Николай Михайлов*, Eurochicago.com

Принадлежа към поколенията, които израснаха във времената, когато два чужди езика заемаха основните ниши в образованието, социалните контакти и дипломацията – руски и френски. Винаги се впечатлявах от странното съвпадане на едно понятие, изразявано по един и същ начин и в двата езика – дясно: право – на руски; droit:droit – на френски. Но какво общо може да има между указанието за посока (дясно) и закона (правото, правотворчеството, правоприлагането, справедливостта)?

Преди не се замислях по-задълбочено върху причинността на явлението. Отдавах го донякъде на взаимното влияние между двата езика, Евгений Онегин ми навяваше някакъв неясен, но все пак нюанс:
“Monsieur l’Abbe, француз убогой,
Чтоб не измучилось дитя,
Учил его всему шутя,
Не докучал моралью строгой,
Слегка за шалости бранил
И в Летний сад гулять водил.”

Докато преди няколко месеца…
…Реших да потърся как стои този въпрос в официалните работни езици на ООН – китайски, арабски, испански. Оказа се, че dui на китайски, hak на арабски и correcto на испански означават едновременно и дясно, и право! Тази констатация разпали любопитството ми и ме подтикна да проверя дали в другите големи световни езици пък не е по- различно?

Спомних си, че в немския reht също е и дясно, и право. Но в индийския хинди? В японския? В някога великия португалски? Нямах търпение да проверя! На хинди theek е и дясно, и право; същото се повтори в японския – tadashi означава и дясно, и право; португалското certo отново е и дясно, и право…

Но в езиците на по-малобройните народи може би липсва подобно съвпадение на дясно и право? Да видим: в унгарския jobb е и дясно, и право; също и на суахили (haki, близко с арабското hak); дори и на езика на баските eskuineko e и дясно, и право…

Проверих в езиците на още много народи, и навсякъде феноменът на дясно-то съвпадаше с право-то. Случайно – наистина случайно, не нарочно – при писането на горния текст пропуснах английския език. И то при положение, че основното изследване проведох преимуществено на този – днес първостепенен – световен език… За основен източник възприех меродавния тълковен речник – Webster.Bill of Rights

Според дигиталната версия на The Merriam-Webster Dictionary right/дясно е също:

– като прилагателно: acceptable (приемлив), accurate (точен), actual (действителен), adjusted (коригиран), authentic (автентичен), certifiable (удостоверяващ), certified (сертифициран), correct (правилен), desirable (желателен), direct (директен), fair (справедлив), faithful (верен), fit (годен),, fortunate (щастлив), full (пълен), genuine (истински), good (добър). historical (исторически), honest (честен), identifiable (идентифицируем), indisputable (неоспорим), indubitable (безспорен), irrefutable (неопровержим), just (оправдан), justified (извиним),

lawful (законен), legal (легален), legitimate (легитимен), not mistaken (непогрешен), precise (точен), preferable (предпочитан), proper (правилен), sound (здрав), proven (доказан), pure (чист), real (реален), recognizable (разпознаваем), righteous (праведен), socially acceptable (социално приемлив), straight (прав), strict (строг), substantiated (обоснован), sure-enough (достатъчно сигурен), unquestionable (несъмнен), unmistakable (безпогрешен), upright (изправен), unerring (непогрешим), very accurate (много точен), veritable (истински), without error (без грешка); и т.н.

– като съществително име: advantage (преимущество), birthright (първородство), due (дължимо), entitlement (упълномощаване), goodness (доброта), prerogative (прерогатив), privilege (привилегия), responsibility (отговорност), right (право), righteousness (праведност), rightness (справедливост), rights (изправност), right-thinking (здравомислещ), rightist (консерватор), virtue (добродетел), virtuousness (вещина); etc.

– като наречие: accurately (акуратно), aright (правилно), completely (изцяло), correctly (коректно), directly (направо), entirely (изцяло), exactly (точно), fully (напълно), legally (легално), precisely (прецизно), properly (както трябва), right (направо), rightfully (с право); rightly (справедливо), totally (тотално), wholly (цялостно); etc.

– като глагол: put right (привеждам в ред), put to rights (оправям), rectify (поправям грешка), right (поправям несправедливост), righten (поправям), set right (поправям зло); etc.

– като възклицание: “All right!” („Добре!“); “Oh, right!” („О, да!)

– като фраза: Right at the top. (Точно на върха); Right now! (Веднага!); The right man in the right place! (Човек на място!); You did right to wait. (Ти постъпи правилно като изчака.); I am going right to the end! (Ще се боря докрай!); etc.

– как децата разбират right: It’s not right to lie. (Не е хубаво да се лъже.); I don’t feel right today. (Днес не се чувствам добре.); That milk doesn’t smell right. (Това мляко не мирише хубаво); You guessed right. (Ти позна точно.); You’re not doing it right. (Ти не го правиш правилно.); Let’s go right after lunch. (Хайде веднага след обяда.); etc.

Латинският език също има дума за дясно: dexter. Тя също има и други значения като:

– прилагателно: сръчен, опитен, щастлив, благоприятен, удобен;
– съществително име: белег, знак, предзнаменование.

Светото писание многократно се е произнесло по въпроса за същността на дясното и правото. Тук привеждам само част от един стих:

– Сърцето на мъдрия го насочва надясно… (Еклесиаст 10:2)

***

Докато дясното се оказа широко представено, практически почти винаги в положителна светлина (с едно-две изключения), не така стоят нещата с лявото. Merriam-Webster предоставя само няколко дефиниции на лявото като:

– съществително име: left-hander (левак); leftism (радикална или ултра-лява политика); liberalism (либерализъм); leftover (остатък);

– наречие: on or to the left (отляво); weak (слаб, слабохарактерен, ненадежден човек); worthless (безполезен);

– прилагателно:

– в значение на посока: side (страна), sinister (ляв);
– в значение на качество: sinister (застрашителен, злобен, зъл, лош, проклет, страшен);

– Латинският език предлага още няколко значения на:

– sinister: груб, зловещ, корумпиран, мизерен, недодялан, неспособен, нещастник;
– sinistrum: зло.

Откъде идва в латинския думата sinister? Според речниците тя произхожда от личното име на Синис, разбойник от Коринтския провлак. Гръцката митология описва как Синис връзвал случайни минувачи за два бора, които накланял до земята, след което ги отпускал, разчеквайки телата на жертвите. Бил е убит от братовчеда си, митичния герой Тезей.

Впрочем, от същия произход е и английската дума sin (грях).

***

Езикът – особено в неговата писмена ипостас – е сред най-консервативните човешки структури. Неслучайно един от великите негови изследователи – Николай Я. Марр – беше толкова стръвно преследван и заклеймяван по времето на късния социализъм. Помня колко строго се следеше за недопускане на исторически изследвания и публикации, почиващи върху тълкуване на литературни източници с оглед добиване на информация, особено що се отнася до античността и древността (където преките документални източници са кът). В България Янко Николов Янков-Вельовски разчупи оковите на цензурата и представи блестящи научни анализи на политическите и правни учения от предхристиянското минало до наши дни, анализирайки преимуществено изобилните литературни източници.

Вечната тема – от Евино и Адамово време и до днес – за наличието и противоборството между доброто и злото интригува и ще вълнува всеки техен потомък. В една прекрасна вечер и аз се замислих за съотношението на тази тема с понятията за „дясно“ и „ляво“. Разбира се, прибягнах до най-достъпното в наши дни средство – Интернет – и бях повече от изненадан!

Изненадахте ли се и Вие?

* Авторът Николай Михайлов е юрист, преподавал в Софийския университет Международно публично право и Права на човека, гостуващ учен в Юридическия факултет на Ню Йоркския университет (1979-1980).