Събитията в Украйна накараха Европа да се замисли за сигурността на доставките на газ. Тя търси заместител на руското гориво и смята, че втечненият газ е основната алтернатива. Втечненият природен газ обаче няма да реши проблема по няколко причини, пише БГНЕС, позовавайки се на Анадолската агенция.

Докато конфликтът между Украйна и Русия изведе сигурността на доставките на природен газ на преден план в дневния ред на Европа, втечненият природен газ се очертава като жизнеспособна алтернатива, но по много причини се разглежда като нерентабилен заместител.

Според международни източници, през миналата година в света са продадени 380 милиона тона втечнен природен газ (LNG). На Европа се падат около 80 милиона тона от тях. Дори ако всички нейни терминали работят с максимален капацитет, инфраструктурата ѝ е в състояние да обработи 145 милиона тона втечнен природен газ. Това означава, че има около 65-70 милиона тона свободен капацитет. По този начин вносът на втечнен природен газ дори при максимален капацитет може да компенсира само половината от руския газ по тръбопроводите. Освен това европейските държави ще трябва да пренаредят маршрутите на тръбопроводите и да създадат междинни връзки за транспортиране на газ от наземните терминали до центровете за потребление на континента.

По отношение на интеграцията на втечнен природен газ - Испания, Обединеното кралство, Франция и Турция се открояват като страни с най-голям потенциал.

Германия, която не разполага с терминали за втечнен природен газ, планира да построи два терминала за втечнен природен газ и да ги пусне в експлоатация в рамките на две години, за да намали зависимостта си от руския природен газ. Според плановете на германското правителство терминалите ще бъдат изградени в Брунсбютел и Вилхелмсхафен.

Годишното търсене на природен газ в страните от ЕС варира между 340 и 350 милиарда кубически метра. Миналата година страните от ЕС са внасяли средно по 380 милиона кубически метра газ на ден и около 140 милиарда кубически метра газ годишно по тръбопроводи от Русия. Общият обем от 155 милиарда кубически метра, внесени от Русия през 2021 г., представлява около 45% от вноса на газ в ЕС и около 40% от общото му потребление на газ.

Русия е следвана от Норвегия с 23%, Алжир с 12%, САЩ с 6% и Катар с 5%. Освен това около 15 милиарда кубически метра газ от Русия са доставени като втечнен природен газ.

Русия изпраща природен газ в Европа по големи газопроводи като "Северен поток", "Ямал-Европа" и "Братство". Този газ се разпределя в европейските страни от регионални хранилища.

Русия доставя природен газ за Европа по два различни начина. Обикновено се сключват дългосрочни договори за срок от 10 до 25 години и еднократни споразумения за покупка.

Износът на руски тръбопроводен газ за Европа представлява около една трета от световната търговия с втечнен природен газ от 2021 г. насам.

Втечненият природен газ – решение ли е?

Ако Европа иска да замени целия руски тръбопроводен газ с втечнен природен газ, тя ще трябва да внесе около 275 милиарда кубически метра природен газ от други източници. Това е повече от половината от световната търговия с втечнен природен газ. Освен това Европа ще трябва да намери алтернативни източници, които да заменят руския втечнен природен газ.

За да се запълни мястото на газа, доставян по тръбопроводи от Русия, с възобновяеми енергийни източници, в Европа ще трябва да бъдат изградени 370 гигавата вятърни паркове. В същото време капацитетът на вятърните паркове, изградени в Европа между 2015 и 2020 г., е 14 гигавата годишно.

Ако Европа се съсредоточи върху ядрената енергия, ще са необходими допълнителни 115 гигавата инсталирани ядрени мощности, за да се замени руският газ.

Втечненият природен газ, макар и да се разглежда като алтернатива на руския тръбопроводен газ, се счита за скъп и несъвършен заместител. Дори ако ЕС е готов да купува повече втечнен природен газ, след доставката му е необходимо той да се регазифицира, което също е свързано с допълнителни разходи.

В световната търговия с втечнен природен газ не е лесно също да се сключват срочни договори за природен газ между купувачи и продавачи. Пълното преминаване на ЕС към втечнен природен газ може да предизвика ценови шок поради колебанията в разходите и повишеното търсене спрямо предлагането.

Докато един нов газов кладенец може да бъде пуснат в експлоатация за няколко седмици, изграждането на нов завод за втечняване или терминал за приемане на вносен втечнен природен газ, получаването на необходимите разрешителни, договори за земя и финансиране за милиарди долари, отнема няколко години. Изграждането на необходимите специализирани танкери също отнема много време и е свързано с големи финансови разходи.

Така че в близко бъдеще светът ще бъде ограничен до съществуващата инфраструктура за втечнен природен газ.

По данни на Международния газов съюз в света има около 50 завода и 150 терминала за внос на втечнен природен газ. Броят на корабите, които могат да превозват товари с втечнен природен газ, се оценява на 650.

Като се вземат предвид всички тези данни, може да се заключи, че втечненият природен газ, разглеждан от европейския континент като алтернатива, която би го избавила от зависимостта от руския газ, не изглежда като заместител, който може да бъде приложен на практика в краткосрочен план.