Саймън Дигинс, Superpowers Exposed

Балтийските държави са научили по трудния начин какво се случва, когато руските танкове прекосят границата им. А последното военно струпване на Путин подсказва, че той се готви да опита отново. Но този път оръжията са като зъби – свързани, мрежови и опасни.

Ако Русия натисне на запад, настъплението ще бъде бавно, кърваво и опустошително скъпо. Защото ако балтийските държави паднат, щитът на НАТО се разпада и Европа е следващата, която ще гори. Русия може да ги изолира за дни, оставяйки НАТО да се мъчи да достигне собствената си фронтова линия. Може ли тази стена на войната наистина да купи време на НАТО? Аз съм Саймън Дигинс, а това е „Разкрити суперсили“ – поредица, в която навлизаме в действията на най-големите играчи в света, докато се борят за глобално влияние.

Разположение и уязвимост на Балтика

Местоположението на Балтийските държави е едно от най-опасните в света. Те се намират точно до Русия и Беларус, а разстоянието между тях и самото Балтийско море е ограничено, като по-голямата част от населението е на западния бряг. Това ги оставя силно изложени, ако Русия реши да нападне – както вече е правила в миналото. Освен това е много трудно НАТО да ги подсили.

Русия контролира Финския залив на север и би било трудно за Финландия да изпрати подкрепления към Естония, освен по въздух или море. На юг един от най-слабите райони на НАТО – Сувалският коридор – също ограничава възможността за изпращане на подкрепления от Полша. Ако Русия реши да нападне, за НАТО ще бъде изключително трудно да достави подкрепления навреме.

Последни руски нахлувания с дронове

В Полша и дори в самата Естония вече видяхме нахлувания на дронове, а наскоро руски бойни самолети прелетяха над естонското въздушно пространство. Това беше направено съвсем умишлено – за да бъде тествано НАТО, да се види как ще реагираме, да изпитат нашата решителност и готовност да им се противопоставим, когато нападнат.

Сравнение: Балтика срещу Русия

Сега е време да разгледаме военното оборудване и сравненията между силите на Балтика и Русия. Доста ясно е, че по отношение на маса и брой войски Русия има значително превъзходство.

Изтребители: Русия срещу Балтика

Да навлезем по-дълбоко и да разгледаме оборудването. Много често, когато говорим за авиация, първоначално ще се изправят срещу Русия самолети на НАТО от други държави.

Ако погледнем по-детайлно руските самолети, виждаме, че те разработват технологии и техники, подобни на тези, които имаме при F-35, но все още не са достигнали този етап. Новият самолет Су-35 се появява понякога, но руснаците държат някои бройки далеч от фронтовата линия, дори в Украйна.

Флагманът на руската стелт авиация е Су-57 „Фелън“. В момента има едва около двадесетина, които реално служат. Има проблеми с надеждността и най-вече с количеството – нищо общо с мащаба на западните F-35. Може да се каже, че е повече параден модел, отколкото свръхоръжие.

Що се отнася до Балтика – те нямат собствени изтребители. Разчитат на ротационни ескадрили от НАТО. F-16 са доказани многофункционални самолети – малки, но смъртоносни, с прецизни ракети. „Тайфун“-ите са мощни двумоторни машини, подходящи както за въздушни боеве, така и за удари. А „Грипен“ е проектиран специално за хибридна война.

Финландските F-35

Точно до Балтика е Финландия. Влизането на Финландия и Швеция в НАТО през 2023 г. внесе огромна допълнителна огнева мощ. Във въздуха техният основен самолет ще бъде F-35 – вероятно най-добрият изтребител в света.

Сухопътни сили: Русия срещу Балтика

Сега – танкове и бронетехника. Русия разполага със 130 000 бронирани машини, макар че не всички ще бъдат използвани на този театър. Балтийските държави нямат силна авиация или флот, но на сушата са създали малка, бърза и подвижна отбранителна сила, способна да удари и да изчезне, преди Русия да реагира. Те са изградили всичко наново — по-умно, по-малко и по-бързо.

Естония води с 44 шведски CV90 бойни машини – високотехнологични, с бързина, сензори и защита. Добави към тях 236 колесни бронетранспортьора и 36 корейски самоходни оръдия K9 Thunder. Те могат да изстрелят 155-милиметров залп на всеки 30 секунди. Латвия и Литва следват същата стратегия – по-малко танкове, но повече прецизност и мобилност.

Балтийската отбранителна линия

Но дори с тези подобрения, Балтика разбира, че има нужда от нещо повече — и затова строят т.нар. Балтийска отбранителна линия, „стена на войната“. Това е мрежа от бункери, мини и огневи позиции, предназначени да забавят руската армия. Подобно е на полския „Източен щит“, но този проект върви по цялата граница между Балтика, Русия и Беларус. Всичко това прави Путин по-притеснен. Ако изчака Балтика да завърши стената, една атака ще стане по-сложна, по-кървава и по-скъпа. Но това създава и обратен риск – Русия да нападне по-рано, преди укрепленията да са довършени.

Големият въпрос е: дори когато бъде завършена, ще издържи ли достатъчно дълго, за да чака НАТО подкрепления?

Отговорът на НАТО

Знаем, че Путин тества волята на НАТО. Той не вярва, че НАТО ще тръгне на война заради балтийските държави. Но дори с тази защита, самите балтийски страни знаят, че не могат да държат Русия безкрайно. Планът им е ясен: трябва да удържат поне две седмици. Това ще бъде критичният период, в който Западът трябва да покаже решителност и да успее да изпрати подкрепления.

Именно през тези две седмици Путин ще натиска максимално, опитвайки се да вземе колкото може повече, докато твърди пред Запада, че няма намерение за война с „истинското НАТО“ – западните държави – а просто възстановява „своята сфера на влияние“.

Личен състав: Русия срещу Балтика

Русия има 1,3 милиона активни войници – една от най-големите армии на планетата. С резервистите и паравоенните формирования стават над 3,5 милиона.

Балтика плюс Финландия имат около 70 000 активни войници – но над половин милион резервисти, които са обучени и чакат мобилизация. Това са малки държави, но всяко семейство има войник. Задължителната служба не е спорна – тя е част от националната идентичност.

Волята за битка

Но има още един фактор: волята за битка. Във Финландия го описват с думата „сису“ – устойчивост, решителност, характер. Те знаят какво е руската окупация и нямат намерение да я допуснат отново.

Наполеон казва: „Моралът към материалното е три към едно.“ Армия с висока морал винаги има предимство пред армия с превъзходство в техника.

Точки на запалване

Къде може да избухне война?

Първата точка е Сувалският коридор — една атака от Беларус към Калининград би отрязала Балтика от юг.

Втората и по-вероятна — директен удар в Естония. Там има голямо руско малцинство и Путин лесно може да изфабрикува претекст, както направи в Донбас през 2014 г.

Историята на Балтика

За да разберем страха на балтийските държави, трябва да се върнем към 1940 г. След пакта „Рибентроп–Молотов“ Балтика беше разпределена към СССР. Следва година на натиск, политически преврат и пълна окупация. След войната започва истинският терор – хиляди екзекуции, стотици хиляди депортирани, масово преселване на руснаци в региона с цел контрол.

Това Балтика помни – и затова са готови да се бият.

Заключение

Три малки, но непокорни държави, които стоят между Европа и руския мечок. Но могат ли няколко милиона души да спрат една свръхдържава? Може ли тази стена на войната да купи време на НАТО? Или следващият ход на Путин ще вкара Европа в най-опасната ѝ криза от десетилетия?

Ако Балтика падне, щитът на НАТО се разпада и светът се променя за една нощ. Желязната стена няма да спре Русия завинаги, но може да я забави достатъчно, за да удари НАТО обратно. А това забавяне може да бъде разликата между регионален конфликт и континентална катастрофа.