Николай Ненчев: Политиката не е просто борба за власт, тя е служение на обществото и отговорност пред историята

Колкото по-уверено изграждаме суверенна и демократична държава, толкова по-малко пространство ще оставяме за опитите на Кремъл да подменя националния ни интерес

 Антидотът срещу руската хибридна война е в нашия национален идеал, завещан ни от великите личности на българската история, и преди всичко от Васил Левски – идеал за „чиста и свята република“, за свободна, независима и  демократична България, казва пред Faktor.bg кандидатът за президент, издигнат от БЗНС 

Интервю на Илиана Славова 

- Какво Ви дава сила за битката в тази кампания?

- Преди всичко – отговорността пред хората, които ми гласуваха доверие и ме номинираха за президент. БЗНС ме натовари и с още една важна задача – да работя за издигането на единна кандидатура на дясно-демократичната общност. Това беше първата ми кауза, защото вярвах и продължавам да вярвам, че ако бяхме постигнали това обединение, на 25 октомври демократичната общност щеше да има реален шанс да спечели президентската институция.

Днес, на фона на задълбочаващите се кризи,  все по-ясно се вижда неспособността на политическия модел, олицетворяван от Радев и Йотова, да предложи адекватни решения и да гарантира стабилността на държавата.

Преди дни заедно с бившите министър-председатели Бойко Борисов, Кирил Петков и Иван Костов се включих в общ апел за извеждането на България през тежките международни предизвикателства. За броени часове успяхме да обединим усилията на редица личности от демократичното пространство. Това е доказателство, че когато залогът е съдбата на България, обединението е възможно.

Именно това трябваше да направим и преди година – да преодолеем различията си и да издигнем единна, силна и демократична  кандидатура срещу популистката вълна, олицетворявана от Радев. Така щяхме да предотвратим опасността и президентската институция да попадне под неговия политически контрол. Днес вървим към една обща цел, макар и с различни убеждения и политически пътища.

Твърдо вярвам, че демократичният кандидат за президент трябва да има волята и смелостта да отстоява европейския и евроатлантическия път на България. Целият ми политически живот е подчинен на това убеждение. Членството ни в Европейския съюз и НАТО е едно от най-значимите постижения на съвременна България и съществена част от националния ни идеал.

Пред страната ни предстоят трудни времена. Международната сигурност е подложена на сериозни изпитания, а демокрацията ни е изправена пред нови заплахи. За мен демокрацията не е просто форма на управление, а ценност, която трябва ежедневно да защитаваме и гарантираме.

Именно в този смисъл виждам и своята роля като президент – да бъда гарант на демократичния избор на България, на националния суверенитет и на свободата на българските граждани. Държавният глава трябва да бъде силен, решителен и отговорен лидер, който защитава националния интерес и никога не допуска той да бъде подменян с чужди интереси.

- Адекватно ли е сегашното управление на предизвикателствата на времето?

- Управлението, свързвано с Радев и Йотова, все повече се превръща в част от проблема, вместо да бъде част от неговото решение.

Виждаме нарастващо политическо и социално недоволство. Причините са очевидни – бюджетна политика, която трупа дефицити и дългове, задълбочаващи се проблеми в енергетиката и икономиката и управление, което реагира неадекватно на кризите. Цените растат, несигурността се увеличава, а социалното напрежение се изостря. Вместо убедителни решения получаваме обещания и политическа пропаганда.

Хората около Радев твърдят, че са се справили с олигархията. Но кой вярва на тези твърдения, когато пред очите ни се очертава все по-тревожно срастване между  власт, олигархични интереси и престъпност?

Историята на българския преход ни е научила, че политическите проекти, произлезли от червеното политическо пространство, независимо от новите си имена и опаковки, твърде често възпроизвеждат зависимости, обслужват олигархични интереси и поддържат опасни връзки с Москва.

В настоящата кампания станахме свидетели на знаковата публична поява на Йотова заедно с Георги Гергов. Това е политически символ, който трудно може да бъде подминат. Виждаме готовност за сътрудничество с фигури, олицетворяващи според мен модела на олигархично влияние, при това с политическата подкрепа на Радев.

Тревожни са и обстоятелствата около убийството на човек, представян като спонсор на Радев, които изискват компетентните органи да установят всички факти и да дадат ясни отговори.

Моята оценка е категорична: Радев и Йотова подкопават доверието в институциите отвътре и компрометират България пред партньорите ни отвън. В момент, когато Европа е изправена пред сериозни предизвикателства пред сигурността, България има нужда от компетентно управление, ясна евроатлантическа ориентация и безкомпромисна защита на върховенството на закона. Не от нови зависимости и политически експерименти.

- Какви решения бихте взели днес като президент?

- На първо място, в условията на кризи бих работил за утвърждаването на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) като истинска платформа за постигане на национално съгласие.

Президентът не бива да използва тази институция за политически театър или за противопоставяне между партиите. Неговата задача е да създава условия за диалог и да насърчава изработването на общи решения по въпросите на националната сигурност, външната политика и стабилността на държавата.

Преди всяко заседание на КСНС бих провеждал предварителни консултации с  всички парламентарни сили, за да се изяснят позициите, да се очертаят възможните решения и да се потърси подкрепа за тях. Именно така постъпвах като министър на отбраната – посещавах парламентарните групи, представях намеренията си, аргументирах решенията и търсех съгласие по въпросите от национално значение.

За съжаление, Радев компрометира президентската институция, като използва нейния авторитет и публичен ресурс за прокарване на партийни интереси и позиции, които според мен обслужват интересите на Кремъл. Вместо да бъде обединител на нацията, той се превърна в активен участник в политическото противопоставяне.

Убеден съм, че Радев носи съществена  политическа отговорност за продължителната политическа криза в България. Вместо да работи за нейното преодоляване, той допринесе за задълбочаването ѝ, докато кризата създаваше благоприятна среда за изграждането на собствения му политически проект.

Сериозни въпроси поражда и начинът, по който този проект беше подготвян и изграден от позицията на президентската институция. България има нужда от партии, които функционират прозрачно, демократично и под обществен контрол, а не от политически конструкции, създадени около властта на един човек.

За мен президентът трябва да бъде гарант на конституционния ред, защитник на  националния интерес и посредник между институциите, а не партиен лидер, който използва държавния авторитет за лични политически цели.

Впрочем, още при първата си стъпка към президентския пост Румен Радев си позволи политическа злоупотреба. През лятото на 2016 г. той подаде оставка като командир на ВВС, представяйки това като несъгласие с предложената от мен концепция за съвместна охрана на въздушното ни пространство със страни от НАТО. Нарече тази концепция „по-унизителна от Ньойския договор“. Нека да напомня, че тази инициатива е приета от Народното събрание през месец януари 2016 г.  Т. е. ако това е била истинската причина, би следвало да подаде оставка веднага след гласуването в парламента, но очевидно причината е била друга. Още тогава имах информация, че се подготвя за политическа позиция. 

Той твърди в различни медии, че не приема тази инициатива. Какво означава това? Г-н Радев не приема – и то в качеството си на генерал, на командващ ВВС, решение на Народното събрание. Ако българските ВВС изпълняват мисията по охрана на въздушното ни пространство, било то самостоятелно или съвместно със съюзниците, няма опция ние да предоставим въздушното си пространство, по закон няма опция. Т. е. той злоупотребява, да не кажа, че лъже.  

Неговият военен министър Димитър Стоянов казва, че идват самолети на НАТО над България и Черно море - неговото правителство взема същото решение, за което твърдеше, че е по-унизително от Ньойския договор. Узрял е за него с десет години закъснение.

Радев олицетворява модел, от който България трябва да се освободи. А Йотова, вместо да предложи промяна, по всичко личи, че е готова да продължи същата политическа линия.

- Имате ли антидот срещу руската хибридна война?

- Разбира се. Антидотът е в нашия национален идеал, завещан ни от великите личности на българската история, и преди всичко от Васил Левски – идеала за „чиста и свята република“, за свободна, независима и  демократична България.

Колкото по-уверено изграждаме суверенна и демократична държава, толкова по-малко пространство ще оставяме за влиянието на Путин и за опитите на Кремъл да подменя националния ни интерес с чужди цели.

Руската хибридна война не се води само с дезинформация и пропаганда. Тя се води и чрез насаждане на страх, противопоставяне на българските граждани, подкопаване на доверието в институциите и създаване на политически зависимости. Затова отговорът ни трябва да бъде цялостен – силни демократични институции, свободни медии, образовано общество, независима съдебна система и последователна защита на европейския избор на България.

Но има и нещо друго – историческата памет.

Трябва да познаваме собствената си история и да почитаме хората, посветили живота си на свободата и добруването на България. Не историята, пренаписана от комунистическата власт, за да обслужва интересите на Съветския съюз, а истинската история на българската съпротива срещу тиранията – включително в мрачните години на тоталитаризма.

Паметта за борците срещу комунистическата диктатура, за репресираните, за политическите затворници и за всички, които отказаха да се подчинят на насилието, е част от нашата национална устойчивост.

Народ, който познава историята си, трудно може да бъде манипулиран. А държава,  която уважава свободата и достойнството на своите граждани, не може лесно да бъде превърната в инструмент на чужди интереси.

- Какво бъдеще виждате за България? И каква е ролята на паметта за битките, водени от предшествениците ни, за да намерим верния път?

- Част съм от политически съюз с повече от 100-годишна история. За нас връзката между мъртвите, живите и неродените не е просто красива фраза. Тя е отговорност – да съхраняваме принципите, за които са се борили предшествениците ни, да ги отстояваме днес и да ги предадем на следващите поколения.

В БЗНС тази приемственост е свързана не  само с политическите идеи, но и с политическия морал – със способността да отстояваш убежденията си дори когато това има висока лична цена.

Възпитан от смели и самоотвержени антикомунисти, от хора, които не се примириха с диктатурата и не предадоха убежденията си. Николапетковистите са част от тази традиция – традиция на съпротива, достойнство и вярност към свободна и независима България.

Техният пример ме е научил, че политиката не е просто борба за власт. Тя е служение на обществото и отговорност пред историята. Не можеш да претендираш, че защитаваш България, ако си готов да пожертваш свободата ѝ заради лична изгода или политическо удобство.

Виждам бъдещето на България като бъдеще на свободна, демократична и просперираща европейска държава – страна, която е уверена в своята идентичност, вярна на съюзниците си и способна сама да определя своя път.

България трябва да бъде държава, в която законът е над властта, институциите служат на гражданите, а младите хора виждат бъдещето си тук. Държава, която не се страхува от истината за миналото си и не допуска историческата памет да бъде превръщана в инструмент на чужда пропаганда.

Вярвам, че можем да намерим верния път, ако се върнем към принципите, завещани ни от българските демократи, земеделци и борци за свобода – независимост, справедливост, човешко достойнство и отговорност пред отечеството.

Защото свободата не е даденост. Тя е наследство, което трябва да заслужаваме всеки ден.