За по-малко от 100 години 21 май се оказва важен за България - през 1920 г. е съставено самостоятелно правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски, а през 1997 кормилото на властта поема синият лидер Иван Костов.
На 21 май 1997 година клетва в Народното събрание полага правителството на ОДС, с премиер Иван Костов.
Кабинетът е изправен пред трудната задача да поднови забавените от правителството на БСП икономически и социални реформи в България. Костов е първият министър-председател след 1989 г., който остава на поста за пълен 4-годишен мандат. Правителството му стабилизира финансовата система, въвеждайки валутен борд, провежда мащабна, повсеместна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж.
Във външната си политика правителството продължава линията към членство в Европейския съюз. През декември 1999 г. България получава покана да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г. Правителството подава молба за членство в НАТО през същата година. През 1999 г., по време на войната в Косово, въпреки оглавените от БСП обществени протести, правителството решава да предостави въздушното пространство на България на авиацията на НАТО за удари срещу Съюзна република Югославия. Същевременно кабинетът отказва на Русия въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в Прищина, и не допуска бежанци от конфликта в Косово да получат убежище в България.
През 2013 година полагат клетва и депутатите от най-злополучното в новата ни история 42-ро Народно събрание. Властта се поема от БСП, ДПС и Атака, а премиерският пост е отреден на Пламен Орешарски, управлявал чрез модела КОЙ и олигархията. Този парламент се оказа с най-нисък рейтинг в историята и става символ на корупция, задкулисие и политическо мафиотизиране.
Фактор
На 21 май 1997 година клетва в Народното събрание полага правителството на ОДС, с премиер Иван Костов.
Кабинетът е изправен пред трудната задача да поднови забавените от правителството на БСП икономически и социални реформи в България. Костов е първият министър-председател след 1989 г., който остава на поста за пълен 4-годишен мандат. Правителството му стабилизира финансовата система, въвеждайки валутен борд, провежда мащабна, повсеместна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж.
Във външната си политика правителството продължава линията към членство в Европейския съюз. През декември 1999 г. България получава покана да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г. Правителството подава молба за членство в НАТО през същата година. През 1999 г., по време на войната в Косово, въпреки оглавените от БСП обществени протести, правителството решава да предостави въздушното пространство на България на авиацията на НАТО за удари срещу Съюзна република Югославия. Същевременно кабинетът отказва на Русия въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в Прищина, и не допуска бежанци от конфликта в Косово да получат убежище в България.
През 2013 година полагат клетва и депутатите от най-злополучното в новата ни история 42-ро Народно събрание. Властта се поема от БСП, ДПС и Атака, а премиерският пост е отреден на Пламен Орешарски, управлявал чрез модела КОЙ и олигархията. Този парламент се оказа с най-нисък рейтинг в историята и става символ на корупция, задкулисие и политическо мафиотизиране.
Още от От редактора
71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души
През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима
Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I
Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран
Да си спомним за Висоцки - бардът, когото властта не можа да накара да замълчи
Истината за неговата кончина едва ли някога ще излезе наяве, но за хората, които са го познавали и обичали, Висоцки ще остане завинаги “войн”, а песните му - "безсмъртни"