Къщата на Димитър Талев в Прилеп не е част от защитеното културно наследство в РС Македония. Това е официалната позиция на Министерството на културата на Република Северна Македония ден
По-рано българското правителството възложи на министъра на културата Найден Тодоров в най-кратък срок да проучи възможността за закупуването на родната къща на Димитър Талев в Прилеп.
От МК в Скопие пред местното издание "Слободен печат" твърдят още, че министерството няма отношение "по въпросите свързани с покупко-продажбата" на къщата на Димитър Талев в Прилеп. Ако получим писмо за къщата, ще дадем подходящ отговор, се казва още в позицията на Министерството на културата в Скопие.
Македонските медии обширно информират за решението на българския кабинет, а една част от тях извеждат в заглавие, че един от собствениците на имота, нямал желание да продаде дела си на българската държава".
Припомняме, че къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година, е първообразът на дома на фамилията Глаушеви от прочутата му четирилогия, чийто първи роман "Железният светилник" е един от най-издаваните и четени български романи. Поради нехайство - на България и на РС Македония, обаче, и вследствие на обилните дъждове от изминалия месец, част от родната къща на писателя се срина. За тежкото състояние на къщата първа алармира още през септември 2022 г. в интервю за агенцията Снежана Аческа, сегашен собственик на къщата на Димитър Талев в Прилеп. Тогава тя обясни, че къщата-символ на българщината, се руши с всеки изминал ден, и призова българската държава да я откупи, за да бъде възстановена в автентичния си вид. /БГНЕС
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.