Руската олигархия и нейния „манджурец“ в България

Димитър Попов

Имаше едно време един популярен филм – „Манджурския кандидат“ се казваше. Проследяваше изборната кампания на кандидат за американски президент, който беше вътрешно програмиран от властната си майка сляпо да изпълнява чужди заповеди и беше под пълния контрол на мощен олигархичен кръг, който искаше през него да управлява Америка. Във филма той не стана президент, но днес подобни „манджурци“ реално имат властта да решават съдбите на цели народи. Вижте зависимия Тръмп, който обслужва Русия, Израел и мощните американски петролни и технологични компании без да му мисли много, и ще разберете какво имам предвид. 

У нас също имаме манджурски кандидат – премиерът Румен Радев. В българския вариант обаче той не е програмиран от властна майка или дори от български олигархичен кръг. Нашия човек е директно 

руски кандидат за българската власт

 и както може да се очаква заради исторически обстоятелства, той получи тази власт без никакви уговорки.

Тъй като в Русия управлява олигархичния кръг на Путин, сега всички действия на Радев са свързани с хора от този кръг. Той защити Гундяев, понастоящем руски патриарх и милиардер, Вагит Алекперов, виден олигарх и собственик на Лукойл, Махмудов, който е сред големите доставчици на мотриси за метрото. Тези видни фигури на настоящия фашистки режим в Русия бяха идентифицирани от самия Радев през застъпничеството, което им осигури в пакета от санкции срещу Русия. Но този олигархичен кръг на Путин е много по-широк и тъкмо тези хора правят днес имперската руска политика, свързана с агресия и война. Нашият, български „манджурец“ Радев е пряко зависим от тях. 

Мисля че в това не се съмняват и полезните идиоти, които му постлаха червения килим към властта. ПП и останалите, които смятаха, че той бил острието на демократичния протест срещу олигархията, сега тежко въздишат и се крият като мишоци - преборихте българската олигархия, но Кремъл ни натресе руската и нейния програмиран да изпълнява заповеди кандидат Радев. Сега естествено стана много по-лошо и много по-опасно отпреди, а всички идиоти получиха и солта, и тоягите, както обикновено става при нас. 

Борисов и Пеевски, които очакваха Радев да обслужва българските олигарси, с които те самите са свързани, виждат много различен резултат. Радев всъщност се оказа 

новият български Янукович

Това е човекът който предизвика гражданските размирици в Украйна и стана повод за руската военна агресия. Радев май чертае подобно бъдеще и за България, а това на Борисов никак не би трябвало да му харесва.

Българският премиер днес дори не се опитва, както правеше Борисов, да се преструва на държавник, който управлява страната според българския интерес. Свидетели сме на директен и ежедневен контрол на руските служби и на руското външно министерство върху българското правителство. И тъй като знам, че на мнозина им изглежда невероятно български премиер да е на толкова пряк контрол от Кремъл, ще дам един прост аргумент! 

Както много други анализатори, и аз очаквах, че ако е независим, Радев ще изчака до местните избори догодина преди да влезе в ролята на новия Виктор Орбан. Така беше логично – първо овладяваш властта в страната, осигуряваш си вътрешна подкрепа, после се правиш на важен навън. Радев обаче веднага се зае 

да прехвърли страната в руския лагер, 

без да си е подсигурил гърба. Това е самоубийствена политика и тя има само едно обяснение - Кремъл няма време да го чака докато се натутка в България. На тях Орбан им трябваше веднага, начаса, и Радев беше на разположение в момента. За самия Радев това е катастрофа, защото лъсват зависимостите му и това силно скъсява хоризонта на управлението. Щом все пак го прави, значи поведението му не зависи от личните му решения, а от нарежданията отвън и това е съвършено ясна картина на „манджурски кандидат“.

Отива например на среща на Коалиция на желаещите и съобщава, че България се отказва да подкрепя Украйна официално, защото на Русия тази коалиция не и харесва. Български интерес няма в такъв отказ, още по малко го има в защитата на руски олигарси, но заповедите не подлежат на обсъждане, те се изпълняват.

Външната му министърка Чамова отива на среща без инструкции, подписва някаква декларация, после в Кремъл разбират, че този подпис потвърждава участието ни в коалицията на желаещите за Украйна. Обаждане от Русия, уточнения и разправии, накрая Чамова се отказва от ангажимента си. Ставаме за смях на всички и ни питат 

колко външни политики имаме…

 Мога да изреждам още, но няма смисъл. Схемата е една и съща, променят се само конкретните случаи, а те се трупат като лавина. 

Радев дори не осъзнава какви ще са последствията от неговите действия. Сега той просто изпълнява нарежданията, защото така е програмиран от кремълския олигархичен кръг, който днес управлява България през него. 

А ние е време да осъзнаем колко лоши са нещата докато не е станало прекалено късно. Радев е кукла на конци на Кремъл и няма да спре, докато не създаде в България същия хаос, който Янукович създаде в Украйна. 

Във филма, който споменах в началото, „манджурският кандидат“ излезе от контрол, разбра, че го използват за мръсни игри, разбунтува се и затова  филмът завърши трагично. Румен Радев по много причини не е способен на такъв подвиг! Той няма да се разбунтува срещу чуждата имперска сила, която го използва за да разруши България и Европа. Той само това може – да изпълнява без да мисли. 

Нещата изглеждат обречени и затова, въпреки конформистките си нагласи, българите е време да си припомним и такива песни, като тази:

„ Дорде е мъничка змията,

Елате да се съберем,

С крака да и строшим главата,

Свободни да се назовем…“