Студентка по астрономия откри 17 нови екзопланети, на едната от които може да има вода в течно състояние, съобщи в. "Дейли мейл". Тази планетата е с размерите на Земята и се намира в обитаемата зона.
Мишел Кунимото, която следва в университета на Британска Колумбия, направила откритията си, докато анализирала данни, събрани от космическия телескоп "Кеплер" на НАСА. Най-вълнуващото откритие е свързано с екзопланетата KIC-7340288, която се намира в обитаемата зона на звездата си и е с 1,5 пъти по-големи размери от тези на Земята. Кунимото поясни, че става въпрос за една от едва 15 малки планети в обитаемата зона,
Въпросната екзопланета се намира на разстояние 1000 светлинни години и орбитира на 65 млн. км от звездата си, т.е. отстои на разстояние, което е малко по-голямо от това между Меркурий и Слънцето. Светлината, която огрява екзопланетата, е една трета от тази, която Земята получава от Слънцето, защото звездата, около която орбитира KIC-7340288, е с по-малки размери. Една година на откритата от Кунимото подобна на Земята скалиста планета има 142 дни и половина.
Размерите на най-малката от другите 16 екзопланети се равняват на две трети от тези на Земята. Размерите на най-голямата от тях са 8 пъти по-големи от земните.
Кунимото е прибегнала до транзитния метод, за да търси планети близо до около 200 000 звезди, наблюдавани от телескопа "Кеплер". "Когато планета минава пред звезда, блокира част от светлината ѝ и се намалява яркостта ѝ", поясни тя.
Кунимото е работила заедно с колегата си Хенри Енго от същия университет. Двамата са използвали телескопа "Джемини Норт" в Хавай, както и данни, събрани от мисията "Гая" на Европейската космическа агенция.
Телескопът "Кеплер" на НАСА бе изстрелян през март 2009 г. с цел да търси планети извън Слънчевата система. Той изпрати последната си снимка от космоса през септември 2018 г. За 9 години и половина е наблюдавал 530 506 звезди и открил 2662 планети. Резултатите от изследването са публикувани в "Астрономикъл джърнъл".
Фактор
Мишел Кунимото, която следва в университета на Британска Колумбия, направила откритията си, докато анализирала данни, събрани от космическия телескоп "Кеплер" на НАСА. Най-вълнуващото откритие е свързано с екзопланетата KIC-7340288, която се намира в обитаемата зона на звездата си и е с 1,5 пъти по-големи размери от тези на Земята. Кунимото поясни, че става въпрос за една от едва 15 малки планети в обитаемата зона,
Въпросната екзопланета се намира на разстояние 1000 светлинни години и орбитира на 65 млн. км от звездата си, т.е. отстои на разстояние, което е малко по-голямо от това между Меркурий и Слънцето. Светлината, която огрява екзопланетата, е една трета от тази, която Земята получава от Слънцето, защото звездата, около която орбитира KIC-7340288, е с по-малки размери. Една година на откритата от Кунимото подобна на Земята скалиста планета има 142 дни и половина.
Размерите на най-малката от другите 16 екзопланети се равняват на две трети от тези на Земята. Размерите на най-голямата от тях са 8 пъти по-големи от земните.
Кунимото е прибегнала до транзитния метод, за да търси планети близо до около 200 000 звезди, наблюдавани от телескопа "Кеплер". "Когато планета минава пред звезда, блокира част от светлината ѝ и се намалява яркостта ѝ", поясни тя.
Кунимото е работила заедно с колегата си Хенри Енго от същия университет. Двамата са използвали телескопа "Джемини Норт" в Хавай, както и данни, събрани от мисията "Гая" на Европейската космическа агенция.
Телескопът "Кеплер" на НАСА бе изстрелян през март 2009 г. с цел да търси планети извън Слънчевата система. Той изпрати последната си снимка от космоса през септември 2018 г. За 9 години и половина е наблюдавал 530 506 звезди и открил 2662 планети. Резултатите от изследването са публикувани в "Астрономикъл джърнъл".
Още от Наука
Откритие: Много коралови рифове се приспособяват към климатичните промени
Ново проучване разкри, че около 166 000 квадратни километра коралови рифове по света - приблизително една трета от общата им площ - са особено устойчиви на климатичните промени и имат възможност да оцелеят при сериозно затопляне на океаните
Пробив в археологията: Надпис от Хераклея Синтика потвърждава хипотезата за храм на Херакъл
Откриха у нас храма на родоначалника на македонските царе, които са извеждали своето потекло от бога Херакъл
След 2300 години: учените възстановяват едно от Седемте чудеса на древния свят
Археолози извадиха от Средиземно море 22 масивни каменни блока от едно от Седемте чудеса на древния свят. Международен проект използва 3D технологии и дигитално моделиране, за да възстанови изгубения монумент повече от 2300 години след неговото построяване.