80-годишно кривогледство - да се рисуват комунистите като "антифашисти"

доц. Огнян Минчев

Срамота е рецидивът на това вече 80-годишно кривогледство! Да се изрисуват комунистите като "антифашисти" е неправомерно от гл. точка на фактите - не на интерпретациите.

Преди всичко, до 22 юни 1941 г. българските - заедно с повечето други комунисти около сталинистка Москва, бяха ентусиазирани и доброволни съюзници на нацизма и хитлеристка Германия. Те бяха братя по оръжие в завладяването и поредното разчленяване на Полша. Те бяха идеологически и политически обединени в яростното отхвърляне на "плутокрацията" на капиталистическия Запад. Хитлер бе възприеман като сродна душа - социалист, пък макар и "объркан" в шовинистичните си истерии (далеч не чужди и на "бащата на народите" в Кремъл). Общото бе по-силно - диктатура, антидемократизъм, непоносимост към всякаква разновидност на човешката свобода. 

Комунистическият "антифашизъм" е идеологическа илюзия

и от гл. точка на неумолимото сравнение между двата типа режими - нацисткия и болшевишкия. Ако пунктуално се използва понятието за "фашизъм", трябва да се припомни, че режимът на Мусолини - като първообраз на десния политически радикализъм в Европа след края на Първата световна война - бе авторитарна диктатура, която нямаше претенциите за тоталитаризиране на обществото във всички негови измерения. Бившият ляв социалист, оглавил "fasci di combattimento" комбинира елементи на социална държава с корпоративна система на договаряне в икономиката и яростен национализъм, но - все пак - придружен от латино формат на "силна ръка". 

Германският нацизъм е много по-близък до всеобхватния тотален контрол на болшевизма върху обществото, мисленето и поведението на всеки отделен човек, налаган както с монополна пропаганда и манипулация, така и с мащабна и систематична репресия. (Холокостът и унищожаването на огромен брой европейци от Хитлер едва съперничи на гигантската машина за масови убийства, разгърната от неговия побратим Сталин в ГУЛАГ - като последният се оказва доста по-ефективен в унищожаването на хора от късичкия ефрейтор.)

Раздялата с паметниците на болшевишкия тоталитаризъм в България не е израз на "отхвърляне на антифашизма", а процес на обществено очистване от наследството на тоталитаризма - във всички негови измерения. През годините между 1941-1944 България е съюзник на нацизма, но с много по-мека авторитарна система, която не бива да бъде милостиво "опрощавана", но да получи справедлива историческа оценка - авторитаризъм, който няма характеристиките на тоталитарен (вкл. фашистки/нацистки) режим.

След 1944 г. България е смазана от ботуша на "съвършената" тоталитарна диктатура на сталинизма. Нейните ли паметници са израз на "антифашизъм"? Хайде де - разправяйте ги на някои невежи - родени надалеч или наскоро. Не на българското общество, което изгуби своя елит и своята държава под унищожителната сталинистка диктатура. 

Дали си фашист/нацист или комунист са

разновидности на една и съща човеконенавистна доктрина

подхранвана от външно "алтернативни" идеологически догми - на радикалната десница и на радикалната левица. Крайно лявото и крайно дясното щастливо се срещат и сливат при всяка проявена "възможност" в модерната история. Не можеш да бъдеш убеден антифашист, без да бъдеш убеден антикомунист - защото основата и на двата възгледа е защитата на свободата. А основата на фашизма и комунизма стоят възгледите за потъпкване на свободата - с каквито и аргументи да са подкрепени. Най-доброто доказателство за това е впечатляващата лекота, с която Кремъл се трансформира от център на "победоносния пролетариат" в център на един нов радикален фашизъм, познат като путинизъм. Демагогията на "антифашизма" от комунистически позиции е аморална защита на останките от един елит, който съсипа България в качеството си на колониална администрация на сталинизма, а днес се опитва да се ре-легитимира като олигархично-мафиотска шайка, начело на дълго търпяща и вечно понасяща България.