Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

Срещата на върха на държавите от Г-20 в Хамбург приключи и фашистките хулигани, които се погрижиха да има фон от насилие и безредици, вече могат да се отдадат на заслужена почивка. Същото не може да се каже за многобройните симпатизанти на лявото, които сега трябва да завъртят наратива от срещата в правилната посока. Вече има два лайтмотива – Тръмп и Америка спряха да бъдат фактор и споразумението от Париж е необратимо. Първият е в полето на действие на медиите, които преди девет месеца избраха пожелателното мислене като предпочитана от тях реалност и няма да се откажат от него. Вторият лайтмотив е от домейна на Меркел и нейните елитни кохорти, чийто свят заплашва да се срине, ако се окаже, че не съществува глобално затопляне и съответно няма на какво да се опрат. Причината за това е проста. Европейският съюз и голяма част от лявата котерия, под чието управление е „международната общност“, включително доскоро и Съединените щати, отдавна решиха, че глобалното затопляне е реално и започнаха да създават политики, предназначени за предотвратяването му, като например възобновяемата енергия. Тези политики вече се доказаха като изключително неефективни и скъпи, но поне имат фалшивата аура на „науката“ на своя страна. Ако „антропогенното глобално затопляне“ (AGW) се окаже измама, те ще бъдат изобличени като глупаци, каквито и са.

Има и други привърженици на антропогенното глобално затопляне, но повечето от тях не са нито глупаци като Меркел, нито свързани помежду си соларни и вятърни капиталисти, търсещи печалба. Те са заклети, индоктринирани социалисти, чиято основна цел е да унищожат капитализма, като използват това, което Платон нарича „благородни лъжи“, а именно регламенти за околната среда, за да легитимират неприемливите си политики. Може би най-добрият пример за това е Робърт Хайлбронър, американски академичен социалист. Когато Съветският съюз се разпадна, Хайлбронър беше достатъчно честен да признае, че социалистическата икономика е по-лоша от капитализма. Въпреки това, той продължаваше да храни надежди, че „екологичното бреме, което икономическият растеж поставя върху околната среда“, може по някакъв начин да се използва за унищожаването на капитализма. Именно това беше смисълът на Парижкото споразумение, с което бе въведена гигантска международна схема за преразпределение на доходите и матрица на планираната икономика за свободния свят, парафирана от Обама.

Хайлбронър прояви честност и когато призна, че Лудвиг фон Мизес е прав в аргумента си, че социализмът е обречен на неуспех, но му бяха нужни 50 години, за да види това през интелектуалната мъгла на американската икономика на истаблишмънта. За щастие, може да имаме по-добър късмет и да не ни се наложи да чакаме 50 години, за да видим края на антропогенното глобално затопляне, като настоящо превъплъщение на социалистическата икономика.

Наскоро бе разпространена новината, че Майкъл Ман, „водещ световен учен в областта на климатичните промени“ според фанатичните поддръжници на теорията за антропогенното глобално затопляне, е отказал да предаде данните зад неговата скандална „графика на хокейния стик“ в делото за клевета срещу канадски учен и в още едно дело срещу консервативния писател Марк Стийн. Вероятно Ман ще бъде обвинен в неуважение към съда в Канада и Съединените щати. За тези, които не са следили сюжета в разискването на антропогенното глобално затопляне, в очите на неговите сподвижници, графиката с „хокейния стик“ на Ман е съществуващото доказателство в потвърждение на глобалното затопляне. Сглобявайки две различни графики, Ман прави така, че да изчезнат 400 години (от 900 до 1300) на средновековно глобално затопляне, когато температурите са били много по-високи от днешните. Някои наричат това измама, а други, като приятеля на Ман, Фил Джоунс от Отдела за климатични изследвания към Университета на Източна Англия, го определят като „нейчърския трик на Майк да скрие спада“ (става въпрос за публикувани анализи на Майкъл Ман в статия в списание „Нейчър“ от 1998 г., б.пр.) Както и да характеризираме този случай, мошеническият хокеен стик на Ман е ключово доказателство в оценката на Междуправителствения панел на ООН за промените в климата от 2001 (IPCC ) и е цитиран стотици пъти в литературата на тема антропогенното глобално затопляне. Без него, тезата за антропогенното глобално затопляне остава без доказателствена основа.

Ако това се случи, няма да има нищо ново и революционно в тази теория. Историята на американския екологизъм е препълнена догоре с интелектуални шарлатани, които стават известни сякаш благодарение на неверните си тези по отношение на всички въпроси. Трудно е да се избегне впечатлението, че те са станали известни именно, защото са шарлатани. По повод първия ден на Земята през 1970 г,. биологът от Харвард Джордж Уолд, ни увери, че цивилизацията ще загине „в следващите 15 или 30 години“. Бившият съветник на Обама по въпросите на науката, Джон Холдрън, написа през 1971 г. в един учебник за глобалната екология, че поради „новата ледникова епоха“ един милиард ще умрат от глад до 2020 г. Сенаторът Гейлорд Нелсън прогнозира през 1970 г., че в рамките на 25 години, между 75% 80% от всички животни ще изчезнат. Демографският експерт и автор на бестселъра „Демографската бомба“, Пол Ерлих, твърдеше, че през 2000 г. Англия няма да съществува. Римският клуб заяви през 1972 г., че до 2003 г. светът ще е изчерпил петрола си. Вместо това, резервите (през 2016 г.) се оценяват на 1707 млрд. барела, най-големите досега. Видно е, че това не са съвсем благородни лъжи.