Тихата война на Русия: Диверсии и шпионаж по източния фланг на НАТО

Олександър Левченко*

Структурата Global Citizens Against War 1984, за която според журналистически разследвания се смята, че е под контрола на руските специални служби, може да е свързана със серия диверсии срещу предприятия от отбранителната промишленост в Европа. Става дума по-специално за пожара в предприятие на WB Electronics в полския град Скаржиско-Каменна и за опита за подпалване на завод на украинската компания Skyeton в Словакия.

Пожарът в предприятието на WB Electronics е причинил, по предварителни оценки, щети в размер на приблизително 15 млн. злоти (3,7 млн. евро). Заводът е важна част от полското производство на безпилотни системи FlyEye и баражиращи боеприпаси Warmate, използвани от въоръжените сили на Полша и Украйна. Полската агенция за вътрешна сигурност разглежда инцидента като възможен акт на саботаж, инспириран от чуждо разузнаване.

Няколко дни по-рано словашките специални служби предотвратиха опит за подпалване на предприятие на украинската компания Skyeton. В рамките на операцията бяха задържани украински гражданин и двама граждани на Латвия. Отговорност за двата инцидента пое неизвестната дотогава структура Global Citizens Against War 1984, която се представя като международно антивоенно движение и заявява, че предприятията, чиято продукция се доставя в зони на конфликти, са законни цели.

Цифрови признаци за руска връзка

Разследване на словашкия портал Aktuality.sk и The Insider, цитирано от полското издание Niezalezna.pl, установи редица цифрови и други признаци, които могат да свидетелстват за руски произход или координация на дейността на тази структура. По-специално, в Instagram акаунтите на групата са останали елементи от интерфейс на руски език. Анализът на изходния код на уебсайта също е установил използването на шрифта YS Text, разработен и използван от руската технологична компания „Яндекс“. Според журналистите отделни характеристики на уебсайта и техническата му структура сочат към използването на инструменти за автоматизирано създаване на съдържание и изкуствен интелект.

Съмнения предизвикват и биографиите на две лица, представени на сайта като членове на екипа на организацията. Единият от тях е представен като полякът Роберт Левановски, а другият — като сърбинът Стефан Илич. Журналистите не са открили убедителни независими доказателства за съществуването на тези лица. Биографичните данни съдържат и противоречия. Например посочва се, че Левановски е отбил двегодишна военна служба в полската армия през 2007–2009 г., въпреки че по това време задължителната военна служба в Полша е била значително по-кратка.

Според разследването сайтът на организацията е създаден с помощта на платформата Wix и инструменти с изкуствен интелект. Съвкупността от тези признаци дава основание да се предположи, че Global Citizens Against War 1984 може да е създадена не като реално гражданско движение, а като цифрова прикриваща структура.

Особено значение има характерът на публичната комуникация на групата. Тя използва пацифистка реторика, като същевременно оправдава атаките срещу предприятия от отбранителната промишленост. Подобна конструкция позволява да се създаде впечатление за независима гражданска инициатива и едновременно с това да се прикрие възможният чуждестранен произход на операциите. Ако връзката с руските специални служби бъде потвърдена, става дума за модел, познат от руските хибридни операции: използване на формално независими структури за прикриване на дейността на държавни или свързани с държавата субекти.

В този случай информационната платформа може да изпълнява едновременно няколко функции — да поема отговорност за диверсии, да формира алтернативна версия за техния произход и да намалява риска от пряко участие на Русия. Не по-малко важно е

 използването на изкуствен интелект

 за създаване на цифрова инфраструктура и фалшиви идентичности. Това значително намалява разходите и времето, необходими за изграждането на правдоподобно прикритие. Подобни инструменти могат да се използват не само за създаване на уебсайтове, но и за генериране на биографии, снимки, текстове и други елементи, необходими за имитация на дейността на реална организация.

Друг важен елемент от този модел е

привличането на чуждестранни изпълнители

Вместо пряко участие на руски оперативни служители, диверсионните задачи могат да бъдат възлагани на лица, които по-лесно могат да бъдат вербувани и използвани като изпълнители. Това създава допълнително ниво на дистанция между организаторите на операцията и преките ѝ участници. Според европейски разследвания на руската диверсионна активност за вербуване на потенциални изпълнители могат да се използват Telegram, както и анонимни сегменти на мрежата. Особено внимание вербовчиците обръщат на хора, които се намират в сложно финансово положение или имат други уязвимости. При задържането на такива изпълнители руската страна получава възможност да отрече всякаква причастност и едновременно с това да разпространява версията за самостоятелна дейност на радикални групи.

Географията и характерът на инцидентите позволяват те да бъдат разглеждани не само като отделни криминални епизоди, но и като потенциални елементи от по-широка кампания за натиск върху европейската отбранителна промишленост.

Обект на атаките са предприятия, свързани с производството на безпилотни системи и боеприпаси, които имат пряко значение за военната подкрепа за Украйна. В този контекст потенциалните цели не се ограничават до физическото повреждане на производствени мощности, а включват и

нарушаване на логистични вериги, забавяне на доставките,

увеличаване на разходите за сигурност и създаване на допълнителни рискове за компаниите, които разширяват производството си в Европа.

Особено показателни са публичните заплахи срещу Германия и бъдещия завод за производство на ракети на компанията Covenant близо до Лайпциг. Ако подобни заплахи бъдат последвани от нови диверсии, това може да свидетелства за опит да бъде създаден превантивен психологически натиск върху европейските отбранителни компании и инвеститори.

Пожарът в предприятието на WB Electronics в Полша, опитът за подпалване на завода на Skyeton в Словакия и заплахите срещу бъдещи отбранителни производства в Германия формират картина, която заслужава да бъде разглеждана в контекста на

по-широка руска хибридна кампания срещу европейската отбранителна промишленост.

Ключова особеност на този модел е съчетаването на физическа диверсия, привличане на чуждестранни изпълнители и информационно прикритие чрез псевдоантивоенни структури. Използването на изкуствен интелект допълнително улеснява създаването на подобни организации и фалшиви идентичности, като затруднява установяването на техните реални организатори.

За европейските държави това означава, че защитата на отбранителното производство вече не може да се ограничава до физическата охрана на предприятията. Необходими са едновременно контраразузнавателни мерки, киберзащита, проверка на цифровите структури, мониторинг на каналите за вербуване и бърза координация между специалните служби на държавите от НАТО и техните партньори.

Основният риск не се състои единствено във физическото повреждане на отделни предприятия. Руската стратегия може да бъде насочена към създаването на системно усещане за несигурност около европейските инвестиции в отбраната. Ако подобна тактика придобие по-голям мащаб, последиците могат да бъдат не само временно намаляване на производството, но и възпиране на частния капитал от участие в проекти, необходими за дългосрочното укрепване на отбранителните способности на Европа и военната подкрепа за Украйна.

Руска диверсионна активност в Румъния и нови инциденти в България

Според данни на румънските правоохранителни органи руските специални служби се опитват да разширят разузнавателно-диверсионната си дейност на територията на държави членки на НАТО. Поредният подобен случай беше разкрит в Румъния, където Румънската разузнавателна служба (SRI), в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи и партньорски специални служби, предотврати операция, която румънската страна свързва с Руската федерация. Според SRI обект на разследването е бил руски гражданин, живеещ в Румъния, който е бил под наблюдение на службата от февруари 2026 г. Разследването е документирало неговата дейност по събиране на информация и заснемане на стратегически обекти. Сред тях са комуникационни центрове, военни бази, използвани от силите на НАТО, обекти от системата за национална отбрана и сигурност, както и критична инфраструктура. Особено внимание привлича заснемането на украински транспортни самолети „Антонов“, което може да свидетелства за интерес на руската страна към

логистични маршрути, свързани с подкрепата за Украйна

 Според версията на разследването заподозреният е получавал задачи от руски куратори и е използвал криптирани комуникационни канали.

Руската активност е била регистрирана не само в Букурещ, но и в окръзите Клуж, Констанца, Кълъраш и Илфов. Систематичното събиране на информация за военни обекти, движението на персонал и техника, както и за дейността на многонационалните сили, може да има значение, далеч надхвърлящо рамките на обичайния шпионаж. Ако изводите на румънското разследване бъдат потвърдени, тази дейност може да е била насочена към картографиране на военната и логистичната инфраструктура на НАТО, идентифициране на потенциално уязвими обекти и подготовка на възможни бъдещи операции. Именно съчетаването на разузнавателното събиране на данни с подготовката за диверсии е един от най-опасните аспекти на руската хибридна дейност в Европа.

Румънският случай също така демонстрира характерния за руските операции модел на използване на лица, които живеят извън Русия. Привличането на граждани на трети държави или на руски граждани, които постоянно пребивават в Европа, позволява на организаторите да се дистанцират от преките изпълнители и

затруднява установяването на командната верига

 За държавите от НАТО това означава необходимост подобни епизоди да не бъдат разглеждани като изолирани случаи на шпионаж, а като потенциални елементи от дългосрочна кампания за събиране на информация за военната инфраструктура на Алианса.

На този фон допълнително внимание заслужава

серията инциденти в обекти на българската компания EMCO

която се занимава с търговия на оръжие. През нощта избухна мащабен пожар в склад за оръжие близо до село Царева ливада в област Габрово. Това вече е вторият подобен инцидент в обекти на компанията в рамките на няколко седмици. Българските власти разследват причините за взрива и пожара. EMCO се ръководи от българския предприемач Емилиян Гебрев, чиито предприятия отдавна са в центъра на вниманието на български и международни разследвания относно възможни руски операции.

Контекстът на предишните случаи придава на събитието значимост от гледна точка на сигурността. През 2024 г. българските власти издадоха заповеди за арест на шестима руски граждани, заподозрени за участие във взривове в складове на EMCO. Според българската прокуратура през периода 2011–2020 г. в тези обекти са били съхранявани боеприпаси, предназначени, наред с други направления, за износ към Украйна и Грузия. Предишни разследвания също свързваха взривовете в български складове с опита за отравяне на Емилиян Гебрев през 2015 г. и с взривовете в складове за боеприпаси в Чехия през 2014 г. Москва отхвърляше обвиненията за участие в тези операции.

Разширяване на географията на хибридната заплаха

Румънският и българският случай имат различен правен и оперативен статут, но са обединени от важен фактор: вниманието към военната и логистичната инфраструктура на източния фланг на НАТО.

Румъния има стратегическо значение за военното присъствие на Алианса в Черноморския регион и е един от ключовите транзитни маршрути за подкрепата за Украйна. България, от своя страна, има важно значение за сигурността в Черно море и за регионалната отбранителна промишленост. Именно поради това разузнавателната активност, диверсиите или опитите за тяхното извършване в тези държави потенциално могат да окажат влияние не само върху националната, но и върху по-широката регионална сигурност.

Основната промяна се състои в това, че руската хибридна активност все повече се

 измества от информационни и кибероперации към физическо въздействие

върху обекти, свързани с отбраната, логистиката и критичната инфраструктура. Разузнавателното събиране на данни може да бъде подготвителен етап за бъдещи диверсии, докато самите диверсионни операции могат да създават допълнителни разходи, забавяния и психологически натиск върху държави, компании и общества.

За НАТО това означава необходимост от засилване на контраразузнавателното взаимодействие, обмена на оперативна информация и защитата на военни и цивилни обекти, които имат значение за подкрепата за Украйна. Особено важно е да бъдат идентифицирани връзките между отделните епизоди, тъй като тяхното истинско стратегическо значение може да стане очевидно единствено в съвкупност.

Румънският случай демонстрира, че руското разузнаване се стреми да получава подробна информация за военната инфраструктура на НАТО и логистичните маршрути. Българските инциденти, независимо от окончателните изводи на разследването относно причините за последния пожар, напомнят за уязвимостта на отбранителните обекти в региона.

По този начин пред държавите от НАТО вече стои не само задачата да противодействат на отделни агенти или диверсионни групи. Става дума за необходимостта от системна адаптация към модел на хибридна война, при който разузнаването, вербуването на изпълнители, диверсиите, информационните операции и натискът върху отбранителната промишленост могат да бъдат взаимосвързани елементи на една и съща кампания.

*Олександър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).