Иван Николов*

Един приятел скоро ми обърна внимание върху една позастаряла, но интересна статия във вестник „Данас“ от 30.05.2024 г. – „Стаменковска или Стаменковски“ с подзаглавие „Един вид родна и национална дискриминация“, публикувана в графата „лично становище“ и подписана от Александър Секулович, пенсиониран адвокат.

В това „лично становище“, колкото и да е лично, все пак е професионално на специалист по право, се разобличава един болезнен правен казус, с неправилното записване на женските фамилни имена в сръбските граждански регистри, които при славянските народи – руснаци, поляци, чехи, словаци, българи, македонци и още някои, се различават от мъжките фамилни имена в едно и също семейство с това, че завършват на -а или -ова.

Авторът привежда и конкретни примери с имената на руски фамилни имена: съпругата на руският опозиционен политик Алексей Навални е Навална; фамилното име на полската поетеса и нобелистка е Шимборска, въпреки че нейният баща е Шимборски; чешката тенисистка е Крейчикова, въпреки че нейния баща е Крейчиков, фамилията на майката на българския шахматист Бобоков, е Бобокова и т.н., само в Сърбия тази норма не важи за етническите малцинства или за сръбкини омъжени за принадлежащи към тези малцинства и привежда примери с министърка Милица Стаменковски, въпреки че тя е Стаменковска и за градоначалничката на Ниш Драгана Сотировски, която иначе е Сотировска.

Авторът предлага и едно просто решение – компетентните министерства (Министерството за местно самоуправление и Министерството за малцинствени права) да издадат заповед на съответните общински служби фамилните имена на принадлежащите към националните малцинства да се записват съгласно техните традиции и обичаи, тоест така както се записват фамилните им имена в държавите майки.

Приветствия за автора! Искам обаче да припомня как приключи един такъв опит преди шест години.

Повече от три десетилетия настояваме женските фамилни имена на българките в Сърбия да се записват съгласно българските традиции и обичаи и според правилата на българския език и писмо. В крайна сметка, ако националността се признава с Конституцията и законите, тя се определя според личните имена, майчиният език, историята, етнологията и пр.

Практиката на записването на българските женски фамилни имена според правилата на сръбския език и писмо, освен че е дискриминираща по национална основа, на практика се превърна в политически инструмент за отчуждаване от нашите сънародници в България и сърбизирането ни.

Статията на г-н Секулович ме накара отново да си спомня срещата на двамата президенти Александър Вучич и Румен Радев от 22 юни 2018 година в Цариброд, когато покрай другите, поставихме и въпроса за правилно записване на женските, но и мъжките фамилни имена в сръбските граждански регистри според българските езикови и правописни стандарти. Тогава, на пресконференцията след срещата, Вучич каза, че той „…чак сега се замислил, че се пише Мария Шарапова, а не Мария Шарапов“!?

Чак тогава Министерството за държавно управление и местно самоуправление поиска мнение от Министерството на труда, заетостта, борческите и социалните въпроси, първо, „дали това искане не противоречи на разпоредбите на чл. 344, 345 и 348 от Семейния кодекс на Р Сърбия“, и второ, „дали фамилията на детето или съпрузите, принадлежащи към българското национално малцинство, която се записва съгласно правилата на сръбския език и кирилско писмо, може да се определи в мъжка или женска форма, имайки предвид разпоредбите на Семейния кодекс, с които се урежда определянето на личното име (дали фамилията на невестата, която е взела фамилията на младоженеца в мъжка форма, например Иванов, може да се запише в женска форма, т.е. Иванова, съгласно правилата на сръбски език и писмо)“.

Това явно бе прекалено сложен въпрос за министерските служители и те поискаха мнение от Филологическия факултет на Белградския университет: „… дали записването на фамилията на детето, родителите и съпрузите в женски и мъжки род отговаря на българските езикови и правописни правила и дали фамилията на съпрузите записани в мъжка форма (съпругата е взела фамилията Иванов), може да се запише според българския език като Иванова“.

Становището на Филологическия факултет на Белградския университет беше, че „…сегашното записване на фамилиите на децата, родителите и съпрузите в мъжка и женска форма на принадлежащите към българското национално малцинство, е според стандартите на сръбския език и писмо и че не отговаря на традиционните български езикови стандарти“.

По-ясно от това, не можеше да бъде казано.

И какво мислите, се случи?

Министърът на Министерството на труда, заетостта, борческите и социалните въпроси Зоран Джорджевич отговори че, съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за гражданския регистър „Личното име на детето, родителя, съпруга и починалия се записва на сръбски език с кирилско писмо, а принадлежащите към националните малцинства имат право да запишат лично име според езика и правописа на принадлежащите към националните малцинства, което не изключва паралелно записване на личното име и на сръбски език, с кирилско писмо“.

Според това тълкуване, фамилията на детето или фамилията на съпрузите, които при сключването на брак, приемат или придават към своята фамилия, фамилията на другия съпруг, освен записването според правилата на сръбският език и правопис, се записват в гражданския регистър и според езиковите и правописни правила на националните малцинства. Ако, според езиковите и правописни правила на националното малцинство, така приетата или придадена фамилия се различава в изговора и писането от приетата или придадена фамилия, фамилията се записва във формата която е определена с тези езикови и правописни правила, без оглед на това, че се различава от фамилията по която се определя или фамилията която се приема или придава.

След това мъчително юридическо увъртане, се стига до крайното становище, че това не противоречи на чл. 344, ал. 2 и чл. 348 от Семейния кодекс и чл. 17 ал. 1, от Закона за гражданския регистър записването на фамилията на детето и съпрузите (женска и мъжка форма) в гражданския регистър съгласно езиковите и правописни правила на българския език и писмо, под условие ако е направено и паралелно записване на сръбски език!?

Следователно, тълкуването стигна до решението, че женските фамилни имена могат да се записват и на български език (Иванова), под условие, че са записани на сръбски език (Иванов), което означава – записване и на двата езика!? Демек, може „и тако, и вако“.

Съгласно това соломоновско решение, Министерството за държавно управление и местно самоуправление, беше отправило писмо до Общинските управи по места, с което се искаше паралелно записване на имената и фамилиите според езиковите и правописни правила и на двата езика, а „ако те се различават“, тогава се взема името записано на малцинствения език!?

То се вижда отдалеч, че се различават, иначе проблемът нямаше да съществува. И не се отнася само за женските имена и фамилии. И мъжките имена на българите в Сърбия не се записват според българската именна система (например, сега според сръбските езикови и правописни правила в гражданските регистри се пише Иван Драган Миланов, а не както си е българското Иван Драганов Миланов). Ако този нещастен Иван го напишем на сръбски език в една падежна форма като Ивана Драгана Миланов, съвсем ще се объркате дали става дума за мъж или за жена.

Според това становище на Министерството на държавно управление и местно самоуправление, българите в Сърбия фактически ще бъдат записвани с по две имена и фамилии – на български и на сръбски език!? Още по-интересно е, как ще се проведе паралелното записване на личните и фамилни имена на сръбски и унгарски, или на сръбски и албански език? Нали същото становище би трябвало да се отнася и за тях?

На кой език да се издават актовете за раждане, кои имена да бъдат записани в тях, и въз основа на тия актове за раждане, какви имена ще фигурират в документите им за самоличност, на кой език ще са самите документи за самоличност – това остана неясно и практиката да се записват женските фамилни имена по сръбски правопис си продължава и до днес. Явно това и беше целта – всичко да си продължи по старому или поне до следващата сръбско-българска среща на високо равнище. Още повече, така издадените актове за раждане, ни преследват и когато придобием българско гражданство – българската администрация ги преписва буквално и в издадените български документи за самоличност се вписват имената от сръбските актове за раждане – само с име и фамилия и без презиме!

Този „възродителен процес“, скрит зад гъста мрежа от членове, алинеи и точки, продължава да се провежда и сега и зад него си личат политическите цели на една анахронична политика за промяна и сърбизиране на личните и фамилните имена на българ(ките) в Сърбия. Ако към тях добавим и квази-научните теории за „сръбските шопи“, всичко става от ясно по-ясно.

Това полу-юридическо и полу-политиканско шикалкавене и увъртане показва само, че в Сърбия, дори и по времето на отварянето на 24-та преговорна глава за членство в ЕС, все още няма нито законова база, нито политическа воля да се реши най-лесният за решаване от всички други проблеми на българското малцинство в Сърбия.

*Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”/ БГНЕС