Ще можем ли за два месеца да изградим система, която да ни защитава ефикасно от поразяване от ирански или руски ракети

Илия Налбантов

Бях си наложил ограничение да не споря с български политици, защото съм убеден, че те правят това, което им диктуват зависимостите, а не това, което е в интерес на българското общество. Но, виждайки подмолно-манипулативния характер на техните тези, ще направя опит за конструктивен задочен диалог.

През третата седмица на м. август 2026 г. темата за рисковете и заплахите беше реактивирана от публикация на в. „Файненшъл таймс“, в която се твърди, че военните планиращи органи на Иран обмислят евентуални удари с ракети по територията на България.

Какви внушения се правят в тази публикация е тема за отделно обговаряне, но във всички случаи не може да бъде оставена без коментар. България е на източната граница на новата желязна завеса между демократичните общества и тоталитарната азиатщина и е обект на внимание от значимите световни политически фактори. На този фон българските политици в своите изказвания пряко или косвено внушават на българското общество тезата, че

американо-израело-иранският конфликт не е наш

 Казвайки това, средностатистически мислещият човек си задава въпросите – не е наш – защото е далече от нас, или не е наш – защото не ни засяга, или не е наш – защото нямаме интереси в Иран? Или не е наш, защото не трябва да бъде наш в българското обществено съзнание по начина, по който пета година същите български политици ни убеждават, че войната на Русия срещу Украйна не е наша и искат нейното мирно решение, т.е. искат ни повече, ни по-малко окупацията на Украйна от Русия.

Войната за Украйна е в своята петгодишна продължителност. Стагнацията по фронтовата линия вече половин година е налице и никакви пропагандни трикове не могат да скрият този факт. Дори напротив, тя все по-осезаемо става част от ежедневието на руските граждани, които плащат за нея не само с кръвта на своите синове и дъщери. И двете страни се стремят да преодолеят тази стагнация на фронтовата линия, като украинската, съхранила своя научен потенциал, изнася бойните действия дълбоко в руския тил, а руската страна подлага на безмилостни бомбардировки преди всичко гражданската инфраструктура на Украйна. По редица причини Русия не е в състояние да нанася удари по дълбокия украински тил, защото този тил е разположен на територията на цяла Европа.

В този контекст американо-израелско-иранският конфликт в действителност блокира значителна част от ресурсния тил на Русия, какъвто се явяваше Иран.

По такъв начин двете войни – европейската и близкоизточната, са свързани не само под общия политически знаменател – противопоставянето на имперските амбиции на тоталитарните режими в Иран и Русия, но и военно-технически, най-малкото заради обмена на чувствителна разузнавателна информация, чрез която да се предоставят предимства на бойното пространство във всичките му негови измерения.

Изводът, който може да се направи от тези разсъждения, е, че българските политици наистина не разбират паралелния интелективен характер на съвременната война и ни пробутват архаичните си разсъждения за „не нашата война“. Това, че те не разбират, е донякъде простимо, но целеустремеността, с която отказват да приемат съвременните разбирания за войната, ни води

към поредната загуба не само на човешки животи, но и на идентичност,

 на която се основава бъдещото преразпределение на пространствата.

Пряко доказателство за това е объркаността при публичната комуникация, свързана с взривилия се край Кардам дрон. В нито едно от изявленията на българските управляващи политици не се изказа вероятността, че този дрон е подготовка на Русия за последваща ескалация на войната в есенно-зимния период. Т.е. войната да се изнесе в европейския тил на Украйна, като с всички възможни средства се прекъсват нейните доставки на енергия и енергоносители, както и снабдителните линии.

В този контекст наблюдаваме и следващото развитие на формулата „НАТО ще ни пази“. След като 22 години членство в НАТО отказвахме да развиваме адекватни отбранителни способности, изведнъж се сетихме, че „не може да разчитаме на други да ни пазят“, разбирай съюзниците, като се задават въпросите – каква е българската полза с аргумента „България от десетилетия поддържа нормални дипломатически и икономически отношения с Иран“. Историята показва, че България е поддържала нормални дипломатически отношения и със СССР, но това не е аргумент СССР да обяви война на България на 5 септември 1944 г. И понеже вече никой не обявява война, а провежда специални операции, съвсем нормално е ДАНС да разкрие клетка за заглушаване на GPS навигацията на самолетите в София, вероятно предотвратявайки по-големи последствия от подготвени терористични атаки.

С настоящите технологични възможности, както и с твърде съмнителната способност за агентурно проследяване от секретните служби на подобен тип дейност, едва ли е възможно самостоятелно

да неутрализираме терористична дейност без помощ от съюзниците

 Но когато декларативно излизаш от „коалиции на желаещи“ и отказваш военна помощ за Украйна, веднага получаваш информация от сигурен източник, публикувана във вестник, че си цел на иранските ракети, а с немалка степен на вероятност и на руските в началото на отоплителния сезон 2026/27 г.

При така описания вероятен сценарий дали ще можем за два месеца сами да изградим система, която да ни защитава ефикасно с вероятност за поразяване на противникови цели поне на 95%?

Въпросът „можем ли сами?“ – не е вече реторичен!

Явно има нещо бъгнато в софтуера на българските политици. Не е ли време за преформатиране? І БГНЕС