Александър Генис, Радио Свобода

"На всеки четири години сме изправени пред задължението да извършим мирното и законно предаване на властта." Тези думи бяха изречени от 45-ия президент на САЩ преди почти четири години. Днес по- голямата част от американците - поне 7 милиона души, мечтае да чуе същото от Доналд Тръмп отново. Но малцинството от Америка, включително много от политиците от висшия ешелон, започвайки от самия президент, положиха всички усилия, за да отложат неизбежното.

Петдесет дела, загубени от адвокатите на Тръмп, разкриха необоснованите обвинения в изборна измама. Дори армията предварително обяви, че „американската армия защитава конституцията, а не краля или тиранина“. И накрая, най-висшият арбитър в държавата, Върховният съд, отказа да се бърка като преразгледа резултатите от изборите.

„Президентът в Америка“, напомни съдията, „се назначава от хората, а не от адвокатите“.

Цялата тази безпрецедентна кампания, която се проточи вече втори месец и не може да приключи дори след като избирателите, назначените във всеки щат, си свършиха работата и потвърдиха победата на Байдън, доведе до опасна ситуация.

Борбата за власт се превърна във война със закона,

защото тя балансира на границата на полето на правото.

Същият Тръмп, който преди четири години произнесе златни, макар и банални думи за мирно и законно предаване на властта, сега успя да опорочи основния традиционен ритуал. В Америка преходът, който в други страни бе съпътстван от майдани, се е случил толкова отдавна и толкова естествено, че страната е загубила рефлекса да се възхищава на строгата процедура, на която дължи своя просперитет. Всичко, което се случва след изборите, вече не интересува никого – една бюрократична суматоха, свързана с предаване на информацията и на финансовите ресурси от една администрация на друга. Скучна и необходима, като водопровод, политическа механика: удостоверяване на преброените гласове, назначаване на избиратели, тяхното гласуване, зачитане на резултатите от Конгреса. За всичко това ние, обикновените избиратели, които вече сме си свършили работата, не трябваше да знаем,

докато настоящата криза не постави демокрацията на изпитание

Тя излезе от тази ситуация доста смачкана, но с чест. Изборите се проведоха, на улицата няма танкове, процесът на предаването на властта преминава строго според календара, а на 20 януари в страната ще има нов президент, осмият в моя живот в Америка.

Що се отнася до Доналд Тръмп, независимо от това каква ще е съдбата му - дали ще стане лидер на партия, следващия кандидат за президент, телевизионен водещ или разследван - след 20 януари бившият президент ще бъде частно лице, лишено от държавна власт, каквато му се полага след спечелване на избори. "Освен всичко друго - казват мнозина - "от тази промяна се подразбира, че журналистите не трябва, дори са задължени да не дават думата на Тръмп на първите страници на вестниците. Именно пресата поддържаше постоянната истерия около президента в продължение на четири години, следеше всяка стъпка, всеки туит и ход. „Нашето ментално пространство – жалват се същите журналисти - е толкова  обсебено от Тръмп, че за нищо друго не остава място, за живия живот без политически привкус.“ И ако пристрастното внимание към президента все още може да бъде разбираемо и оправдано, то в качеството си на частно лице Тръмп съвсем не го заслужава. 

От това се ражда и идеята, която горещо споделям:

мораториум за всички колумнисти -

шест месеца след встъпването в длъжност на Байдън да не пишат за Тръмп. През това време авторите на проекта се надяват да се проведе тихо разоръжаване (разведряване). Страната ще се върне към своите злободневни дела, демокрацията ще се нормализира, реалността ще принуди партиите да направят компромис и милиони разочаровани от резултата на изборите могат спокойно да се подготвят за реванш през 2024 година. Ето как живее американската република през третия век от своето съществуване, осъзнала след дълъг и безусловно успешен опит, че политиката – това е изкуство не само да се решават проблеми, но и да се живее с нерешените.

Превод: Faktpr.bg