Днес, 18 юни, от 18 часа в Софийска градска галерия в София (ул."Гурко" №1) ще бъде открита ретроспективна изложба на Райко Алексиев - един от най-ярките български интелектуалци на XX век.
В експозицията ще бъдат представени много негови творби, които досега никога не са били показвани, включително и работи от фондовете на Централен държавен архив.
Райко Алексиев е роден в Пазарджик и е потомък на стара българска фамилия с корени в Солун. Всестранно надареният младеж завършва Художествената академия и литература в Софийския университет. В началото на професионалната си кариера последователно работи във вестниците „Македония", „Зора", „Българан", „Смях", където натрупва голям опит. Пише сатиричната страница „Смях и закачки" на в. „Зора", където през 1931 г. започва да печата и своята „Хумористична история за българите". През 1932 г. Райко Алексиев взима заеми от няколко банки и сам финансира създаването на хумористичен вестник.
В първите години след появата на изданието той сам рисува карикатурите, пише статиите, фейлетоните и смехотворните миниатюри. „Щурец" се списва в дома на Алексиев и излиза повече от десетилетие през 30-те и началото на 40-те години. Във вестника работят или сътрудничат известните Илия Бешков, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Тома Измирлиев, Елин Пелин, Николай Ракитин, Никола Подвързачов и други видни карикатуристи и писатели. Алексиев става национално известен сред съвременниците си с псевдонимите Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража и Фра Дяволо, с които подписва публикациите си. През 30-те години „Щурец" е на челно място сред печатните издания в България, тиражът му достига 50 000, отбелязва Мария Захариева в публикация за живота и творчеството на Райко Алексиев в Blgari.eu.
Талантът на Фра Дяволо като художник пейзажист и карикатурист, както и фейлетоните му на политически и общочовешки теми привличат не само широк кръг читатели. Той е бил ценен и уважаван и от царската фамилия. Още с появата на първия му пейзаж в „Изложба на младите" през 1913 г. втората съпруга на цар Фердинанд Елеонора става почитателка на творчеството му и започва да откупува негови платна. Творецът дружи с карикатуриста Александър Божинов, проф. Александър Балабанов, литературния критик Йордан Бадев, скулптора Андрей Николов, видния журналист Данаил Крапчев. Алексиев е автор на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони, участвал е в много художествени изложби. През 1925 г. снима филма „Коварната принцеса Турандот", в който играе ролята на Чарли Чаплин. Няколко пъти е преизбиран за председател на Съюза на дружествата на художниците. А днес галерията на Съюза на българските художници заслужено носи неговото име.
Промените на 9-ти септември се оказват съдбовни за Райко Алексиев и семейството му. Той е арестуван от хора на новата власт и жестоко изтезаван до смърт два месеца.
Официалната версия за гибелта му е кръвоизлив от язва, а неофициалната - че е убит на 18 ноември 1944 г. Убийците му узаконяват злодеянието си с издадена от Народния съд четири месеца по-късно присъда. Само един от свидетелите - Александър Жендов, защитил Райко Алексиев пред инсценирания съд.
Куратор на изложбата с творби на Райко Алексиев е Красимир Илиев. Той е направил наистина нещо изключително, събирайки на едно място разноликото изкуство на този необикновен талант.
Изложбата може да бъде видяна до 14 юли. Идеята на създателите й е да гостува и в други градове в страната, като най-първо тя ще бъде представена в Габрово, както и в Столична библиотека.
Пред Faktor.bg синът му Алекс Алексиев разкри, че се подготвя и луксозно издание, в което ще бъде събрано цялото творчество на Райко Алексиев.
Още от Арт Фактор
В Италия откриха раннохристиянска базилика
Археолозите твърдят, че това откритие вероятно демонстрира по-мащабна византийска строителна програма
С академично тържество СУ „Св. Климент Охридски“ ще отбележи патронния си празник
В 11.00 часа Академичният съвет на Софийския университет начело с ректора проф. Георги Вълчев ще поднесе венец пред паметника на св. Климент Охридски
Почина бащата на българския експериментален театър Николай Георгиев
"Изследователят на непознатото, мисионерът, Човекът, Будителят в истинския смисъл на думата"