Томата винаги ми се е клел, че не е бил доносник на ДС, но сега се чувствам омерзен

Георги Марков е раната на България - страната, която го уби заради думите му, казва пред Faktor.bg известният режисьор по повод най-новия му филм "Постмортем: Под сянката на Георги Марков"

Интервю на Деница Бояджиева

 - Г-н Елезов, скоро излиза премиерата на най-новия ви филм "Постмортем: Под сянката на Георги Марков". Какво ще види и научи зрителят за легендарния ни писател и публицист четири десетилетия след убийството му?

- Филмът е селекциониран в "София филм фест" и ще бъде излъчен на 30 март в Дома на киното от 18:30 часа. Това, разбира се, не е първият филм за Георги Марков, но той прави едно обобщение за дългото му и мъчително завръщане към страната, която го уби... Този човек си остава раната на България и показва безсилието на смъртта пред духа и перото на свободата, той е като урок без давност за гузни съвести. Портрет на живия с блестящото си творчество писател, гравиран в сърцата и спомените на най-близките му приятели и следовници. Едно от главните действащи лица е генералът от КГБ Олег Калугин- основен виновник за неговата смърт, в диалог, изграден като теза и антитеза, с жената на Джери - Анабел Маркова. Събитията са изведени от две гледни точки, в които преобладава емоционалното и чисто любовно усещане. Филмът е направен деликатно, с много любов и с главното присъствие на тази колосална личност - Джери Марков.  Искам да спомена и хората, с които направихме филма. Оператор е Цветан Недков, сценаристи са Весела Петрова и Любен Марков, братовчед на Георги. Продуцент е Севда Шишманова.

 В основата си филмът се занимава повече с творчеството на Георги Марков, създадено във Великобритания. Използваме автентичния му глас, четящ разтърсващите си есета по радио „Дойче Веле“. Търсихме някакъв визуален еквивалент на словата му и смятам, че сме постигнали емоционален ефект, какъвто бе и моят стремеж. Целта бе не толкова да се направи хронологичен преглед на живота му, свързан с трагичните събития на смъртта му, колкото едно емоционално, почти любовно вглеждане в живота на този велик човек. Неслучайно е и заглавието "Постмортем: Под сянката на Георги Марков". Защото ние като народ все още не можем да излезем на светло изпод сянката му.

 - Като казахте гузна съвест- какво дължим на Георги Марков, за да я изчистим, да изкупим вината за забравата и да излезем от тази сянка?

- Във филма се опитваме да изградим тезата, че Георги Марков е новият Христо Ботев в ерата на комунизма. Колкото и еретично да звучи за някои, чрез словото си той е изиграл подобна роля, но в друга епоха. Тази теза директно защитават проф. Фотев, Митко Бочев, Тони Николов, Богдан Глишев.

През 2000 г. Джери посмъртно беше удостоен с орден "Стара планина" от президента Петър Стоянов, но това не е достатъчно признание за делото му. Най-важното е той да бъде прочетен, а за целта трябва да влезе в учебниците и по история, и по литература. Смешно е писател от неговия ранг да не бъде изучаван заради страховитата съпротива на стария режим, която се простира на всички нива.

Неотдавна тритомникът с есетата му бе издаден за първи път на български език. Вижда се за какъв огромен писател става дума. Неговата панорама на обществено-политическите отношения в страната в мрачната епоха на комунизма е наравно с есеистиката на Джордж Оруел и Милан Кундера. За съжаление, на Запад Георги Марков все още е свързван предимно с прословутия "български чадър", а не толкова с творчеството и приноса си за разкриването на истинскотото лице на комунизма в най-тежкия период на човечеството през ХХ век. Това е и нашата цел, както и на негови колеги, които имат амбицията да го реабилитират като автор. Дори един негов колега от Узбекистан, който работи в BBC, е успял да се пребори и в момента съществува конкурс на негово име за написване на пиеса. Този факт е малко известен и досега има двама победители - от Мексико и от Уганда.

- До какви други по-неизвестни за обществото факти стигнахте, работейки по филма?

- Когато е работил в BBC, Георги Марков не е имал право да чете в ефир "Задочните репортажи", защото те все пак са били официозна медия и не са имали право на такива нападки към комунистическия блок. Слава богу, имал е тази възможност в "Свободна Европа", но е имало уговорка да дава предварително за прочит всеки репортаж на BBC, като техен служител. Джери обаче не е спазвал този ангажимент, борил се е за всяка дума.

Митко Бочев също разказва нещо много интересно: Георги Марков е бил прекалено антикомунистически настроен и за американските, и за британските, и за западногерманските си началници в трите станции, в които е работил. Те са се страхували да не им навлече неприятности с полемиката си.

В същото време, според самия Митко, който е много близък приятел на Георги, работодателите им в тези западни радиостанции не са били достатъчно последователни в своя антикомунизъм. Аз си го обяснявам с това, че те са живели зад стената, в своя затворен свят, и изобщо не са имали представа какво точно се случва в нашия лагер. По тази причина, за да не си навличат неприятности и за да няма дипломатически скандали, те са посипвали с глазура своя антикомунизъм. Това е проекция и на нашия незавършен преход. Децата на номенклатурата бяха приети много бързо, станаха олигарси, с които може да се търгува, и подпомогнаха тържеството на несправедливостта. Това, което Георги е усетил в миналото, продължава да се проектира и в нашето бъдеще.

- Какъв е дефицитът на нашето общество, неспособно да произведе още един Георги Марков в днешно време, който да разобличава сегашните недъзи на системата?

- Хубав въпрос, точно същия разговор водят във филма Богдан Глишев и Тони Николов. Питат се защо, след като уж дойде свободата, не излезе нито един текст от някое чекмедже, който да е на нивото на това, което Джери Марков е правил. Няма я безпощадната истина за това време, всичко е заметено под килима. Понякога се чудя, толкова овчедушна нация ли сме, по дяволите?! Това ме кара да се чувствам безпомощен.

Цялата ни народопсихология е побрана в поговорката "Преклонена главица сабя не я сече" - спасението да си раболепен пред силния. Като противовес на това е английската "Високо вдигнатата глава сабя не я достига". Само това сравнение е достатъчно, за да си дадем сметка къде се намираме и каква пропаст зее между нашите и западните ценности.

- Това ли е българската диагноза - че все още се чувстваме част от един анахроничен модел, обръщаме глава към Освободителката, търсим покровители, а не живеем пълноценно свободата си?

- Истината е, че ние ни най-малко не сме разбрали какво е това да бъдеш свободен. Георги Марков е успял да достигне този възрожденски завет с цената на много лишения и страдания и в крайна сметка е платил за думите си с живота си. Неслучайно на Запад "Задочните репортажи" излязоха под страхотното заглавие "Истината, която убива". В духа си нашата нация все още живее с робски манталитет.  Уж освободени от руснаците, ние сменихме едно робство с друго. И при това сме си платили с 30 тона злато за това освобождение, а през цялото време ни е вменявано усещането, че ние сме техни хрантутници. Показателно е, че продължаваме да си търсим стария господар. Може би е необходимо да се извърви пътят, така както Мойсей 40 години е скитал с евреите из пустинята, докато умре и последният, който помни робството.

- Да се пренесем за малко и в злободневието. Работили сте дълго заедно с журналиста Тома Томов в предаването "Наблюдател". Той вече е водач на листата на БСП за Благоевград. Тази негова кандидатура отново повдигна булото на миналото му, за съпричастието му към структурите на ДС, за баща му, за "Белене". Затвори, лагери, трупове - за каква свобода, за каква истина говорим днес?

- Томата винаги ми се е клел, че не е бил доносник на ДС, че никога нищо не е подписвал, че самият той е жертва, че е бил арестуван и благодарение на Иван Славков е бил освобождаван. От това, което излезе, не мога да повярвам в какъв свят живеем вече...

До голяма степен той играе много добре ролята на откровен, естествен, знаещ, има много качества  и винаги ме е печелил с чисто американската си прямота. Явно това е било страхотно двуличие. Сега, когато разбрах, че е ходил при Стефан Груев в Ню Йорк, за да събира някакви сведения, се чувствам омерзен.

Навремето направих филма "Последна свобода" за жертвите на комунистическия режим - Георги Константинов, Георги Саръиванов, Никола Милков и други мъченици. Тогава Константинов за първи път ми даде една брошурка, в която прочетох нещата за бащата на Томата, които сега излязоха. Не можех да повярвам, но все пак си казах, че децата не отговарят за бащите си. Тогава изпитах вътрешно колебание дали да му я дам. Човек винаги си търси някакви оправдания, знаех, че ще каже, че всичко това са лъжи и инсинуации. Сега, когато излязоха тези неща се смразих - оказва се, че, според него, баща му е един чист светец, който нищо не е правил, докато са влачили труповете от Ловеч за храна на прасетата. Просто не знам той на кой свят живее...

Остава ни лидерката на БСП - г-жа Нинова, която като дружинна ръководителка е повела пионерчетата нагоре към Бузлуджа. Именно несвободата й дава криле на тази патица. Макар че крилата са й патешки. ..