Роман Цимбалюк, украински журналист

И забелязахте ли колко комплименти започнаха да ни правят американците? И армията ни била най-силната. Това са думи на Марко Рубио. И американските военни се учат от нас как правилно да използват дроновите технологии. Идват при нас, а Дрискол направо възхвалява украински системи като „Делта“, която информира в реално време за ситуацията на фронтовата линия и не само там. Направо лавина от комплименти. Не знам, такова е усещането, сякаш някой започна да забелязва картите ни.

Та, връщаме се към прогнозата на JP Morgan.

Според анализаторите изходът от войната ще бъде решен на масата за преговори. Смятам, че това е гениално откритие. Често се случва някой някъде нещо да обсъжда на маса.

А рундовете преговори, включително с американски посредници, вече са толкова много, че май никой не помни броя им. Защото ключовият въпрос е: за какво всъщност се преговаря?

От важното в тези разговори отбелязваме, че руските военни и американските генерали вече са отработили система за контрол върху режим на прекратяване на огъня. Това беше преди няколко месеца. Някои дори вече го забравиха.

Защо? Защото от прекратяване на огъня и помен няма.

За руснаците това също не е особено добра новина.

Нали тази нощ ударихме Ставрополския край. Там са едни от най-големите производители на взривни вещества. А по време на война взривчатката е нужна. Само че там все прилита и прилита. На практика постоянно.

Анализаторите от JP Morgan смятат, че масата за преговори ще се появи, защото ситуацията на бойното поле е стигнала до задънена улица и фронтовата линия не се движи вече повече от две години.

И тук идва най-интересният момент. Когато говорят, че при нас ще бъде като при финландците, има един важен нюанс, който показва, че няма да е точно така. Защото западният свят, а Украйна е Западът — и може би основната му част — няма да признае загубата на територии, дори те да останат под руски окупационен ботуш.

При финландците дори няма обществен дебат дали някога могат да си върнат Карелия. Защо? Защото има документ, според който това не е тяхна територия. Хелзинки призна това след Втората световна война. Процесите там бяха сложни и дълги.

Но фактът си остава факт.

А ние никога няма да признаем, че Крим е част от Руската федерация.

Някои дори смятат, че трябва да бъде поставена под съмнение принадлежността на Кубан. Аз обаче съм представител на старата школа. За това да се живее в рамките на международно признатите граници.

Какво още ни казват в тази прогноза? Между другото, анализираме новина от едно издание — Moscow Times. Какво му е московското? Че имат руска версия и там работят хора, избягали от Русия, които някога са се наричали журналисти.

В анализа се казва, че като част от компромис с Русия Украйна може да бъде принудена да се съгласи на неутралитет и ограничения върху числеността и възможностите на армията.

Но тук веднага идва въпросът: кой ще гарантира това? Доналд Тръмп и Съединените щати?

Нещо ми подсказва, че всички тези намеци за съкращаване на украинската армия под диктовката на Москва няма как да се случат.

Да, вероятно ще има намаляване на армията и силовите структури след края на бойните действия, ако изобщо има някакъв работещ документ. Макар че и тук не бих бързал.

Но що се отнася до самолетите, ракетите и подобни неща — тази тема по принцип няма да бъде съгласувана с Русия. В това съм убеден.

И нещо пак ми подсказва, че след китайското турне американците също ще започнат да намекват за такъв сценарий.

Какво още прогнозират? Москва ще може да представи изхода като своя победа, без Украйна да капитулира напълно.

Но руските нацисти по принцип умеят да си създават „победа“ при всякакви обстоятелства.

Например сега смятат за победа това, че нито един квадратен километър руска територия не е окупиран от Украйна.

Трябва да се признае, че в определени части на Русия до Уралските планини има райони под украински огневи контрол.

Поздрави за Челябинск. И не само за Челябинск.

Но действително ние не контролираме тази територия и поне аз не съм чувал да планираме там референдуми или нещо подобно.

Така че руснаците спокойно могат веднага да кажат: „Победихме.“

Просто резултатът от тази „победа“ е, че руснаците се преместиха от европейски и японски автомобили към китайски. Странна победа.

По-нататък от JP Morgan твърдят, че Украйна ще мине по път, подобен на този на Финландия след войната със СССР — загуба на около 10% от територията.

Само че руските гадове вече контролират 20%.

Макар че ако си върнем 10%, пак ще е по-добре.

Финландия е запазила демократичната си система, пазарната икономика и връзките със Запада, като е избягвала пряка конфронтация със съседите си.

Да, ние също винаги сме избягвали пряка конфронтация — и с беларусите, и с руснаците.

Но е трудно да избегнеш конфронтация, когато те просто искат да избият всички, които не са съгласни с тезата, че украинците са руснаци. Тоест 95% от населението.

А онези, които са били съгласни с тази теза, основно загинаха по време на принудителната мобилизация в Донбас или вследствие на пълномащабното руско нахлуване.

За Киев „финландският вариант“ би означавал постепенна интеграция в ЕС и вероятно в НАТО, макар първоначално без пълната защита на член 5 от устава на алианса.

Честно казано, все повече се убеждавам, че ако човек е финансист, много богат и кара Porsche, това не значи непременно, че е особено умен.

Защото какво означава членство в НАТО без член 5? Това не е членство в НАТО.

Смисълът на тази клауза е пределно ясен: нападение срещу една държава означава нападение срещу целия алианс, включително срещу американците — дори със странния Доналд Тръмп — и срещу останалите европейски държави.

А те вече произвеждат дронове и постепенно преминават на военни релси.

Mercedes и Volkswagen например вече намекват, че са готови да произвеждат военна техника.

Защото войната с дронове е ясна, но автомобилната техника — особено бронираната — също е крайно необходима.

Всички наши постоянни кампании за пикапи и микробуси показват именно това — липсва колесна и верижна техника.

И всички отлично знаят, че използваме цивилни автомобили не от добър живот.

Най-интересното в прогнозата на JP Morgan е, че те започват да мутират към нашата позиция.

Преди година основният сценарий за Украйна беше „грузинският“ — връщане в руската орбита по един или друг начин.

Извинете, тук един див звяр ми гризе капачката на бутилката. Капачката е голяма, няма да я изяде, но може да се чуват звуци.

Да, вкъщи се появи много злобно куче. Макар че никой не вярва в това, въпреки че усилено работя върху имиджа ѝ — зла, пазач, ловджийска, породиста и безкомпромисна.

Джозефин, тихо, на живо сме.

Та, продължаваме.

Преди година финансистите от JP Morgan мислеха, че ни чака грузински сценарий, а сега вече говорят за финландски.

Не е идеален, разбира се, но самата промяна показва, че банкерите започнаха да забелязват нашите карти.

На някакъв етап и Доналд Тръмп ще ги забележи.

Най-забавната част в прогнозите е тази статистика 50 на 50.

Ще бъде така или иначе. Ще свалят ли Путин днес или не? Ще умре ли утре? Ще има ли военен преврат вдругиден?

Всичко е 50 на 50.

Поне според логиката.

Макар че аз не бих заложил на това.

Сега „финландският сценарий“ получава 50% вероятност, „грузинският“ — 30%, а „израелският“ — 10%.

Какво означава това? Че живеем като обсадена крепост и винаги сме готови почти във всеки момент да започнем бойни действия.

Както при Израел — оръжията никога не се разреждат напълно.

Но лично на мен по-реалистичен ми изглежда сценарият, който американските банкери смятат за малко вероятен — едва 5%. Наричат го „Южна Корея“.

Тоест обявява се примирие, без мирен договор. Има фронтова линия, по която постоянно стоят хора.

Преди там трябваше да има заредени танкове. Сега във въздуха ще висят украински дронове. И не само украински.

Руснаците също ще действат така.

Но за да стане това, руснаците трябва да ги заболи.

Те трябва да стигнат до състояние, в което за всички приказки за величие и за идеи да се завзема Украйна, самите руснаци да започнат да бият привържениците на имперската мания.