Среща с Невена – 100 години след нейното рождение

Виолета К. Радева

На 31 март 2027 г. се навършват 100 години от рождението на Невена Крапчева. За поколенията, родени след края на XX век, нейното име едва ли говори нещо. Единици биха я свързали с най-авторитетния български журналист от времето преди деветосептемврийския военен преврат и окупацията на България от съветската армия на 8 септември 1944 г., с главния редактор и собственик на в-к „Зора“

 Данаил Крапчев

 По-възрастните, следили и участвали живо в бурните политически събития след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г., може би са чели нейни статии и интервюта във вестниците „Демокрация“, „Знаме“, „Анти“, „Век XXI“ и други. В театралните среди до 1990 г. тя е позната като авторка на задълбочени рецензии, публикувани с името Невена Данаилова или под чуждо име в сп. „Театър“. Но днес я помнят и знаят малцина. 

Има нещо дълбоко несправедливо в това, че политическите превратности 

смазват, изкривяват, погубват живота

 на надарени над обикновеното хора. Техните знания, тяхната енергия, техните таланти биват загубени за обществото и за културното развитие на народа им. Такава съдба имаше Невена Крапчева.  Тя си замина на 20 февруари 1998 г. от нашия грешен свят. Ней­ни близки приятели пожелаха да бъдат събрани статиите и интервютата ѝ, появявали се  периодично в демократичната преса след 1989 година. Бях от журналистите, имали възможността и щастието да общуват от­близо с нея. Многократно сме водили продължителни разговори за те­кущите политически процеси, за миналото, за изпитанията, пред които ни изправя съдбата.

Личната ѝ драма, като следствие от трагичната участ на баща ѝ Данаил Крапчев, ме вълнуваше силно. Затова през есента на 1996 г. ѝ показах три листа с 48 въпроса, отнасящи се до самата нея. Интересува­ше ме какво е подхранвало устойчивостта на духа ѝ; кои свои качества е приемала за основа на характера си; какво от 17-годишната Невена се е запазило непроменено; актьор или зрител се е усещала в живота. Възнамерявах чрез този „Диалог за опита” да потърся характерното за цяла генерация българи, чийто живот е драматично преобърнат на 9 септември 1944 година. Успяхме да разговаряме върху тези теми два пъти – на 23 октомври и на 26 ноември 1996 година. Междувременно тя най-после беше си купила малък апартамент в близост до площад „Славейков” и изживяваше радостната треска на новодомец – ремонт, обзавеждане, пренасяне. Така поради битови причини отлагахме про­дължението за по-благоприятен момент. Уви! В началото на декември 1997 г. Невена се подхлъзва, пада и чупи лявата бедрена шийка…

Предчувстваше, че си отива

Нейният силен и борбен дух явно не можеше да се примири с крехкостта и уязвимостта на телесната си обвивка. Допускам освен това, че не искаше физическата немощ да отнеме нейното скъпоценно усещане за свобода, за независимост. Как можеше да се примири с тиранията на материята иначе волната на­тура, отърсила се най-после от десетилетната политическа диктатура, потискала и сковавала всяка неортодоксална мисъл и всеки порив към Свобода?

Наскоро след нейната кончина събрах онова, което беше излязло с името на Невена Крапчева. Подредих го. Г-жа Светла Стоева въведе текста в компютъра. Трябваше да бъдат написани няколко думи като предговор. Два опита да бъдат заинтересувани хора, които добре я по­знаваха и можеха да оценят както личността ѝ, така и написаното от нея, по неясни причини пропаднаха. Месеците минаваха. Затъркаляха се и годините. Един след друг си бяха отишли брат ѝ Живко, тя, сестра ѝ Ружка. Топяха се близките на Невена, оредяваха и приятелите.

През 2013 г. част от интервютата, които бях правила през годините с различни хора – творци, учени, политици намериха място в сборника „От първо лице”, където поместих четири интервюта с Не­вена Крапчева. Когато книгата излезе от печат, занесох екземпляр на нейните близки приятелки Румена Паскалева и Таня Берова. Изразих съжалението си, че сред купищата изрезки и вестници не съм открила посмъртно публикуваната част от проектира­ния „Диалог за опита”. „Защо не си казала – беше отговорът на Румена. – Всичко е тук. Чудим се какво да правим и с оригиналите, и с набора.”

Така онова, което беше оцеляло от публикувани и непубликувани текстове на Невена Крапчева, се озова у мене.

Скоро след това изненадващо ме потърси човек, чиито следи бях загубила преди повече от десет години. Заловил се със собствен биз­нес. Успешен. Да, може да помогне. Така стана възможно, макар и с голямо закъснение, благодарение финансовата помощ на г-н Цветан Трендафилов,  книгата-памет за Невена Крапчева да бъде отпечатана през 2014 г. в ограничен тираж. Интересът към представянето ѝ в Унгарския културен център в София беше голям. Присъстваха нейни роднини, близки приятели, журналисти. 

Днес това първо издание е

библиографска рядкост

То не се предлага от нито една антикварна книжарница. Тази е друга от причините, за да възкресим гласа на Невена Крапчева.

За историческите процеси и катаклизми, преживени от България и дъщерята на Данаил Крапчев издателство "Еделвайс" пусна тази седмица второто издание на книгата на Невена Крапчева "Спасителното упование". 

Познаването и паметта за миналото са ключово важни за всеки народ, ако не иска да повтаря стари грешки и да изчезне от картата на света.