14 Януари, 2026

Синият кабинет на Филип Димитров поема кормилото на страната

Синият кабинет на Филип Димитров поема кормилото на страната

Преди 31 години на днешната дата управлението на България поема първото дясно (синьо) правителство, с премиер Филип Димитров

Седемдесет и деветият кабинет, който за жалост има съвсем кратък живот, е съставен след проведените през октомври 1991 общи избори за 36-то Народно събрание и за местно управление. Разпределението на парламентарните мандати е Съюз на демократичните сили (СДС), тогава коалиция от демократични партии и организации - 110 мандата, БСП – 106 мандата, ДПС – 24 .

На 5 ноември 1991 президентът Желю Желев възлага на Филип Димитров, като посочен от най-голямата парламентарна група, тази на СДС, да състави правителство. На 8 ноември 1991 парламенът избира със 134 гласа „за“ Филип Димитров за министър-председател. Предложеният от него кабинет е гласуван ан блок със 128 гласа „за“, като кабинетът има относително мнозинство и разчита на подкрепата на други партии.

На 21 октомври 1992 в Народното събрание е внесен за гласуване вот на доверие на министър-председателя. На 28 октомври 1992 кабинетът на Филип Димитров не получава достатъчно гласове за вот на доверие и от името на правителството подава оставка. Дали това беше правилният ход - историята ще покаже.
Сподели:

Коментари (0)

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет