Руската диверсионна заплаха за европейския отбранително-промишлен комплекс

Олександр Левченко*

Италиански депутати призовават правителството на страната да провери възможната съпричастност на Русия към взрива в предприятието KNDS Ammo Italy в Колеферо, което произвежда боеприпаси за европейския отбранителен сектор. Италианската опозиция настоява правителството да оцени риска от руски хибридни атаки, по-специално срещу обекти, свързани с производството и доставките на оръжия за Украйна.

Опозиционният депутат Карло Календа призова правителството да изясни дали Италия е изправена пред конкретна заплаха от хибридни атаки от страна на Русия. Той също така обърна внимание на активното отразяване на инцидента от руските медии и призова за оценка на наличната разузнавателна информация, засилване на парламентарния контрол или осигуряване на ясна публична позиция от страна на министър-председателя Джорджа Мелони.

Взривът в предприятието KNDS Ammo Italy в Колеферо, близо до Рим, е станал след пожар в производствено звено, свързано с пресоването на барут. Инцидентът привлече особено внимание заради отбранителното предназначение на предприятието и ролята му в производството на боеприпаси, част от които се доставят на Украйна от европейски държави. Министърът на отбраната на Италия Гуидо Крозето заяви, че правителството към момента не разполага с данни, които да сочат руска съпричастност към взрива.

Междувременно прокуратурата във Велетри продължава разследването, като не изключва нито една от възможните версии.

Именно поради това версията за евентуална външна намеса не бива нито да бъде потвърждавана без доказателства, нито да бъде отхвърляна без необходимата проверка. Руските специални служби вече са били свързвани с диверсионни операции на територията на европейски държави срещу обекти със стратегическо значение. Най-известният пример са взривовете в складове за боеприпаси във Врбетице, Чехия, през 2014 г., за които чешките власти свързаха отговорността с руското военно разузнаване и подразделение 29155.
В този контекст италианските власти трябва да осигурят цялостна проверка на всички възможни причини за взрива в предприятието в Колеферо, включително версията за диверсия. Исканията на опозицията за анализ на разузнавателната информация и засилване на парламентарния контрол са обосновани, тъй като прозрачното разследване трябва не само да установи причините за инцидента, но и да изключи или потвърди възможността за външна намеса. Това е особено важно за запазването на общественото доверие в резултатите от разследването.

Инцидентът в Колеферо също така демонстрира потенциалната уязвимост на европейската отбранителна инфраструктура в условията на засилваща се руска хибридна активност. Предприятията, складовете и логистичните възли, свързани с производството, ремонта или доставките на оръжия за Украйна, имат стратегическо значение. Поради това всички сериозни инциденти на подобни обекти изискват не само стандартно техническо и криминално разследване, но и оценка от страна на контраразузнавателните органи.

Руската хибридна активност в Европа не се ограничава до потенциални диверсии срещу отбранителни предприятия. Москва използва комплекс от инструменти, сред които кибератаки, шпионаж, вербуване на агенти, саботаж и информационни операции. Съчетаването на тези методи позволява едновременно да се нанасят материални щети, да се събира разузнавателна информация, да се нарушава функционирането на критичната инфраструктура и да се подкопава доверието на гражданите в държавните институции.

В този смисъл взривът в KNDS Ammo Italy следва да бъде разглеждан не само като отделен инцидент в италианско предприятие. Европейският отбранително-промишлен комплекс се превърна във важна съставна част от способността на Украйна да продължава отбраната си срещу руската агресия. Следователно потенциалните атаки срещу предприятия, произвеждащи оръжия и боеприпаси за Украйна, могат да бъдат насочени не само срещу конкретна държава, но и към отслабване на цялата европейска система за военна подкрепа на Киев.

Разширяване на географията на диверсионната заплаха

Особено внимание привлича палежът на сградата на естонското предприятие Milrem Robotics, специализирано в производството на безпилотни наземни транспортни средства, включително за нуждите на Украйна. Според медийни информации латвийските правоохранителни органи са задържали трима граждани на Латвия по подозрение за съпричастност към палежа на 15 август 2026 г.

Министър-председателят на Естония Кристен Михал заяви, че разследването установява дали инцидентът е бил акт на диверсия и проверява възможна руска следа. Поради това на този етап е преждевременно да се правят окончателни изводи относно организаторите и мотивите за палежа. Самият факт, че се разследва възможна руска диверсионна дейност, обаче е показателен.

Инцидентът с Milrem Robotics се вписва в по-широкия контекст на съобщенията за диверсии и подозрителни инциденти в предприятия от отбранително-промишления комплекс и по веригите за доставки на оръжия за Украйна в държави от ЕС и НАТО. Ако руската съпричастност към някои от тези случаи бъде потвърдена, това би свидетелствало за системен характер на заплахата и за нейното географско разширяване.

Според данни на западни разузнавателни източници Русия е активизирала опитите си за въздействие върху европейския отбранително-промишлен комплекс. Сред инструментите, които според съобщенията се използват от руските специални служби, е привличането на местни криминални групировки за изпълнение на диверсионни задачи. Този подход позволява на Кремъл да прикрива прекия канал между извършителите на атаките и руските държавни структури.

Представители на европейските разузнавателни служби обръщат внимание и на възможната стратегическа логика на подобни операции: нанасяне на щети на отбранителната инфраструктура и веригите за доставки, като същевременно се избягват действия, които биха могли да бъдат квалифицирани като пряко въоръжено нападение срещу държава от НАТО и да създадат предпоставки за прилагане на член 5 от Северноатлантическия договор.

Според оценки на западни представители през последните години Москва значително е засилила хибридната си активност срещу държавите от ЕС и НАТО. Става дума за комплексни кампании, включващи кибератаки, шпионаж, опити за покушения, диверсии и информационни операции. Тяхната цел е не само нанасяне на преки щети, но и създаване на политическо напрежение между съюзниците, отслабване на обществената подкрепа за Украйна и демонстриране на уязвимостта на европейските държави.

На Европа ѝ е необходим системен отговор

Палежът на обекта на Milrem Robotics, както и взривът в предприятието KNDS Ammo Italy, все още не дават основание автоматично да се говори за организирана руска диверсионна кампания във всеки конкретен случай. Съвкупността от подобни инциденти обаче изисква от европейските държави системна оценка на рисковете.

Потенциалната уязвимост на отбранителните предприятия трябва да се разглежда не само като въпрос на националната, но и на колективната сигурност. Европейските заводи, складове, транспортни възли и други обекти, ангажирани с производството и доставките на военна продукция за Украйна, на практика са се превърнали в част от общата отбранителна инфраструктура на Европа. Тяхното повреждане може пряко да повлияе върху темповете на производство на въоръжения, попълването на военните запаси и способността на европейските държави да подкрепят Украйна.

Особено внимание трябва да бъде отделено на защитата на предприятията, разположени в близост до гъсто населени райони. Пожарите, взривовете и други диверсии на промишлени обекти създават рискове не само за производствените мощности, но и за живота и здравето на цивилното население. Именно поради това противодействието на потенциалната руска диверсионна активност трябва да бъде част от по-широка политика за защита на критичната инфраструктура.

Европа трябва да премине от реагиране на отделни инциденти към изграждане на координирана система за противодействие на диверсионните заплахи. Това предполага засилване на контраразузнавателната работа, обмен на разузнавателна информация между държавите, защита на отбранителните предприятия и логистичните вериги, повишаване на равнището на физическата и киберсигурността на стратегическите обекти, както и усъвършенстване на механизмите за бързо реагиране при подозрителни инциденти.
Независимо от окончателните изводи на италианските и естонските разследвания, ЕС и НАТО трябва да се ръководят от необходимостта да бъдат подготвени за дългосрочна руска кампания на хибриден натиск. Ако Москва действително използва агенти, прокси структури и криминални мрежи за атаки срещу отбранителната инфраструктура, отговорът не трябва да бъде ситуативен, а системен.

Защитата на европейския отбранително-промишлен комплекс е пряко свързана със сигурността на цялото евроатлантическо пространство. Повишаването на неговата устойчивост, усъвършенстването на контраразузнавателното взаимодействие и създаването на ефективен механизъм за колективно възпиране трябва да се превърнат в един от приоритетите на политиката на ЕС и НАТО за противодействие на руската хибридна война.

*Олександър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).