Ахмед Ахмед е член на Управителния съвет на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, състояща се от бившите концлагеристи в „Белене“ по време на насилствената асимилация 1984-1989) и техните близки. Той бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христов Христов, включително и за отражението на манипулативната изложба на фондация „Софийска платформа“, поставена в една от сградите на Втори обект на бившия концлагер на остров Персин без разрешение на Министерството на културата (от 2018 г. мястото е в процедура на придобиване на статут на недвижим паметник на културата от национално значение).

Интервю на Христо Христов

- Г-н Ахмед, най-напред да ви поздравя за речта, която произнесохте на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“! И посланието – вие, въдворените без съд и присъда по време третия период (1984-1987) на „Белене“, да бъдете последните концлагеристи! Много силна и прочувствена реч!

– Г-н Христов, и аз ви благодаря за поздравлението за словото, което произнесох на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“. Поклонението е голямо емоционално преживяване за нас – бившите концлагеристи и нашите семейства.

- Самият вие бяхте видимо развълнуван, докато я произнасяхте.

– Не е възможно да не се развълнува човек, който говори за времето когато е преживял жестокостите на тоталитарния комунистически режим и то на мястото където са извършени те.

- Вие сте бил студент в Техническия университет в София, когато след арест и жестоки мъчения в следствения арест на ДС на ул. „Развигор“ сте изпратен в концлагера „Белене“.

– Да, аз бях студент в Техническия университет в София, когато ме арестуваха. Това се случи на 12 януари 1985 година. Този ден никога няма да забравя, помня го като че ли беше вчера. Имаше сняг, духаше вятър и беше много студено. Четирима цивилни влязоха в квартирата, където бях със съпругата ми, толкова грубо, че без малко да счупят вратата. Арестуваха ме без да ми кажат за какво. След като съпругата ми попита къде ме водят, те и казаха, че ме водят за малка справка, която не беше малка а продължи девет месеца. След това ме закараха в ареста на Главно Следствено Управление към Държавна Сигурност на ул. „Развигор“. Тук в продължение на два месеца и половина бях разпитван и подложен на жестоки психически и физически мъчения. После ме изпратиха в Централния затвор и от там бях въдворен без съд и присъда в концлагера „Белене“.

- Вашата гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ вече трета година участва с други граждански сдружения и публични фигури в подготовката и провеждането на годишното честване в памет на жертвите на комунистическия режим в концлагера „Белене“. Какво ви мотивира да сте част от тази коалиция на паметта за хората от различни политически, социални и етнически групи, подложени на терор от тоталитарната власт на БКП?

– Концлагерът „Белене“ на остров Персин, който е създаден през 1949 г. и е просъществувал в различни периоди чак до 1987 г. Той е най-големият лагер, създаден за въдворяване без съд и присъда на политическите противници на БКП от различни политически, социални и етнически групи. Но причината за активизирането на концлагера към края на 1984 г. и началото на 1985 г. беше зловещият т.нар. „възродителен процес“. Ние, тези които се противопоставихме на процеса на насилствената асимилация на Турското етническо малцинство без съд и присъда бяхме въдврени на остров Персин, където се намираше последният концлагер на Европа. Не трябва да се забравя това място, което се е првърнало в символ на насилията на тоталитарния комунистически режим, който беше обявен от Народното събрание за престъпен. А напротив искаме да се превърне в историческо място от национално значение. Младото поколение трябва да бъде запознато с действителното лице на тоталитарния комунистически режим. Именно за това настояваме годишните поклонения да се провеждат без прекъсване. Нашата гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ активно участвува в подготовката и провеждането на годишното честване в памет на жертвите на комунистическия режим в концлагера „Белене“ заедно с хората от различни политически, социални и етнически групи, подложени на терор от тоталитарната власт на БКП.
Надяваме се, че скоро ще се разреши проблема със статута на концлагера „Белене“-Втори обект и това място ще получи заслуженото внимание. След като се превърне в недвижим паметник на културата с национално значение ще се посещава от много хора и тогава този лагер ще заеме заслуженото място както в историята така и в паметта на обществото. По този начин следващите поколения ще имат възможността да получат обективна информация за концлагера и ще се преодолее опастността да бъде забравен. Трябва да се помнят репресиите извършени в концлагерите за да не бъда повторени. Това е най-голямата мотивация за нас да участваме активно в подготовката и провеждането на годишното честване в памет на жертвите на комунистическия режим в концлагера „Белене“, заедно с различни политически, социални и етнически групи, подложени на терор от тоталитарната власт на БКП.

 - Какви са впечатленията от тазгодишното поклонение?

– На тазгодишното поклонение, което се проведе на 31 май 2025 г., присъстваха около 500 души от България и чужбина. То бе уважено от министъра на правосъдието г-н Георги Георгиев, зам.-министъра на отбраната Радостин Илиев, лидерът на СДС Румн Христов и политици от различни лартии. Турският посланик в София Н. Пр. Мехмет Саит Уянък за втора поредна година бе на Персин с внущителна делегация от турски дипломати. Специален гост на събитието бе историкът доц. Михаил Груев.

По време на церемонията трима християнски и еди мюслюмански духовник произнесоха слова и четоха молитви. Аз имах възможността да разговарям лично с министъра на правосъдието г-н Георги Георгиев. Успях накратко да им кажа нашата болка и надеждата, че концлагера „Белене“ ще се превърне в музей-мемориал, така както са направили другите страни от бившия Източен блок. Ние членовете на гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ основана от бивши лагеристи от третия период (1984-1987) на концлагера „Белене“ и техните семейства като съорганизатори на поклонението бяхме доволни от това присъствие. Но редом с това поклонението беше помрачено от нещо, което открихме на Втори обект.

- Какво е това, което ви е помрачило настроението?

– Почувствахме дълбоко огорчение и възмущение от това, което прочетохме в основното табло на изложбата на фондация „Софийска платформа“. На това табло имаше информация, която не отразяваше обективната истина за тези хора, които са били принудително въдворени без съд и присъда в концлагера „Белене.“ В текста беше написано, че през лагера са преминали над „15 000 българи“. Беше пренебрегнат факта, че през този концлагер са преминали, както български граждани от различни етнически групи така и чужденци от създаването на лагера през 1949 г. до окончателното закриване през 1987 г. А през периода от 1984 до 1987 година тук без съд и присъда бяха принудително въдворени повече от 500 души български граждани от турски етнически произход. Един от тях бях аз. Като прочетох текста почувствах се лично засегнат от тази невярна информация. Известно ни е, че в лагера е имало и други етноси като роми, евреи, други мюсюлмани като помаците. Имало и чужденци като руснаци белогвардейци, югославяни и гърци и др. От писаното в текста разбираме, че всичките са били „българи“, което не отразява истината.

- Каква беше реакцията на вашата група, която беше над 60 души?

– Нашата организация е онована от хора, които са преживели жестокостите на комунистическия режим. При тези тежки условия ние сме се противопоставили на посегателството на нашите ценности. Сега по време на демокрацията нямаше начин също да не се противопоставим и при този лучай. Тъй като бяхме съорганизатори на поклонението ние преглътнахме горчивата дезинформация, за да не се създаде напрегнато положение по време на събитието. Веднага след това направихме събрание с членовете на Управителния съвет на дружество ни и обсъдихме въпроса относно нашата реакция. Не можехме да премълчим факта, че посетителите на лагера ще бъдат заблудени. Поискахме писмено обяснение от фондация „Софийска платформа“ във връзка невярната информация. Отговорът, който получихме не беше задоволителен. Те се опитаха да ни обяснят, че „българин“ и „български гражданин“ са едни и същи понятия, което не беше вярно. В резултат на нашето настояване за публично извинение и отстраняване на основното табло на изложбата съдържаща изопачена информация получихме извинение за „грешката“ и таблото е премахнато от изложбата. Но ние все още настояваме извинението да бъде публично, защото изложбата е публична.

- Как си го обяснявате – 40 години след насилствената асимилация вие, бившите лагеристи в „Белене“ от последния период, да сте заличени като етнос, както при комунистическия режим и това да е написано и поставено точно там, където сте били откарани и изолирани без съд и присъда – на Втори обект на бившия концлагер?

– Този скандал в изложбата на фондация „Софийска платформа“ предизвика голямо огорчение и възмущение не само в мен но и в цялата група. Това беше неприемливо. Може да се констатира като гавра с човешкото ни достойнство. Ние, бившите лагеристи от последния етап, които сме водили борба срещу тоталитарния комунистически рижим и сме имали голям дял в установяването на демокрацията в България, не заслужаваме такова заличаване. Ние сме много чувствителни към този въпрос. По време на насилствената асимилация на турското малцинство ние се противопоставихме на злодеянията на комунистическата диктатура. Много хора бяха убити, хиляди бяха изтезавани и изпратени в затвори или без съд и присъда принудително бяха въдворени в концлагера, една немалка част бяха заточени далеч от семействата им. А през 1989 г. бяхме депортирани насила от България по време т.нар. „Голяма екскурзия“.

Така, че платихме голяма цена за това да отстояваме своя етнически произход, имената, езика, вероизповеданието, културата и традициите. Фондация „Софийска платформа“ с голяма лекота иползва терминологията на комунистическия режим. Човек си задава въпроса как е възможно 40 години след този жесток асимилационен процес, който се проведе от страна на тоталитарния комунистически режим, обявен за престъпен от Народното събрание, някои хора да продължават да използват терминологията от онова време. Това не може да се приеме за обикновена грешка. От тук разбираме, че в някои среди все още витае духът на този отживял времето си антихуманен режим. Може да се направи извод, че това е посегателство към основното човешко право за самоопрделяне и е пореден опит за етническо зличаване.

- Според вас тези хора в тази фондация „Софийска платформа“ разбират ли какво са направили, след като дори не са ви отговори на вашето желание да се извинят публично заради тази толкова фрапантна грешка, която без съмнение ви е причинила голяма болка?

– Хората от фондация „Софийска платформа“ твърдят, че са работили с научни консултанти, които са специалисти по въпроса. Оттук ние разбираме, че грешката не е направена погрешка.

- Земеделците също протестираха срещу тази изложба, защото се оказа, че в нея „Софийска платформа“ е включила платен агент на Държавна сигурност, вербуван, за да бъде внедрен през 1953 г. в групата на младежите земеделци в „Белене“, а след това е сътрудничил в продължение на 16 години за репресивния апарат на комунистическия режим и е свален от оперативен отчет чак през февруари 1990 г., когато тоталитарната власт започна да се разпада. Как гледате на такъв „прочит“ на миналото?

– Не може някой да твърди, че не са имали достатъчна информация за платен агент на Държавна сигурност, който е сътрудничил в продължение на толкова години за репресивния апарат на комунистическия режим. И това е една изопачена информация, с която се заблуждават хората, че агенти на ДС са били жертви на този режим. Както ние концлагеристите от третия период на „Белене“ така и земеделците имат пълното право да протестират срещу изложбата на „Софийска платформа“.

- Мислили ли сте си някога, че в при демокрацията може да се случи подобно нещо, което ви се случи сега с тази изложба?

– На човек му се иска да вярва, че след 36 години демокрацията да е узряла и да е действителна а не фасадна. При една реална демокрация тези грешки са недопустими. Възможно ли е в другите европейски страни където е имало кнцлагери да се направят такива скандални изложби?!

- Вашите семейства разбраха ли за случилото си и как го възприемат и коментират?

– И нашите семейства са чувствителни по този въпрос като нас, защото и те минаха през ада на комунистическия режим.

- Вашият председател Сафие Юрдакул посочи в едно предаване, че преди няколко години вие – вашата гражданска организация е поискала разрешение да направите изложба от Националния институт за недвижимо културно наследство, но така и не сте получили отговор. А сега друга организация прави изложба, която ви засегна право в старата рана от времето на „възродителния процес“. Защо според вас се получава така?

– Изложбата на Втори обект беше изненада за нас, защото и ние имахме желанието да направим там изложба, но на нас не ни беше разрешено. Преди години нашата организация поиска писмено разрешение за да направим изложба във връзка с третия период (1984-1987) на лагера. Въпреки многократните запитвания от страна на председателя на нашето дружество Сафие Юрдакул отговор от Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата не получихме. По този начин изложбата на все още живите концлатеристи беше възпрепятствана. С голяма учудване видяхме, че препятствия за фондация „Софийска платформа“ няма. Ние не можахме да получим отговор на въпроса кой им е разрешил да поставят тази изложба там. Или пък не са почувствали необходимост да поискат разрешение.

Благодаря ви за това интервю!