Бевърли Очиенг и Надер Ибрахим, Би Би Си

На 24 юни светът видя как наемниците от „Вагнер“ настъпват към Москва, хвърляйки предизвикателство към руското военно ръководство, а после също толкова внезапно се обърнаха, отказвайки се от похода към руската столица.
В последната минута шефът на вагнерците Евгений Пригожин сключи с посредничеството на Александър Лукашенко сделка с Кремъл, по силата на която Минск ще му предостави убежище, а неговите бойци, които не са участвали в метежа, ще могат да подпишат договори с руското Министерство на отбораната.
След сключването на тези договорености  Пригожин заяви в телеграм канала си, че „те“ (най-вероятно визирайки Министерството на отбраната) са искали да разформират наемническата армия, но не е ясно дали това е основната и единствена причина за неговия демарш.
Вечерта в понеделник, 26 юни, Пригожин публикува поредното аудиообръщение, в което заяви, че никой от неговите бойци не иска да подпише договор с военното министерство и че неговата компания е трябвало официално

 да прекрати съществуването си на 1 юли

В тази ситуация остава неясно какво ще стане след разформирането на „Вагнер“ с наемниците, които се намират извън пределите на Русия.
Междувременно личният състав на „Вагнер“ действа активно в много страни по целия свят — в Либия, Судан, Мали, ЦАР, Мозамбик, Буркина Фасо, Мадагаскар и Венецуела.
При това срещу много от наемниците има обвинения за престъпления, извършени в Либия, Сирия, ЦАР, Мали и Украйна, като често жертвите са мирни жители.
Както заяви в интервю за Би Би Си дипломатически източник от ООН, проследяващ дейността на наемниците от „Вагнер“ в продължение на много години, ако тази групировка престане да се ползва с подкрепата на руските власти и наистина бъде разформирана, тогава руското Министерство на отбраната може да прекрати снабдяването на  нейните подразделения в Африка.
По думите на същия източник, наемниците в Африка, особено в ЦАР, Либия, Судан и Мали, ще останат без пари, както и без политическа и военна подкрепа. Тоест по същество те ще останат без работа и ще започнат да си търсят занимания в своята сфера на дейност, което може да представлява сериозна заплаха за страните, страдащи от нестабилност, граждански войни и метежи.
Същевременно първи жертви на борбата за власт по правило стават мирните жители и остава само да се надяваме, че в страните, където към момента действа „Вагнер“, целият сегашен хаос няма да се изроди в безконтролно насилие от страна на групировката, с каквото тя е печално известна.
Но какви точно са задачите, изпълнявани от „Вагнер“ в Африка и Сирия, и какво може да стане там, ако компанията бъде разформирана или престане да  получава подкрепа от руското министерство на отбраната?

Либия

Наемниците от „Вагнер“ за първи път се появиха в Либия през есента на 2019 г. Тогава те се присъединиха към войските на метежния генерал Халифа Хафтар, контролиращ Източна Либия. 
Хафтар организира поход срещу Триполи, където е базирано  признатото от ООН правителство на страната. Там руските наемници бяха използвани като щурмоваци с цел пробив в отбраната на столицата, след като настъплението на Хафтар забуксува.
Опитът на тези хора в сражения на първа линия, стрелковите и разузнавателните им навици изиграха важна роля и с тяхна помощ силите на Хафтар успяха да превземат някои южни предградия на Триполи.
Тогава обаче станаха известни и много неприятни моменти. При разследване, проведено от Би Би Си през 2021 г., бяха открити свидетелства, че наемниците са избивали мирно население и незаконно са използвали противопехотни мини и мини-капани в жилищни сгради в Триполи.
Разследването показа също,  че Москва е снабдявала наемниците с модерни оръжия и оборудване.
Сред секретните документи за служебно ползване, които журналистите от Би Би Си са получили от източници, свързани с  разузнавателните служби на Либия, има списъци с доставките на такива въоръжения за някои подразделения на „Вагнер“ в Либия.
„В голямата си част това е най-модерното оръжие, което е на въоръжение в руската армия, най-съвременното, най-напредничавото в технологично отношение.“ — така коментира съдържанието на списъка британският военен експерт Крис Коб Смит.
„И това предполага не само достъп до значителен бюджет, но и право за използване на най-новите, ако не и най-секретните технологии. Така че, „Вагнер“ изглежда е нещо по-голямо от просто неофициална част от руската армия.“ – допълва той. 
Съобщава се също, че подразделенията на „Вагнер“ в Либия се снабдяват с помощта на  самолети на руските военновъздушни сили, които извършват редовни полети между намиращата се под контрола на Русия военна база в сирийската провинция Латакия и източната част на Либия.
Ясно е, че подразделенията на „Вагнер“ в Либия са силно зависими от подкрепата на руското министерство на отбраната и загубата на тази подкрепа може съществено да повлияе както на силите на групировката в Либия, така и на самото ѝ присъствие в тази страна.
Впрочем, засега източниците на Би Би Си съобщават, че след провалилия се метеж не се наблюдават забележими промени в положението на „Вагнер“ в Либия.

Мали и Централноафриканската Република

Уверенията на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров, че след събитията от 24 юни руските военни инструктори продължават да работят в Мали и ЦАР, свидетелстват за това каква стратегически важна роля играят тези две страни за Кремъл с неговите амбициозни планове за разширяване на присътствието му в Африка.
В най-близка перспектива метежът на Пригожин най-вероятно няма по никакъв начин да се отрази на хилядната групировка вагнерци, които се намират в Мали от края на 2021 г. по покана на местната военна хунта.
Дейността на наемниците там е тясно преплетена с нарастващите дипломатически и икономически интереси, които Русия започна да декларира в Мали, след като в страната дойде на власт временното правителство на полковник Асими Гоита през август 2020 г.
Властите в Мали отричат, че използват услугите на наемниците, като същевременно предпочитат да  казват, че им помагат руски военни инструктори.
При това присъствието на „Вагнер“ в Мали подтикна френския контингент и обединения европейски военен контингент да напуснат страната – от 2013 г. те оказваха помощ на армията на Мали в борбата с „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“.
Войниците от „Вагнер“ обаче не допринесоха за подобряване на ситуацията със сигурността.
По данни на проекта ACLED (това е платформа за събиране на данни, анализи и картографиране на информация за кризисни ситуации), през периода от 2021 до 2022 г. актовете на насилие от страна на въоръжените структури са се увеличили двукратно, при това техните жертви са основно от мирното население.
До нарастване на броя на жертвите сред гражданското население доведоха и военните операции на армията на Мали с участието на наемниците от „Вагнер“. Една от операциите, придобили най-печална известност, е тази в град Мура в централната част на страната, при която бяха убити около 500 мирни жители. Тя продължи една седмица.  
ООН свързва тези жертви с действията на армията на Мали и „чуждестранни сили“, а САЩ наложиха санкции на фактическия командир на групировката вагнерци в Мали и на двама негови бойци.
Дори започналата в Украйна война не попречи  на действията на наемниците в Мали – „Вагнер“ бързо зае базите, оставени от френските войски в северната част на страната.
Същевременно подкрепящи хунтата представители на гражданското общество и потребители на социалните мрежи провеждат кампания с искане руските сили да заменят миротворческата мисия на ООН (MINUSMA) в страната.
През месец май Пригожин, в интервю за базирания в Камерун телевизионен канал Afrique Media TV, се похвали, че войниците на „Вагнер“ действат в Мали и ЦАР много по-ефективно от миротворците на ООН. Телевизията Afrique Media TV е свързана с бизнеса на Пригожин. 
Нарастващата зависимост на Мали от подкрепата на Москва стана абсолютно очевидна на 16 юни, когато министърът на външните работи на Мали – Абдулай Диоп, призова за незабавно изтегляне от страната на мисията MINUSMA.
Сега от напрежението между „Вагнер“ и Кремъл, в резултат на което може да бъдат отслабени мерките за сигурност в Мали, може да се възползват различни джихадистки групировки.
Също както в Мали, и от страна на ЦАР не последва никаква официална реакция по отношение на метежа на Пригожин, макар че наемниците действат там от 2017 г.
По силата на договора за сътрудничество в сферата на сигурността,  подписан между Москва и Банги, в ЦАР пристигнаха стотици руски „военни инструктори“ – за борба с бунтовниците, които от десетилетия не дават покой на африканската страна.
С течение на времето „Вагнер“ се зае там с бизнес. Според някои данни става дума за търговия с полезни изкопаеми, дървесина и – съвсем предсказуемо – с водка.
Наемниците имаха и военни успехи, които им спечелиха подкрепа в обществото. Те помогнаха за победата над мощната групировка метежници „Коалиция на патриоти за промяна“ (CPC), която през 2020 г. вдигна бунт срещу президента Фостен-Арканжа Туадера.
Но прекомерната зависимост на правителството на Туадера от наемниците, на които беше поверена защитата на правителствените сгради и висшето ръководство на страната, създаде у войниците от „Вагнер“ усещане, че всичко им е позволено. Това доведе до масово насилие над мирни жители по време на войната с метежниците.
В началото на 2023 г. Министерството на финансите на САЩ повдигна срещу наемниците от „Вагнер“ обвинения в сериозни углавни престъпления, включително масови разстрели, изнасилвания, отвличания на деца и физическо насилие в Централноафриканската република и Мали.

Разколът в структурата на „Вагнер“,

 който произтече от метежа на Пригожин, повиши риска от загуба на контрол върху операциите на наемниците (носещи немалка полза и като цяло самостоятелни). Нещо повече – има риск наемниците да влязат в сговор с метежниците, особено в богатите на природни изкопаеми вътрешни региони, което може да доведе до дестабилизиране на обстановката в съседни  страни като Чад и Судан, където действията на „Вагнер“ вече се отразяват.
Продължаващото сътрудничество между правителството на Туадера и Москва обаче засега охлажда тревогите, че напрегнатите отношения между „Вагнер“ и Кремъл може да поставят под заплаха сигурността и без друго крехката стабилност в ЦАР.

Сирия

Присъствието на „Вагнер“ в Сирия е съвсем отделна история.
Русия се намеси в гражданската война в Сирия през 2015 г., за да подкрепи силите на Асад в момент, когато въстаниците вече контролираха по-голямата част от територията на страната.
Тази намеса промени кардинално съотношението на силите, и към момента правителството на Асад контролира практически цялата страна. Но за това му се наложи да плати с огромни жертви сред мирното население: от руските въздушни удари загинаха десетки хиляди сирийци.
Сега военната база в Латакия, намираща се на сирийското крайбрежие на Средиземно море, официално е на разположение на Русия и се използва за снабдяване на подразделенията на „Вагнер“ в страните от Африка.
Самите наемници бяха дислоцирани в Сирия през 2015 г., но основно се занимаваха с охрана на  петролните залежи в районите, където действаха джихадистите от ИД.

Срещу наемниците започнаха да се отправят обвинения във военни престъпления около две години след изпращането им в Сирия.
През 2017 г. се появи видео, на което се вижда как няколко бойци от частната военна компания жестоко измъчват и убиват сириец, a след това подпалват обезобразеното му мъртво тяло.
Този чудовищен видеоклип се появи в интернет, и с негова помощ бяха идентифицирани тези, които са участвали в саморазправата. След това роднините на жертвите подадоха в Москва съдебен иск срещу шестимата мъчители. Руските власти обаче не предприеха никакви мерки, а президентът Путин дори лично награди с медал единия от заподозрените. 
Тъй като руското военно присъствие в Сирия е официално, почти няма вероятност ставащото сега между „Вагнер“ и Кремъл да засегне това присъствие или да промени нещо в подкрепата, която Москва оказва на Дамаск.
Впрочем, каквото и решение да вземе властта в Русия за съдбата на „Вагнер“, присъствието и действията на наемниците в Сирия ще се наблюдават строго от целия свят, тъй като в сирийския конфликт — на едната или на другата страна, под една или друга форма — са въвлечени много от най-влиятелните държави.
Превод: Faktor.bg