Януш Бугайски, nationalinterest.org

Посланията от Кремъл през последната година разкриват дълбока загриженост относно вътрешното единство и стабилност на Русия.

Руските представители звучат все по-тревожно и дори параноично в публичните си изявления за бъдещето на страната си. Най-вече външният министър Сергей Лавров, който заяви през септември миналата година, че западните правителства са сформирали коалиция от поне петдесет държави, за да разчленят Русия.

Това, което може да изглежда като политическа параноя или опит да бъдат мобилизирани гражданите в подкрепа на режима, не е непременно основано на въображаеми врагове. То разкрива, че на високо ниво вече се осъзнава, че се натрупват множество негативни тенденции в Русия и че на настоящия режим, а дори и самата държава 

изчерпват времето на съществуването си

Властта в Русия е обзета от три огромни и доминиращи страха: загуба на войната, икономически колапс и разпад на държавата. Перспективата да се случат и трите скоро се задава на хоризонта. Що се отнася до военните загуби, през юни руският посланик във Великобритания Андрей Келин неволно потвърди информацията за стотиците хиляди жертви, понесени от руските сили по време на пълномащабното им нахлуване в Украйна. Предстоящото инжектиране на оръжия от САЩ и НАТО и по-строгите санкции на САЩ върху износа на руски петрол доведоха до обичайните отчаяни заплахи за ядрен отговор, включително директно предупреждение от бившия президент Дмитрий Медведев към президента Тръмп, че Москва разполага със способности за ядрен удар още от времето на Съветския съюз.

Страхът от поражение и международна изолация е осезаем сред хората от най-високите етажи на управлението. Сякаш подготвяйки Русия за поражение, външният министър Сергей Лавров призна, че Русия води войната срещу Украйна без никакви западни съюзници - ситуация, с която страната никога преди не се е сблъсквала в историята си. Той предупреди, че Русия трябва да разчита на себе си и не може да си позволи да проявява слабост или безсилие.

Поражение във война или продължителен конфликт, 

който изтощава икономиката, ще увеличи натиска върху режима и може да настрои големи групи от руското общество срещу Кремъл. Русия има исторически опит в губенето на войни или достигането до разрушителни икономически условия, водещи до колапс на държавата, както се случи по време на разпадането на империята в годините на Първата световна война и след това с разпадането на Съветския съюз в края на Студената война.

 Маргарита Симонян, главен редактор на контролираната от Кремъл телевизионна мрежа Russia Today, призна, че руските власти са все по-загрижени, че войната в Украйна може да настрои обикновените, аполитични граждани срещу правителството – не само заради загубите на бойното поле, но и заради нарушаване на тяхното ежедневие и икономически стандарт на живот. Хората във властта също така се опасяват, че завръщащите се ветерани ще се отдадат на  гангстерството и организирана престъпност.

През юли първият заместник-началник на президентската администрация Сергей Кириенко заяви пред местните власти, че Кремъл смята завръщащите се ветерани за

„основен фактор, създаващ политически и социални рискове“

Предупрежденията за предстояща икономическа криза са често срещани и сред висшата администрация. Министърът на икономиката Максим Решетников  предупреди на Международния икономически форум в Санкт Петербург през юни, че икономиката е „на ръба на рецесия“. А по ирония на съдбата, годишният форум е предназначен да подчертае предполагаемата икономическа мощ на страната и да привлече чуждестранни инвеститори.

Руските власти изглежда са претръпнали пред  факта, че военните загуби и международните санкции потапят икономиката на Русия, водеща до дългосрочна криза. Герман Греф, ръководителят на Сбербанк - една от най-големите държавни финансови институции, признава, че заради увеличените военни разходи, високите лихвени проценти и нарастващата инфлация настъпват

„трудни времена“ за руската финансова система

Всъщност, икономическите анализатори изчисляват, че страната е на ръба на дълбока банкова криза поради нарастващите неизпълнения на заемите. Това може да доведе до масови фалити и допълнително да навреди на икономиката. Официалните фигури в държавата може би най-накрая са стигнали до заключението, че никаква пропаганда и дезинформация не могат да скрият мрачните икономически реалности от обществото.

Крахът на режима и разпадането на държавата несъмнено са най-големите страхове за Кремъл. Хората във властта се опитват да поддържат труден баланс – от една страна, да продължават да твърдят, че Русия е единна и неразрушима, и едновременно с това да предупреждават, че страната е изправена пред сериозна опасност от фрагментация. Сигналите за тревога са насочени към мобилизиране и обединение на обществото в подкрепа на  правителството. Въпреки това, те разкриват и страха, че

руската история може да се повтори

и управляващите може да се окажат безсилни да я предотвратят.

Основната мишена на атаките на Москва е призракът на сепаратизма в цялата страна. От април 2024 г. режимът на Путин засили кампанията си срещу възможното разрастване на сепаратистките движения. Министерството на правосъдието настоя „международно обществено движение за унищожаване на многонационалното единство и териториалната цялост на Русия“ да бъде определено като „Антируско сепаратистко движение“ заедно с всички негови структурни подразделения и да бъде признато за екстремистка организация, въпреки че реално такава организация не съществува.

 Предложението позволи на властите да преследват националните и регионалистките движения по-агресивно, както и да се насочват към всеки един гражданин, когото считат за заплаха. Репресиите срещу регионалистите, включително към тези, които просто призовават за политическа и икономическа децентрализация, показват

колко се страхува Кремъл

от всяко потенциално несъгласие, дори сред етническите руснаци.

През януари 2025 г. ФСБ определи 172 етнически и религиозни групи, свързани с международната организация „Свободни нации на пост-руската държава“, като „терористични организации“, защото форумът призовава за деколонизация на Русия и независимост на поробените нации. Сред тях бяха движения като „Азиатци на Русия“, „Свободна Бурятия“, „Свободна Якутия“, „Нова Тива“, Лигата на свободните нации, Асоциацията на коренното население на Руската федерация, „Свободен Идел-Урал“, „Свободен Башкортостан“, Конгресът на народите на Северен Кавказ, Общотатарският социален център и Карелското национално движение.

За да засили репресиите си срещу всякакви независими антиправителствени дейности, Москва прибягва до глобяване на хора, търсещи онлайн забранено съдържание, страхувайки се очевидно, че новините за сепаратистките групи ще привлекат вниманието на по-широката общественост. Парадоксално е, че атаките на Кремъл се обърнаха срещу тях, тъй като лидери на различни групи, често базирани в чужбина или онлайн, сега се смятат за част от голямо движение, което Москва разглежда като пряка заплаха за целостта и съществуването на страната.

 Нарастващият страх в Кремъл от евентуална деколонизацията на Русия е отразен и в проекта за

нова стратегия за национална политика,

публикувана през юли 2025 г. В него е отделено значително внимание на запазването и развитието на културата на руснаци като единствена „държавнообразуваща“ нация и етническа общност и противодействие на външните заплахи за стабилността на Русия, както и на отпор на външните усилия за домогване до различни етнически групи в Русия.

За да отклони вниманието от провалите на Русия и нейния предизвестен разпад, превръщайки в изкупителни жертви чуждестранни фактори, официалната пропаганда възроди стария наратив за „русофобията“. Говорител на външното министерство дори предложи да се създаде „международен ден“ за противодействие на предразсъдъците. Подобни изявления са предназначени да прикрият факта, че имперският дневен ред на Русия се проваля, но не заради чуждестранни машинации, а заради нейните  неразрешими вътрешни проблеми.