"На предишните избори през 2015 г. имаше много по-силно доминиране на ГЕРБ и от тази гледна точка имаше общински съвети, където имаше еднопартийно мнозинство. Това е по-скоро изключение. Правилата за местната власт в България е да няма еднопартийни мнозинства". Това заяви политологът Румяна Коларова пред "Фокус".
"В тази ситуация имаме няколко варианта, които имат различен ефект върху резултатите от местната политика. Първият и най-чистият е да има ясна коалиция. Дали ще има писано коалиционно споразумение, което наистина е най-цивилизованият и нормален демократичен вариант, е едно, дали то няма да бъде толкова формализирано е въпрос и на някакъв вид традиция. Надявам се все повече и повече, ако има местна коалиция, тя да стъпва именно върху такъв тип споразумения. Но тук трябва да направя уговорката, че зависи какво разбираме под коалиция. Много често има т.нар. предизборни коалиции, които стъпват просто върху интереса да се постигне максимално добро електорално присъствие и, разбира се, върху интереса да се формира някакъв вид корпоративна общност. В този случай вече бих казала, че излизаме извън границите на нормалното. Защото нормалните коалиции в демокрацията са между партии, които са се явили на избори със свои програми, след което са способни в рамките на представителния орган, какъвто може да бъде парламентът, но в случая общинският съвет, да сформират коалиция, като очертаят основните си политически приоритети", коментира Коларова.
"Има и втори вариант, който съм убедена, че на много места в страната ще се случи. Това е тогава, когато няма да може да се формира управляващо мнозинство и тъй като не може да се блокира местната власт, ще се търси т.нар. управление на малцинството. Това управление сме го виждали и в парламента, и на местно ниво. То има две форми. Едната е, че има малки партии, които се разпадат, присъединявайки се към голямата чрез своите независими общински съветници. А другият вариант е, че задкулисно управляват едни интереси, които няма нищо общо с малките партии, подкрепящи голямата партия, представена в общинския съвет. И това бих казала, че се доближава много до първия вариант, варианта на предизборна коалиция, която не е по писани партийни правила, не е свързана с някакви ясно декларирани програми. И, разбира се, третият вариант, който е най-нежеланият, но в никакъв случай не го изключвам, е да се формира едно мнозинство против голямата партия, което желание да я блокира. В този случай много важно е дали голямата партия има кмет или не. Защото тогава, когато има мнозинство, което блокира голямата партия, но стои зад кмета, това е някакъв вид изключване на най-голямата партия от властта. Убедена съм, че ще има и такъв тип формации. Разбира се, това е най-неестественото и най-пагубното. Рано или късно такъв формат бива преодолян просто по силата на факта, че те трябва да взимат решения, но много често този формат бива преодолян по онзи непрозрачен, бих казал клиентелистки, корпоративен модел, чрез който корупцията най-често влиза в местната власт. Така че ще видим, аз вече ги наблюдавам на различните места различните формации как функционират. Има и нещо друго. По-важните решения не могат да се взимат с просто мнозинство, по-стратегическите, по-ключовите решения има нужда от по-широка подкрепа. И това също е големият въпрос. Дали може да се гарантира по-широк консенсус , по-широка подкрепа. Общините, които успеят и кметовете, които успеят да го постигнат, със сигурност ще отбележат по-голям напредък", каза още политологът.
"Всички, които имат опит в местната власт, знаят, че управлението става чрез компромиси. И не само. И когато говорим за компромис, в случая имаме предвид едно съобразяване не само с дадености, не само с искания на опонента или на политическия конкурент, но той е свързан в края на краищата със сблъсъка на интереси. Защото много често в стратегическите планове на общините, които гарантират или бързо благоустройство, или бързо развитие, винаги има пренебрегнати интереси на групи хора. И всъщност местната политика е именно това, да се гарантира, че интересът на нито една група няма да бъде силно засегнат. В България винаги сме имали дефицит в представителството на групови интереси. На местно ниво това също е видно. Много е важно да се гарантира, че не само бизнес интересите, които са добре организирани и финансирани, ще доминират в една община. Защото сме виждали такива общини, които не става дума само за презастрояване, не става дума само за приватизиране на всичко ценно публично, с което разполага местната власт, а става дума за една доста злокобна ситуация, която се създава в част от българските общини" допълни Румяна Коларова.
Още от България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
Младите хора са моралният компас