„Промените в Закона за филмовата индустрия трябваше да се направят. Както винаги става в България обаче, по логиката на разни работни групи, между последното внасяне на закона и последните договорености, настъпват някакви промени. Той е понятен за продуценти, но не и за широката публика“. Това заяви журналистът Тони Николов в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ по ТВ Европа.
„Две неща притесняват хората. Първото е – вкарването на телевизионните сериали, които се излъчват по големите телевизии. Т.е., субсидията намалява, докато тези медии имат възможности. Това, на практика, намалява възможността на независимите творци, които правят игрално, документално и анимационно кино. Второто нещо е добавянето на преференциите. Освен за българските творци, те ще важат и за американското кино, което се снима в София. Т.е., около 3 млн. лв. отиват към „Холивуд“ за сметка на българските филми. Практически излиза, че подпомагаме Силвестър Сталоун. Не е лошо да се насърчи да се снимат чужди продукции в България, но имаше редица технически предложения, без това да взима от парите на българското кино“, коментира Николов.
„Когато в България стане парламентарен, се очаква президентът да наложи вето, но той не го направи. Имаше едно поздравление от американската посланичка Херо Мустафа колко хубав е този закон. Виждаме как Румен Радев стои и чака да надцака закона, но в същото време свива знамената, защото вече има отношение от посолството на САЩ. Топката му беше вдигната и той можеше да наложи вето в последните дни на парламента“, каза още Тони Николов.
Арт Фактор
С новия закон за киното финансираме „Холивуд“ и Силвестър Сталоун, Радев сви знамената и не наложи вето
Тони Николов, снимка: БГНЕС
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.