42 г. след откриването на обсерваторията
Нов роботизиран телескоп на Института по астрономия към БАН ще бъде официално открит на 1 юли в 12:00 ч. на територията на Националната астрономическа обсерватория Рожен. Модерното съоръжениеще заработи 42 г. след откриването на обсерваторията.
Сред поканените да присъстват на тържествената церемония са министър-председателят акад. Николай Денков, министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, областни и общински ръководители, учени от България и Сърбия.
Телескопът „AZ 1500“, с 1,5-м огледало, е изработен от австрийската фирма „ASA Astrosysteme GmbH“ по проект, финансиран от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от МОН. Очаква се на откриването му да присъства Дитмар Вайнцингер – главен мениджър „Продажби“ на австрийската компания – производител на телескопа.
Наблюденията на новото съоръжение ще се осъществяват в напълно автоматизиран режим, без да се налага присъствието на оператор. Оптичната система на телескопа се състои от три огледала с много прецизна компютърна система за насочване, която изключва отклоненията и необходимостта от допълнителни корекции.
Най-големият от четирите съществуващи в обсерваторията телескопи – с 2-м огледало, е монтиран в НАО Рожен в края на 1979 година. Официалното откриване на обсерваторията – най-голямата еднократна инвестиция в научна инфраструктура в България, е на 13 март 1981 г. НАО Рожен разполага и с други три телескопа: 50/70-см Шмит, 60-см Касегрен и 30-см телескоп MEADE за изследвания на Слънцето. В процес на изграждане е първата в Югоизточна Европа българска станция на паневропейския радиотелескоп LOFAR, която се очаква да заработи през 2025 г.
Във връзка с официалното откриване на новия телескоп, на 1 юли НАО Рожен няма да приема посетители. /БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации