Схемата за източване на милиони от парите за Автомагистрала “Хемус” беше оповестена през 2021 г. на съвместна пресконференция на МВР, ДАНС и НАП, припомня defakto.bg. Според изнесените данни през 5 кухи фирми бяха получени близо 56 милиона лева от парите за Лот 5 на Автомагистрала “Хемус”. След това техни пълномощници изтеглили на каса в неназована банка 55 милиона.

Само преди дни президентът Румен Радев отново припомни казуса. 

„Искам да призова г-н Борисов да направи така, че чувалите с пари от „Хемус“ да се върнат. Той знае много добре, той ръководеше изграждането на магистралите, беше нашият голям строител. Той лично контролираше всеки ден, той определяше парите, тези чували той трябва да ги знае къде са. Нека направи така, че да се върнат, ще му бъдем много благодарни“, заяви преди дни президентът Румен Радев.

Борисов подмина същинския въпрос и посочи, че отговорът за изчезналите 55 милиона е в предстоящото откриване на  магистралата.

Наказани за грабежа няма.

Защо?! – научаваме от разследването на АКФ, чиито старши правен съветник Андрей Янкулов пунктуално е описал как се торпилира отговорност  за тежка корупция от самата „независима“ съдебна власт и нейните вископоставени началници.

В част първа от разследването авторът описва как  наблюдаващ прокурор на „Хемусгейт“ твърди, че разследването е било осуетено, но никой във ВКС и прокуратурата не иска да провери твърденията му.

Прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП) не само извървява целия възможен институционален път да оспори отстраняването си от разследване от висок обществен интерес за многомилионно ощетяване на бюджета, но дори сигнализира за евентуално извършени престъпления от редица други прокурори във връзка с разследването, срказателно правосъдие обаче се оказва способна единствено плътно да запуши ушите си дори за този надигнал се от самата нея смел глас, който си позволява да изкаже съмнения за нерегламентирана намеса и осуетяване на наказателно преследване. Системата не си причинява даже имитацията на някаква повърхностна реакция.

Разследването „Хемусгейт“ и отстраняването на финализиралите го наблюдаващи прокурори

В края на 2021 г. в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) на МВР започва разследване по досъдебно производство 231/2021 г., прокурорска преписка 20202/2021 г. на СГП. То е с предмет изясняване на обстоятелствата около евентуалното присвояване и изпиране на сума пари в особено големи размери – около 55 милиона лева, платени авансово от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на Агенция „Пътна инфрасруктура“ (АПИ). От АПИ, през държавната компания „Автомагистрали“ ЕАД, парите са преведени по сметките на две търговски дружества – изпълнители по договори за доставка на материали и оборудване, необходими за строителството или рехабилитацията на големи инфраструктурни обекти, в това число лотове 5 и 6 на автомагистрала „Хемус“. След още две нива на превъзлагане на нови подизпълнители,  парите са изтеглени в брой от касата един и същ банков офис.

Делото добива публичност като „Хемусгейт“. През годините подробни материали на BIRD.BG[1], „Черна книга“ и др. осветяват множество детайли около схемата за мащабно присвояване на огромен публичен ресурс, главните изпълнители в нея и действията на Софийска градска прокуратура (СГП) и Министерство на вътрешните работи.

Разследването се ръководи от екип наблюдаващи прокурори при СГП – Ивайло Занев, Татяна Садай и Ваня Атанасова.

През месец октомври 2022 г. като обвиняеми за длъжностно присвояване в особено големи размери и/или за изпиране на пари са привлечени девет лица, сред които собственици, управители и пълномощници на установените използвани в схемата осем дружества. В средата на следващата година седем от тях са обвинени и за ръководене или участие в организирана престъпна група. Разследването не достига до евентуалните политически лица, за които би било логично да се предположи, че биха стояли на върха на подобна схема. Все пак обаче пряко засегнати се оказват хора от следващото по-ниско ниво, чиято евентуална реакция на започнатото срещу тях наказателно преследване е трудно предвидима.

Събирането на доказателства приключва и в началото на октомври 2023 г. материалите са предявени на обвиняемите и техните защитници. Това е последният етап на разследването и първият момент, в който защитата има на разположение всички материали по воденото дело. Тя може да депозира възражения по него, искания за събиране на допълнителни доказателства или да поиска отводи на разследващите органи и/или ръководещите го прокурори. Такива не са направени.

Съответно, материалите са изпратени от ГДБОП в СГП, където водещият и основно ангажираният с ръководството на разследването от екипа наблюдаващи прокурори Ивайло Занев подготвя проект на обвинителен акт срещу деветимата обвиняеми, който да бъде внесен в съда.

В този момент делото е изискано от тогавашния зам.-апелативен прокурор, впоследствие временен апелативен прокурор и сегашен временен градски прокурор на София Емилия Русинова във връзка с постъпила жалба от двама от обвиняемите, които искат отвод на Занев и Садай заради необективност и предубеденост при ръководенето на разследването. С постановление от 09.11.2023 г. Русинова отвежда и тримата наблюдаващи прокурори, макар отвод на Атанасова да не е бил поискан от жалбоподателите. За това развитие BIRD.BG информира с подробна публикация от ноември 2023 г.

Покрай „прегрупирането“ на върха на прокуратурата през 2023 г. и конфликта между Иван Гешев и Борислав Сарафов се появиха снимки и на прокурор Русинова пред ресторанта „Осемте джуджета“, заедно със снимките на Сарафов. Бившата съпруга на предполагаемия лидер на едноименната криминална мрежа за паралелно правосъдие Петьо Петров – Еврото Любена Павлова, както и други свидетели, в разпити по започнатото тогава разследване в Софийска районна прокуратура (СРП) сочеха Сарафов и Русинова като част от мрежата. Впоследствие Павлова промени показанията си и публично започна да отрича съпричастността на двамата към „Осемте джуджета“, а прокуратурата свали обвиненията към нея във връзка с изчезването на голямо количество злато и пари в брой собственост на Явор Златанов от паркинга на специализираните съд и прокуратура. През април 2025 г. в предаването си „Евродикоф“ Сашо Диков споделя, че по негова информация на срещата на българския европейски прокурор Теодора Георгиева с Петьо Еврото от 2020 г., запис от която се появява в медиите през март, е присъствала и Емилия Русинова, както и че „те двете неведнъж са били при Пепи Еврото“.

Тримата прокурори от СГП депозират възражение срещу отвеждането си от делото пред Върховна касационна прокуратура (ВКП). Прокурор Бонка Великова се произнася в рамките на дни като потвърждава акта на Русинова. Следва оспорване от отстранените обвинители на произнасянето на ВКП до зам.-главния прокурор Мария Павлова, която го оставя без уважение с писмо от 15.12.2023 г.

Сигналът на прокурор Занев срещу и.ф. главния прокурор Сарафов

Почти година по-късно, на 06.11.2024 г., прокурор Занев подава сигнал до прокурора по разследване на главния прокурор и неговите заместници Даниела Талева с копие до председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) Антон Славчев. Причина за депозиране на сигнала са случилите се през тази година събития по наказателното производство, от ръководството на което Занев е отстранен. Той счита за необходимо провеждането на обективна и прецизна проверка, в резултат на която да се прецени наличието на данни за евентуално извършени престъпления от вида на подкупа или против правосъдието от и.ф. главния прокурор и/или от прокурори от ВКП, АП София и СГП във връзка с действията им по ръководство и надзор на разследването по „Хемусгейт“.

Прокурор Занев описва цялата хронология на известните му събития по делото след отвеждането му. Разкрива, че определянето на новия екип наблюдаващи прокурори и техните последващи действия „затвърдиха у мен съмненията, че отстраняването ми от наблюдението по това дело е било извършено с цел, от една страна, да се осуети наказателното преследване спрямо част от обвиняемите лица и за част от престъпленията, и, от друга страна, да се забави максимално дълго напред във времето внасянето на разследването в съда и то вероятно само с обвинение/я спрямо онези лица, за които може да се предположи, че са имали по-второстепенна/периферна, изпълнителска роля в реализирането на схемата по неправомерно усвояване на публични парични средства, отпуснати от държавата за строителство и рехабилитация на пътища и автомагистрали“.

И действително, според описаното в сигнала, част от новия екип наблюдаващи прокурори Магдалена Иванова (командирована в СГП от СРП), Пламен Иванов и Евгения Деянова (командирована в СГП от Военно-окръжна прокуратура София) с постановление от 12.07.2024 г. прекратяват наказателното производство спрямо един от обвиняемите за всички престъпления и спрямо всички обвиняеми за ръководене или участие в организирана престъпна група.

Скоро след това Магдалена Иванова от прокурор в СРП е назначена от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) за зам.-окръжен прокурор на София, на която длъжност престоява едва около три месеца, след което подава оставка и е назначена като редови прокурор в Окръжна прокуратура София. Това е обичайна особено напоследък процедура за повишаване на избрани прокурори чрез заобикаляне на изискуемия за това конкурс – прокурорът просто се назначава за административен ръководител или заместник на административния ръководител в горестоящата прокуратура, а след като в някакъв бъдещ момент освободи ръководната длъжност, си остава редови прокурор в същата по-висока по степен прокуратура.

Пламен Иванов пък е повишен в ранг „прокурор във ВКП“ и е командирован във ВКП.

Същевременно по-нататъшно развитие на наказателното производство по досъдебно производство 231/2021 г. на ГДБОП, пр. преписка 20202/2021 г. на СГП няма. И към настоящия момент, почти още една година по-късно, няма официална информация какво се случва по него, при положение че разследването е било приключено още към 2023 г. от тогавашния екип наблюдаващи прокурори и непосредствено е предстояло внасяне на обвинителен акт в съда.

За последно през юни 2025 г. „Сега“ информира, че делото всъщност е водено към провал. От свои източници изданието е научило, че наказателното производство е разделено (често използван процесуален похват за „смачкване“ на дела), а част от обвиненията за длъжностно присвояване са свалени. Неправителствената организация „Демократичен център“ пък споделя, че е отправила запитвания към СГП, Апелативна прокуратура  София, главния прокурор и пресцентъра на Прокуратурата на Република България (ПРБ) за информация относно хода на разследването, но не е получила никакъв отговор по същество.

В сигнала си до Талева и Славчев прокурор Занев излага подозрения за оказван вътрешноинституционален (в това число от и.ф. главния прокурор) и/или външен натиск върху прокурорите Русинова, Великова, Иванова, Иванов и Деянова, като съмненията си мотивира с обективни факти от движението по делото и прокурорските им актове.

Макар и сигналът действително да не съдържа детайлна информация за конкретно описани с факти реализирани състави на престъпления, само по себе си обстоятелството, че най-малкото изхожда не от външно лице, а от прокурор от СГП с непосредствени впечатления не само от събитията по въпросното разследване, но и с практиките в прокуратурата въобще, би трябвало да доведе до изключително сериозна институционална реакция и най-малкото ангажираност за своевременна и адекватна проверка на изложените съмнения. Още повече, при всеизвестната култура в прокуратурата на преклонение пред началника, щом прокурор си позволява да пише официално с името си не просто срещу горестоящ административен ръководител или прокурор, но и срещу самия главен прокурор, би трябвало да има безспорни основания за това.

Липсата на реакция от институциите

По сигнала обаче не се случва абсолютно нищо на полето на съдебната власт. Вероятно подобно е положението и в КПК, откъдето няма никаква обратна информация, но може да се предположи, че каквото и да е развитие там е изключително малко вероятно.

С разпореждане от 30.01.2025 г. (почти три месеца след депозиране на сигнала във Върховния касационен съд (ВКС) зам.-председателят и ръководител на Наказателната колегия на ВКС, съдия Лада Паунова, компетентна да направи първоначалната преценка дали даден сигнал следва да се изпрати на прокурора по разследване на главния прокурор по специалния механизъм за независимо разследване на главния прокурор, или въпросният сигнал е явно необоснован, го препраща към СГП, а не към специалния прокурор Талева. Съдия Лада Паунова аргументира решението си, за вземане на което са ѝ били необходими близо три месеца, с това, че прокурор Занев не излагал никакви конкретни обстоятелства относно евентуалната съпричастност на и. ф. главния прокурор към твърдените престъпления. Което налагало сигналът да се препрати на СГП, която от своя страна имала възможност да извърши проверка на твърденията на прокурор Занев и ако вече в резултат събере конкретни данни за съпричастност на главния прокурор, едва тогава да се ангажирал специалният механизъм.

Какво се случва със сигнала в СГП не е особено трудно да се отгатне.

За разлика от съдия Паунова, на която са били необходими почти три месеца без няколко дни да заключи, че прокурор Занев не излага нищо повече от явно необосновани твърдения, традиционно произнасящият се през този времеви период по преписките за престъпления от магистрати прокурор Йордан Петров от СГП прави тази преценка за два дни без да се занимава с никакви проверки.

Миналата година стана известен случай от 2023, при който прокурор Петров изисква от ВКС всички материали, в това число и веществени доказателства и секретни материали, потенциално касаещи и.ф. главния прокурор Сарафов и очакващи във ВКС назначаването на първия прокурор по разследването на главния прокурор по новосъздадения специален механизъм за разследване на главния прокурор. Материалите са по досъдебно производство 164/2023 г. на ГДБОП – МВР, прокурорска преписка 26636/2023 г. на СРП, което е образувано в СРП за разследване на престъпна деятелност от Петьо Петров – Еврото и мрежата „Осемте джуджета“, но се твърди, че се събират доказателства, касаещи и Борислав Сарафов. Ръководителят на Наказателната колегия на ВКС Лада Паунова разпорежда веществените доказателства и секретните материали да бъдат изпратени на СГП, като мотивира решението си с липсата на назначаване към онзи момент на специален прокурор и факта, че материалите не съдържали доказателства, касаещи само Борислав Сарафов. Неизпращането им на СГП, според мотивите на съдия Паунова, би препятствало разследването относно останалите засегнати лица. Две години по-късно не са известни никакви резултати от разследването на прокурор Йордан Петров на тези лица – магистрати, потенциално свързани с мрежата „Осемте джуджета“.

Материалите по сигнала на прокурор Занев са изпратени от ВКС в СГП на 04.02.2025 г. и на 06.02.2025 г. прокурор Петров вече постановява отказ от образуване на досъдебно производство. Той приема, че е поставен в „деликатна ситуация“, защото сигналът вече е квалифициран като явно необоснован от върховен съдия, а собствените му (на Петров) правни познания „няма как да се сравнят и достигнат тези на върховен съдия, поради което и няма как да ревизира и приеме за неправилно становището на г-жа Паунова.“

И макар самата г-жа Паунова да подава топката на прокуратурата да извърши проверка на твърденията на един прокурор за евентуално извършени престъпления от други прокурори, прокуратурата пък в лицето на прокурор Петров не поема паса, а заключава, че такава проверка въобще не се налага, защото сигналът представлява „единствено субективни съмнения, внушения и предположения“, че даже съдържа и „някои вътрешни противоречия“, поради което единственото законосъобразно решение е случаят да бъде затворен незабавно.

Само няколко месеца преди тези събития по добил широка публичност случай прокурор Йордан Петров разпорежда на КПК проверка, в хода на която в гъста извънпроцесуална мъгла са провеждани неясно какви точно оперативно-издирвателни мероприятия, за събиране на данни за евентуално извършено престъпление по служба от съдията от СРС Мирослав Петров. Проверката е разпоредена след сигнал на неправителствената организация „Ангели на пътя“, който дори не навежда съмнения за възможно нерегламентирано влияние, което да е мотивирало съдията да не отнеме автомобила на осъдения за шофиране след употреба на алкохол Ивайло Цветков – Нойзи, а съдържа единствено възмущение от съдийското решение.

За разлика от тогава обаче, сега дори ясно заявените подозрения именно за такова влияние и то от колега на Петров в лицето на прокурор Занев явно се оказват недостатъчни да предизвикат подобна дори минимална реакция, ако ще и само проформа.

Така институциите отказват да се занимават със съмненията на прокурор за нерегламентирано влияние по дела и осуетяване на наказателно преследване чрез процедурни похвати. Същевременно, дали наказателното преследване е действително осуетено е оценка, която трудно може да бъде категорично дадена от страничен наблюдател, който не познава случая във всичките му детайли. Налице са обаче няколко индикации за точно такъв извод, а именно – смяна на наблюдаващите прокурори след приключване на разследването, скоростно кариерно израстване на някои от новоопределените по казуса обвинители, попадане на случая в обичайното безвремие и нулево процесуално развитие, липса на официална информация за развитието на дело с висок обществен интерес.

[1] „Обвиняем за аферата #Хемусгейт финансирал покупката на луксозен спа-хотел във Велинград“, BIRD.BG 2022 г. – https://bird.bg/hemusgate-hotel/; “Хемусгейт: НАП търси 23,2 милиона лв. данъци от фирмите теглили на каса в “торби и чували”, BIRD.BG 2023 г. – https://bird.bg/hemusgate-debtors/, и други публикации на BIRD.BG