Кабинетът на Росен Желязков ще разглежда днес точката за създаването на "Магазин за хората".

Предложението на министър Георги Тахов за създаване на държавното търговско дружество беше веднъж оттеглена, но в днешния ред за днешното заседание фигурира под номер 26: Проект на Разпореждане за образуване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората" ЕАД - София, и проект на Постановление за одобряване на промени по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2025 г. във връзка с образуване на търговско дружество.

Бъдещият "Магазин за хората" ще има за задача да осъществява социално ориентирана търговия.

"Магазин за хората" ще е под шапката на земеделското министерство, а в търговските обекти стоките и продуктите от първа необходимост, произведени в България, ще се продават с минимална надценка от 10%.

Държавната верига магазини се създава, след като това бе разписано в тазгодишния бюджет. Предстои и подписване на споразумение с Централния кооперативен съюз, които разполага с обекти в цялата страна и в малки населени места, където хората нямат лесен достъп до големите търговски вериги. 

Предложените законови промени за веригата по доставките, които трябваше да сложат някакъв ред и да защитят правата и на производителите, и на потребителите, предизвикаха разнопосочни реакции. През последните дни се появиха и опасения, че има опасност да се повишат цените за крайния потребител, а освен това и да се намали изборът на рафта. 

 "За съжаление, четейки редовете на закона, се вижда, че се намалява възможността на потребителя да има по-голям избор. Съответно се намалява и конкуренцията по рафтовете“, заяви председателят на "Асоциацията за защита на потребителите" Пейо Майорски в студиото на Нова ТВ.   

Той подчерта, че една от предложените промени в закона въвежда задължителна квота от 80% за български млечни продукти в магазинната мрежа. По думите му ограничаването на вносни продукти ще създаде изкуствен монопол на българския пазар, което може да доведе до повишаване на цените и спад в качеството на предлаганите стоки.

Според Майорски законът подвежда потребителите, създавайки впечатление за „български продукт“, който реално може да съдържа значително количество вносна суровина. „Има периоди, в които няма достатъчно българска суровина и се внася. Тогава потребителят е подведен, че купува български продукт, а всъщност не купува такъв“, подчерта Майорски.

На различно мнение беше Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите, който защити законопроекта.

 „През всички години назад България успява да задоволи нуждите си от сурово краве мляко“, изтъкна той.

И обясни, че временен недостиг се наблюдава най-вече през зимния сезон, но дори и тогава не се стига до липси по рафтовете. „През 2021 г. имаше подобна регулация за около 10 месеца - 90% български продукти. И нито за ден не е имало недостиг“.