с емоционална умереност, коментират изследователи. Авторите посочват, че в периода, в който Сталин ръководи страната, на репресии са били подложени повече от 3 милиона души, милиони хора са пратени в лагери, където са се трудили в изключително тежки условия, подложени на глад, студ и унижения. Тази нова трактовка обаче е станала възможна заради променената позиция на руския президент. Въпреки, че в началото на своето управление Путин изразява възхищение от Сталин като „бащицата на руския народ“, напоследък той публично признава за зверствата и терора, извършвани по време на Сталин и милионите жертви, които е дала Русия в мирно време.

Следващият много оспорван исторически период – 90-те години на 20 век и годините след разпадането на Съветския съюз авторите на учебното помагало описват като период на неуспехи, но твърде фрагментарно и нюансирано, спестявайки съществени факти и обстоятелства около управлението на Владимир Путин. Те установяват, че рафтовете в магазините постепенно са се напълнили със стоки, но набиращият сила и влияние частен сектор попаднал под контрола на „бюрократичен и криминален капитал“.  „Реформите не постигнали начертаните цели и довели до възникването на полубюрократичен режим, зависим от международния капитал“, констатират още авторите. В същото време те изтъкват, че след като Владимир Путин поема управлението на страната, Русия  си възвърнала авторитета на международната сцена и престанала да бъде „младши партньор“ на САЩ и Евросъюз. Открити остават обаче въпросите за авторитарната система на управление, наложена от Путин и нейната обреченост, за грубото погазване на човешките права и свободи, за пълния контрол над медиите и свободата на словото, за поразеното от цинизъм постсъветско общество, за войнстващата външна политика и хибридна война на Кремъл със Запада и др. 

И други важни теми отсъстват в учебното съдържание на подобни помагала по история, тяхната обективност и критичност са твърде съмнителни, а учени ги определят като откровен фейк. Още по-съмнително е, че историческо познание, което почива на фалшиви тези и ултрапатриотични внушения може реално да формира ценности като „чувство на гордост от своята родина, патриотизъм, гражданска отговорност и съпричастност към историята на многонационалния руски народ“ у подрастващите поколения.