Ще нападне ли Путин НАТО? Експерт предупреди каква цена ще трябва да плати Москва

Русия все по-активно тества границите на НАТО, но пряко военно нахлуване в страна от Алианса все още би било ирационален ход за Кремъл. Това е оценката на Андрю Латъм, старши научен сътрудник в Института за мир и дипломация във Вашингтон, в анализ за 19FortyFive.

На 6 август The Wall Street Journal публикува информация за нова оценка на американското разузнаване, според която Владимир Путин може да изпита решимостта на НАТО през следващите години. Сценариите варират от кибератаки и действия чрез посредници, за които Москва може да отрича отговорност, до крайния вариант – ограничено сухопътно нахлуване по източния фланг на Алианса в периода между тази есен и 2029 г.

Според Латъм във Вашингтон доскоро са смятали, че Путин няма да рискува директна конфронтация с НАТО, докато войната в Украйна не бъде решена. Това предположение обаче е било поставено под въпрос, след като конфликтът е навлязъл в продължителна безизходица, а Кремъл не е успял да постигне решителна победа.

Най-екстремният сценарий – ограничено сухопътно нахлуване в страна от НАТО – е оценен като малко вероятен. Въпреки това според експерта вероятността постепенно се увеличава с течение на времето.

„Авторите на документа не предоставят на журналистите процентни оценки. Това, което в крайна сметка е публикувано, по-скоро прилича на предпазлива прогноза, отколкото на залог в тотализатор“, коментира Латъм.

Той обръща внимание и на друг важен фактор – реакцията на НАТО при по-малки провокации. Анализаторът посочва, че начина, по който Алиансът реагира на ограничена и потенциално отричаема атака, показва на Москва как би изглеждал отговорът при по-сериозна ескалация.

Като пример Латъм посочва инцидента с руска крилата ракета Х-101, паднала на поле край Тарнава-Колония в Източна Полша. Полша е вдигнала във въздуха изтребители F-16, а прокуратурата в Люблин е идентифицирала останките от ракетата само няколко дни по-късно.

В същото време литовският външен министър Кестутис Будрис заяви пред LRT, че политическата реакция на НАТО на подобен инцидент е могла да бъде значително по-твърда.

Латъм отбелязва, че именно реакцията на Алианса е ключова за бъдещото поведение на Москва. Според него най-опасните руски действия са тези, които оставят възможност Кремъл да отрича пряка отговорност – например операции с дронове или срещу подводна инфраструктура и комуникационни кабели.

Русия може да разполага с потенциал за война с НАТО до 2029 г.

Германският генерал Кристиан Фройдинг заяви през юни, че всичките 32 държави членки на НАТО са съгласни с оценката, че до 2029 г. Русия може да има необходимия военен потенциал за нахлуване в една от страните от Алианса.

Латъм обаче прави важно разграничение: наличието на военен потенциал не означава автоматично намерение той да бъде използван.

„Москва може в крайна сметка да изгради този потенциал. Това не означава, че Путин ще реши да го използва, когато го придобие“, посочва анализаторът.

Другият въпрос е мотивът. Латъм се съгласява с оценката на литовския министър на отбраната Робертас Каунас, че Кремъл може да има нужда от нова победа на фона на продължаващата безизходица на фронта и икономическите проблеми в Русия.

Но според експерта най-важно е да се следи дали руските действия ще започнат да преминават границата на досегашната „правдоподобна отричаемост“.

Именно тук според него се намира ключовият въпрос: дали Москва очаква, че реакцията на НАТО ще бъде достатъчно решителна.

Латъм посочва две основни причини, поради които директното нахлуване в страна от НАТО все още е ирационално.

Първата е структурна – самото преминаване на границата би направило руската отговорност практически неоспорима, независимо от реакцията на Алианса.

Втората причина е свързана с цената на подобна агресия. НАТО в момента поддържа очакваните разходи за Русия от евентуален военен удар достатъчно високи, за да направи риска неизгоден за Кремъл.

„Именно тази втора част може да бъде променена и именно върху нея трябва да се съсредоточи вниманието“, подчертава Латъм.

Растат ли рисковете за НАТО?

Междувременно Великобритания, Франция, Германия и Италия предупредиха, че Русия вероятно се подготвя за окончателната формална анексия на Южна Осетия – грузински регион, окупиран от сепаратисти с подкрепата на руската армия.

Според четирите държави продължаващото руско военно присъствие и милитаризацията на окупираните територии представляват сериозна заплаха не само за Грузия, но и за регионалната и европейската сигурност.

В отделен доклад литовското военно разузнаване предупреди и за възможността Русия да използва пленени украински дронове за атаки срещу критична инфраструктура в Балтийския регион. Подобна тактика би могла да създаде неопределеност относно произхода на атаката и да позволи на Москва да прикрива отговорността си.

Faktor.bg