Павел Лос, Дойче веле

В Скопие никога досега не са се изреждали толкова високопоставени западни политици, колкото през септември 2018. Канцлерите на Германия и на Австрия, Генералният секретар на НАТО, министрите на отбраната на САЩ и Италия - това е само неизчерпателен списък на гостите, които през септември прие министър-председателят Зоран Заев. Всички те се изредиха в македонската столица, за да подкрепят гражданите и ръководството на страната в навечерието на насрочения за 30 септември референдум. Въпросът в този референдум е един: „Подкрепяте ли влизането в ЕС и в НАТО, поддържайки договора между Македония и Гърция?".

Договорът, за който става дума в този сложно формулиран въпрос, е Споразумението от Преспа, според което Македония ще се преименува в Република Северна Македония. За това на 17 юни се договориха премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас. Ако преименуването действително се случи, дългият конфликт между Атина и Скопие ще приключи, което на свой ред ще отвори пред Македония пътя към членство в НАТО и ЕС.

"Нямам никакво съмнения"

По време на посещението си в Скопие шефът на Пентагона Джеймс Матис обвини Русия, че се опитва да въздейства върху изхода на референдума. Той лично не се съмнявал, че Москва е осигурила финансиране и е провела „широка кампания за оказване на влияние" върху гражданите на Македония, заяви Матис.

Москва веднага опроверга тези твърдения. Външният министър Сергей Лавров каза, че във вътрешните работи на Македония се бъркат всъщност САЩ и Европа, чиито представители изобщо „не се притесняват да агитират за гласуване в полза на Преспанското споразумение". „А ние не говорим нищо, което би могло да се изтълкува като агитация за един или друг вот", добави Лавров.

И наистина: в навечерието на македонския референдум не се забелязват следи от руска намеса. Но Лавров премълчава нещо. Тъкмо Русия се оказа през лятото в центъра на един скандал, свързан с балканската държава. Премиерът Заев обвини един „гръцки бизнесмен, симпатизиращ на Русия", че е подкупвал редица политически движения вътре в страната, които да организират насилствени действия и безредици с цел въздействие върху общественото мнение преди референдума. Според документи на македонското МВнР, главен заподозрян в тази афера е руският бизнесмен с гръцки корени Иван Савиди.

Москва беше още веднъж обвинена, че се опитва да торпилира споразумението между Гърция и Македония, като в резултат от това обвинение през юли 2018 Гърция изгони двама руски дипломати. А миналата година Черна гора се оплака от участието на руските тайни служби в опит за преврат с цел да се попречи на влизането на страната в НАТО.

Възможно е липсата на следи за кремълска намеса в Македония да се дължи на обстоятелството, че руското ръководство е удовлетворено от вече постигнатия резултат. Та нали привържениците на македонското членство в ЕС и в НАТО вече изобщо не са толкова уверени, че ще победят. Според допитванията, те все още са около 57%, но за бойкот на референдума вече се обяви президентът на страната Георге Иванов. За същото призовават и опозиционни политици.

Душан Релич от берлинския мозъчен тръст „Наука и политика" обръща внимание на факта, че референдумът може да се окаже невалиден, ако пред урните не се явят достатъчно гласоподаватели. Според условията, гласа си трябва да подадат поне 50% от официално регистрираните избиратели, които са около 900 хиляди души.

„Македония фактически е обезлюдена", констатира Релич. „Може да се предположи, че в страната живеят 1,3-1,4 милиона души, макар че официално броят им е 2 милиона. Ето защо главният проблем на Заев ще бъде да осигури достатъчно гласоподаватели", казва още Релич. Той смята, че мнозинството македонци вероятно са готови да гласуват с „да" на референдума, но изобщо не се знае дали ще се явят пред урните. Според западни дипломати, цитирани от "Ню Йорк Таймс", всеки ден във Фейсбук се появяват по 40 нови профила, които зоват македонците да бойкотират референдума. Зад тези профили дипломатите подозират Кремъл.

"Русия възприема това като нарушаване на равновесието"

В икономически план бъдещото присъединяване на Македония към ЕС не представлява заплаха за Русия, смятат руски експерти. Душан Релич се съгласява с тях и припомня, че повечето нефтопреработвателни и металургични фирми в Македония са собственост на британски и гръцки бизнесмени, а македонски гастарбайтери работят из цяла Европа. В този смисъл и Македония, и целият регион на бившата Югославия де факто отдавна са интегрирани в ЕС, казва Релич.

Генералният директор на московския Институт за регионални проблеми Дмитрий Журавльов казва, че ако за Русия има някакъв проблем, той не е икономическата интеграция на Македония в ЕС, а присъединяването на страната към НАТО. „В днешно време Москва не разполага със „свой" отбранителен съюз, тъй че Русия възприема плановете за разширяване на НАТО като нарушаване на равновесието", твърди руският експерт.

Душан Релич пък смята, че първостепенната цел на западните държави не е свързана толкова със самото приемане на Македония в НАТО и в ЕС. „Македония е етнически разделена държава. Многочисленото албанско малцинство не се идентифицира с македонската държава. Ето защо надеждата е, че перспективата за приемане в НАТО и в ЕС ще стабилизира вътрешно страната", казва Релич. И добавя, че мнозина се опасяват от възникването на голяма общоалбанска държава, което ще дестабилизира не само Македония, но и целия регион. Затова надеждата е, че евентуалното приемане на Македония в НАТО ще прогони веднъж завинаги призрака „Велика Албания", казва експертът.