Вашингтон е изправен пред най-сериозното изпитание на стратегията си за морски блокади, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп пренесе тактиката, използвана срещу Венецуела и Куба, върху значително по-сложния и взривоопасен регион на Близкия изток. Според Associated Press блокадата срещу Иран поставя САЩ в коренно различна и далеч по-рискова ситуация в сравнение с Карибския басейн – с потенциални последици за глобалната икономика.

За разлика от Куба и Венецуела, Иран контролира стратегическия Ормузкия проток – ключов енергиен коридор, през който преминава приблизително една пета от световните доставки на петрол и газ. Това превръща всяка ескалация в района в директна заплаха от глобален икономически шок. Освен това Техеран разполага със значително по-голям военен капацитет, което налага постоянно и скъпоструващо американско военно присъствие на хиляди километри от собствената територия.

Експерти, цитирани от АП, подчертават, че Иран използва контрола си върху протока като мощен инструмент за натиск в условията на крехко примирие. Рязко поскъпване на горивата в САЩ – особено в изборна година – може да принуди администрацията на Тръмп да обмисли отстъпки.

„Сега въпросът е коя страна има по-голяма толерантност към болка – САЩ или Иран“, коментира военният историк Макс Бут.

Блокадата работи ли?

Ефективността на американската стратегия остава спорна. Администрацията на Тръмп вече използва военноморски блокади срещу Венецуела и Куба, но резултатите са нееднозначни. В Каракас успехът на Вашингтон се свързва по-скоро с операцията по залавянето на президента Николас Мадуро, отколкото със задържането на танкери. В Куба икономическата криза е задълбочена, но без да доведе до политическа промяна, отбелязва АП.

В случая с Иран обаче картината е значително по-различна – както географски, така и политически и военно. Макар блокадата да е нанесла сериозни щети на икономиката, страната продължава да изнася част от санкционирания си петрол. Техеран категорично отказва да отвори Ормузкия проток и само тази седмица отново обстреля търговски кораби, което доведе до пълно спиране на корабния трафик.

Под съмнение: контролът на САЩ

Американското военно командване в Близкия изток твърди, че „нито един кораб не е избегнал“ контрола на САЩ и че 31 плавателни съда са били върнати обратно в порт. Тези твърдения обаче са поставени под съмнение от независими анализатори.

Компанията Lloyd’s List Intelligence съобщава за „стабилен поток“ от т.нар. танкери-призраци, които успяват да напуснат Персийския залив, заобикаляйки протока. От своя страна Windward посочва, че иранските кораби продължават да се придвижват чрез измамни практики – включително фалшиви данни за местоположение или преминаване през пакистански води.

Според експертите мащабът на морския трафик прави пълното прилагане на блокадата практически невъзможно.

Историческият урок

Последният голям подобен прецедент е от времето на администрацията на Джон Ф. Кенеди, когато САЩ налагат „карантина“ на Куба по време на Карибската криза. Исторически примери като британската блокада срещу Германия през Първата световна война показват, че подобни мерки могат да дадат резултат, но основно в дългосрочен план.

Администрацията на Тръмп обаче търси бърз ефект. Според Макс Бут именно успехът във Венецуела е създал усещане във Вашингтон, че блокадите могат да доведат до бърза политическа промяна. Реалността в Иран обаче е значително по-сложна – и значително по-опасна.