Проф. Франсис Фукуяма, сп. Политико

За мен, както и за останалите американски граждани на САЩ, победата на Доналд Тръмп се оказа истински потрес. Трудно ми е да си представя личност, по-малко подходяща за ролята на лидер на водещата световна демокрация предвид неговия темперамент и биография.

От друга страна, на мен като политолог ще ми бъде много интересно да следя неговото президентство: то ще позволи да проверим до каква степен са здрави институциите на властта на САЩ. Американците дълбоко вярват в легитимността на конституционния строй на САЩ, до голяма степен защото системата за сдържане и баланс е била създадена именно за защита от тирания и прекалена концентрация на правомощия в изпълнителната власт.

Но нито един лидер на САЩ досега не се е противопоставял на тази система и не се е опитвал да подкопае съществуващите норми и правила. Така че ние навлизаме в епохата на големия експеримент, който ще покаже кой управлява САЩ – законите или хората.

Президентът Тръмп силно се различава практически от всичките си 43-ма предшественици. В бизнеса той винаги е слагал начело собствените си интереси и решително е заобикалял всички „неудобни“ правила, винаги, когато са му пречели, като, например, да принуждава наетите от него подизпълнители да водят дела срещу него, за да си получат заработените пари.

Той беше избран в резултат на класическа популистка кампания, целева аудитория, на която се оказаха, основно,

представители на работническата класа,

които смятат, че системата не работи в тяхна полза.

Тръмп атакуваше вашингтонския елит, включително собствената си партия, като нарече републиканците „групичка интриганти“, които ще „разгони“. Той вече наруши безбройните неформални норми на президентския етикет, включително и това, че си позволи открита и въпиюща лъжа, и се опитва да подкопае легитимността на всички съществуващи институции. Той сравни ЦРУ с нацистите, обвини Федералния резерв, че се опитва да повлияе на изборите и да „даде“ победата на Хилари Клинтън, а за американската избирателна система заяви, че тя е корумпирана много преди той да бъде избран.

Дарон Аджемоглу, икономистът, който изучава провалилите се държави (failing states), беше заявил, че американската система на сдържане и баланс далеч не е толкова силна, колкото са свикнали да я мислят американците. Конгресът е под контрола на партията на Тръмп и ще изпълнява неговите указания. Съдебната власт ще трябва да се примири с новите назначения във Върховния съд и федералните съдилища, а 4000-те хиляди новоназначени в изпълнителната власт ще се подчиняваш на волята на президента.Елитът, който преди твърдеше, че е против Тръмп, започва да променя отношението си и е готов да го приеме като

„нормален“ президент

Аджемоглу би могъл да добави и това, че медиите, които смятат себе си за четвъртата власт, способна да принуди президента да отговаря за действията си, непрекъснато са атакувани от Тръмп и последователите му за политизираност и разпространяване на фейк новини.

Както твърди Аджемоглу, основната съпротива сега оказва гражданското общество: милиони обикновени граждани се мобилизираха в знак на протест против политиката на Тръмп, организирайки походи в цяла Америка още в деня след инаугурацията му.

Но аз съм убеден, че институционалната система на САЩ всъщност е по-силна, отколкото я представят. В последната си книга писах, че в американската политическа система всъщност има прекалено много анкери и противотежести и тя трябва да бъде опростена, за да могат властите да действат по-решително.

Макар че идването на Доналд Тръмп в Белия дом предизвиква сериозни опасения за потенциална злоупотреба с властта, аз продължавам да съм убеден че тази гледна точка е правилна и, че появата на американски авторитарен управник всъщност е реакция на съществуващия досега паралич на политическата система. Още по-сериозното и парализиране е лош начин да се излезе от ситуацията, колкото и левите да призовават към „съпротива“.

Множество институционални ограничения ще продължат да съществуват и при Тръмп. Макар че републиканците сега са в еуфория заради контрола, който имат над двете законодателни палати, вътре в коалицията съществуват сериозни идеологически разногласия.

Тръмп е популист-националист, който изглежда е за силна държавна намеса, което е нехарактерно за консерваторите, и този разкол ще се прояви, когато новата администрация се сблъска с такива проблеми като отмяната на Obamacare или финансирането на инфраструктурни проекти.

Тръмп действително може да промени съдебната система или дори по-зле, просто да игнорира съдебните решения и да се опита да лиши от легитимност несъгласните с него съдии. Но измененията на баланса в съда е много бавен процес, неговите последствия ще бъдат усетени в пълна степен едва след като минат няколко години, докато откровените нападки срещу съдиите могат да доведат до незабавна ответна реакция.

На Тръмп ще му бъде много трудно да контролира изпълнителната власт, което е ясно на всеки, който е запознат поне малко с администрацията. Много от назначените от Тръмп, например, Джеймс Матис, Рекс Тилърсън и Ники Хейли, вече изказаха мнения явно противопставящи се на тези на новия президент. Дори ако те са напълно лоялни, необходимо е огромно майсторство и голям опит, за да се справи с американската бюрократична машина. Действително, в САЩ има много повече политически назначения отколкото в останалите демократични страни.Но Тръмп няма огромен екип от поддръжници, които би могъл да направи държавни чиновници. Той никога не е ръководил нещо по-значително от голям семеен бизнес и няма 4 000 деца или роднини, които да назначи на държавни длъжности. Мнозина от неговите нови помощници и заместник-секретари са републикански кариеристи без каквито и да били лични връзки с „шефа“.

И да не забравяме за американския федерализъм - редица въпроси не са под контрола на централното правителство във Вашингтон. Отмяната на Obamacare на федерално ниво ще създаде огромно натоварване върху щатите, включително и там, където управляват губернатори-републиканци. На тях ще им се наложи да балансират бюджетите си след отказа на Вашингтон да я поддържа. Калифорния, където живея, съвсем не е „тръмплъндия“ и щатът ще живее според собствените си правила, независимо от това, какво говори или прави президентът.

В крайна сметка способността на Тръмп да си пробива път през институционални ограничения опира до подкрепата, която той получава от другите републиканци. Неговата сегашна стратегия е ясна: той използва своето „движение“ за

да сплаши всеки, който застане на пътя на политическата му програма

Той се надява да сплаши и медиите, да ги дискредитира и да ги лиши от възможността да му търсят сметка за действията му.

Той се опитва да направи това, обръщайки се към ядрения си електорат, който е едва една четвърт, максимум една трета от американските избиратели. Има немалко сенатори-републиканци, които са готови да спорят с администрацията по най-различни въпроси, например, за отношенията с Русия или Obamacare.

Но Тръмп се отказа да притегля на своя страна тези републиканци, които не влизат в групата на неговите основни поддръжници. Скандалите с медиите след встъпването му в длъжност му отрязаха възможността да ги използва за пропаганда сред съпартийците му, които не са съгласни с него.

Макар да се надявам, че тези сдържащи фактори ще спомогнат за ограничаване на властта на Тръмп, продължавам да мисля, че ни е необходимо да променим правилата, за да направим властта по-ефективна за сметка на съкращаването на някои парализиращи я „спирачки“.

В някои отношения едно сплотено правителство ще може да отстрани редица слаби места, съществуването на които трябва да признаят дори противниците на Тръмп: за последен път Конгресът е приел всички законопроекти за бюджета в „нормален режим“ преди две десетилетия.

Важно е да помним, че една от причините за победата на Тръмп беше усещането на хората (и то напълно справедливо), че американската политическа система е недееспособна в много аспекти, тя е

заложница на групи интереси

и парализирана заради своята неспособност да приема и осъществява ключови решения.

Именно това, а не внезапното сближаване с Русия, доведе до там, че една толкова авторитарна личност, колкото е Путин, неочаквано се оказа на кормилото на Америка.

И ако парализата на системата продължи, това само ще убеди хората, че е толкова неефективна, че може да я спаси само лидер, който може да наруши всички правила – ако не Тръмп, то неговия приемник.

Затова смятам, че Тръмп трябва да получи възможността да управлява. Не мисля, че неговата политика ще бъде ефективна и американският народ много скоро ще го разбере.

Но най-опасната злоупотреба с властта е промяната на правилата на играта така че никога повече да не изгубиш властта. Виждаме го в поколението на новите популисти-националисти: Путин в Русия, Чавес във Венецуела, Ердоган в Турция и Орбан в Унгария.

Аналогичен процес вече започна и в Америка посредством джеримендеринг (манипулиране на резултатите чрез промяна на границите на избирателните райони) и законите за издаване на удостоверения на избирателите, което лишава мнозина от правото на глад.

В момента, в който тези нарушения станат толкова сериозни, че властта да престане да бъде „подотчетна“, системата ще престане да бъде реална либерална демокрация и ще се превърне в електорален авторитаризъм.