Американските санкции срещу петролната индустрия на Сърбия (НИС), един от икономическите стълбове на страната, влязоха в сила в 6:00 часа  на 9 октомври. Те са насочени към руския мажоритарен дял в компанията, наследен от приватизацията през 2008 г. , която позволи на гиганта Газпром нефт да поеме контрола над групата.

В изявление ръководството на НИС потвърди влизането в сила на санкциите и отрече слуховете за отлагане, публикувани предния ден от някои сръбски медии. „Не е предоставено удължаване на специалния лиценз от Министерството на финансите на САЩ – този, който позволяваше безпроблемна работа“, съобщиха от компанията и уточниха, че следят отблизо ситуацията, откакто тя беше добавена към списъка на специално обозначените граждани, който изброява организациите, обект на санкции от САЩ. „Нашите приоритети, както винаги, остават редовните доставки на петролни продукти на вътрешния пазар и запазването на социалната стабилност на нашите служители. НИС разполага с достатъчни запаси от суров петрол, а бензиностанциите ѝ са заредени“, се казва още в съобщението.  Бояна Радоевич, директор на отдела за търговия на дребно, смята, че "няма причина за паника или опашки по бензиностанциите". Продажбите протичат нормално и няма ограничения за количествата, които клиентите могат да закупят, каза още тя.

Много наблюдатели обаче се опасяват от много по-труден сценарий в средносрочен план. С прекъсването на петролните потоци през тръбопровода Janaf, Сърбия отново е изправена пред енергийната си зависимост. „Гражданите рискуват да преживеят отново проблеми, които смятахме за забравени от 90-те години на миналия век“, пише Миша Бъркич в седмичника "Време". Според него правителството търси „креативно решение“: създаването на „флот-призрак“ за транспортиране на суров петрол по река от Унгария. 

В сръбските бизнес среди необичайни знаци потвърждават тази хипотеза. „Двама влиятелни бизнесмени, близки до режима, бързо регистрират кораби, превозващи петрол, в националния регулатор“, подчертава Миша Бъркич. Според неговата информация става въпрос за голям флот от кораби и баржи, натоварени със задачата да транспортират суров петрол от унгарската група MOL до рафинерията на НИС в Панчево, през Дунав -  един вид сръбска версия на „флотилията-призрак“, използвана от Москва за заобикаляне на западните санкции.

Създаването на този флот изглежда е единственият останал жизнеспособен вариант, тъй като всички други пътища за обществени поръчки са се провалили. Миша Бъркич също така посочва, че миналата пролет същите икономически играчи дискретно са се опитали да купят руския дял в НИС от „Газпром нефт“, но без успех. Инициативата е била разкрита от руското разузнаване, което е предизвикало остра реакция от страна на президента Владимир Путин, който според съобщенията е напомнил на Александър Вучич по време на посещението си в Москва през май, че руският дял „не се продава на никаква цена“.

В допълнение към проблема с доставките, финансовите санкции на САЩ заплашват да парализират международните транзакции с НИС. Ако плащанията с чуждестранни карти (MasterCard, Visa) бъдат спрени, бензиностанциите ще приемат само националната Dina карта, пари в брой или системата за незабавни плащания IPS (покажи и плати). Компанията обаче уверява, че транзакциите в динари продължават нормално, включително продажбите на едро, и че картите на бизнес клиентите работят безпроблемно. Няколко банкови източника обаче очакват замразяване на чуждестранни сметки в НИС, което би засегнало международните финансови потоци.

Една последна несигурност виси над 5000 служители на групата. След обявяването на санкциите, заплатите се изплащат с месец по-рано, което е знак за вътрешна нервност. Официално ръководството продължава да уверява, че „социалната стабилност на служителите остава приоритет“. Но ако международните транзакции бъдат блокирани и вносът е компрометиран, самото оцеляване на НИС може да бъде застрашено./ БГНЕС