Катерине Килайдес, religiondispatches.org

Няма съмнение, че проповедта на руския патриарх Кирил  в неделята за прошка миналия месец е получила такова голямо внимание, каквото никой друг православен духовник някога е получавала в западните медии от много време насам. Освен плашещата си абсурдност, вероятно това внимание се дължи до голяма степен и на използваната реторика, присъща на културната война, с която западната публика е твърде добре запозната и с  която воюва с толкова страстна.

Ето защо не е прекалено изненадващо, че вчерашната проповед (на 3 април – бел.ред.), произнесена във внушителната и заплашителна катедрала на въоръжените сили, получи такова незначително внимание, въпреки че тази проповед е вероятно много по-опасна и може да даде критична представа за това

какво ще последва за Русия, Украйна и всички нас

Четвъртата неделя на Великия пост е посветена на възпоменанието на св. Йоан Синаид (известен още като Йоан Лествичник - бел.ред.) в източнохристиянската традиция. Малко се знае за този ранен отец на пустинята, освен че той е автор на един от най-важните аскетични текстове на християнството - "Лествица" или "Стълбата на божественото изкачване". Разделен на тридесет части, трактатът е предназначен да бъде пътеводител към християнския живот, с теми от лъжата до спомена за смъртта.

За основа на своята проповед патриарх Кирил измамно е взел проповедта си св. Йоан Лествичник и неговия прочут текст. В интерес на истината първата половина на проповедта му е доста благовидна, ако не и предсказуема, стандартна проповед от християнски свещеник. Кирил дори напомня на паството си, че „най-великото и свято чувство, което Бог е дал на човека, е чувството на любов“. Чувство, трогателно, но и твърде шокиращо, когато за него говори патриарх, който разпалва войната.

След това, обаче,  проповедта става не само  шокираща, но и опасна. Точно в този момент той призна къде се намира: в катедрала, построена не толкова за Божието слово, колкото

за славата на руската военна мощ

Патриархът казва, че е дошъл тук, за да се обърне към лидерите на руските сили, а чрез тях и към руските воини. Той припомня на събралото се паство любимия пропаганден наратив на президента Владимир Путин в тази война: че Русия се бори с фашизма в Украйна точно както това е било през Втората световна война.

И в този момент патриархът, чиято обител се е намирала само преди няколко века (намигване към паметта за християнския Изток) не в Москва, а в Киев, представи историческа версия, която напълно изтрива Украйна от географската карта. Кирил обвинява „различни сили“ (т.е. аутсайдери, в това число и Запада), които са се появили през Средновековието, като виновни за фалшивото разделение на Русия и Украйна. Всъщност той дори не признава, че има такива хора като украинци, наричайки всички  (включително спекулирайки с идентичността на  белоруси)

като „свети руснаци“

Пренебрегвайки за момент колко елементарна, фактически погрешна е историята, представена от патриарх Кирил, тази проповед бележи опасна ескалация в риториката, идваща от Московската патриаршия – и можем да предположим, че има своето продължение и в риториката на руската държава. Този риторичен въпрос е още по-опасен заради факта, че повечето хора на Запад дори няма да знаят, че проповедта се е състояла, а камо ли да са наясно с нейните пагубни последици.
Всъщност към този момента изглежда няма нито един леснодостъпен превод на проповедта, публикуван онлайн на английски, получила е слабо отразяване от която и да е голяма западна медия (с изключени на статия на Reuters).

Разбираемо е защо. Патриарх Кирил не използва познатата риторика за културните войни, не говори за „гей парадите“ и западния упадък. Той говори от гледна точка на смутната история на християнския Изток, история, която до голяма степен не е известна на Запад. Но не се заблуждавайте, това, което казва е изключително опасно.

В проповедта на патриарх Кирил в неделята на св. Йоан Лествичник не просто се отрича разликата между руската и украинската култура и идентичност, в нея той отрича правото на Украйна да съществува като суверенна нация и държава, както в исторически план, така и в настоящето. Освен това, той

легитимира продължаващото насилие

което оправдава като необходимо и дори свещено, въпреки, че някой би могъл да оспори това.

Както казва патриархът, припомняйки думите на Евангелието от Йоан, руските войници „дават  живота си за свой приятел“. Това е вярно. Украинците, които руснаците бомбардират, стрелят и оставят мъртвите им тела край пътя, са наистина приятели. Точно както Исус мислеше за своите ученици. Това са думи на един отдаден националист от имперски тип и човек, който когато използва познатите думи на вярата мисли за техния изключителен ефект. Така че всички ние трябва да знаем, че това е много опасна комбинация. Когато игнорираме думите му (и когато сме твърде непредубедени в интерпретацията им), ние предаваме онези, които той вече е наранил, и на практика оправдаваме по-лоши неща, които той би могъл да стори в бъдеще.

Превод: Faktor.bg