Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви във вторник, че руският президент Владимир Путин е сбъркал, когато е решил да атакува Украйна. Той нарече последната година ключова за глобалната сигурност, предаде БНР.
"Путин искаше по-малко НАТО, но получи повече НАТО", каза Столтенберг по време на представянето на годишния доклад на алианса, предаде Ройтерс. Той отбеляза, че границата на Алианса с Русия ще се удвои, след като Финландия и Швеция се присъединят към НАТО.
Наричайки Москва "най-значимата заплаха" за глобалната сигурност наред с тероризма, генералният секретар подчерта, че НАТО е бил подготвен, когато руските танкове са навлезели в Украйна.
Столтенберг добави, че НАТО е видял признаци, че Русия е поискала доставки на смъртоносни оръжия от Китай, като същевременно отбеляза, че Пекин оспорва "интересите, сигурността и ценностите" на Алианса.
Той предупреди Китай да не доставя смъртоносни оръжия на Русия, на фона на срещата между Си Дзинпин и Владимир Путин в Москва.
"Не сме видели никакви доказателства, че Китай доставя смъртоносни оръжия на Русия, но видяхме някои признаци, че това е било искане от Русия и че това е въпрос, който се разглежда в Пекин от китайските власти“, поясни Столтенберг пред репортери в Брюксел.
"Китай не трябва да предоставя смъртоносна помощ на Русия, това би означавало да подкрепя незаконна война", добави той.
Столтенберг посочи, че седем от 30-те съюзници са изпълнили целта на НАТО за военни разходи през 2022 г., което обаче е една страна по-малко, отколкото през 2021 г. точно преди инвазията на Русия в Украйна.Той коментира пред репортери на пресконференция в централата на НАТО в Брюксел, че първоначално алиансът е очаквал още две страни да постигнат целта.
"Не се движим толкова бързо, колкото изисква опасният свят, в който живеем", констатира Столтенберг. "Очаквам съюзниците да се споразумеят за по-амбициозно обещание на срещата на върха през юли за военни разходи за минимум два процента", добави той.
През миналата година само САЩ, Обединеното кралство, Гърция, Полша и трите балтийски държави Естония, Латвия и Литва изпълниха целта, договорена преди девет години.
Коментари (0)