Решението на Московската патриаршия за прекъсване на общението с Вселенската патриаршия не е провокирано от догматичен спор. В този казус липсват догматични различия. Казусът е повече политически, защото когато става въпрос за църковни територии, неминуемо се намесва и политиката.
Това каза за БНР протойерей Добромир Димитров - свещеник на Българската църковна община в Кент, Великобритания и преподавател по „Църковно право“ в Православния Богословски факултет на Великотърновския университет.

„В този казус имаме ясния случай как в една държава – Украйна, която е независима след разпадането на Съветския съюз,  протичат много буйни процеси. Разбира се, църквата, като част от държавата, не може да остане встрани. Заради това имаме огромен проблем в Украйна – канонични представители, които са в общение с всички православни църкви на Московската патриаршия, имаме и неканонични структури, които нямат общение с нито една православна църква, имаме и един вакуум, който трябва да бъде запълнен. Това стана с намесата на вселенския патриарх“, коментира протойерей Добромир Димитров.

Официалната политиката на Вселенската патриаршия е, че е помолена да се намеси. Тя има тази функция - да се намесва при проблемни въпроси, подчерта духовникът.

„Вселенският патриарх беше помолен от представителите на украинския народ, тоест от президента, да се намеси в този спор и той се намеси, като реши да постави свой представител - екзарх – и да създаде една нова структура на територията на една независима държава. Той беше поканен да направи това. Разбира се, тази намеса се изтълкува от каноническото право като намеса в територията на Московската патриаршия, която присъства в Украйна, и така конфликтът беше създаден“, каза още свещеникът.

Вселенският патриарх е бил помолен да разреши и казуса с независимостта на македонската църква, но в този случай е сметнал, че казусът трябва да бъде решен от Сръбската църква. „За мен е наистина чудовищно  това решение – в неговите преговори със Сръбската православна църква явно съществуват много големи връзки, докато с Руската православна църква имаме един конфликт между Руската православна църква, което продължава вече десетилетия и ескалира и с това решение на украинския президент. Ситуацията наистина е много сложна. Всъщност, това вече се е случвало в Естония след разпадането на Съветския съюз, когато през 1993 година Вселенската патриаршия прави автономия и сега Естонската православна църква е под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Това сигурно ще се случи и в Украйна, но мащабите на Украйна са много по-големи и изключително много въпроси сега стоят пред юристите на Московската патриаршия“, смята духовникът.

Украинската държава сега трябва да направи всичко възможно да бъдат запазени църковните имоти на територията на страната. Духовникът изрази и опасение, че е възможно да се стигне и до репресии срещу Московската патриаршия.

Казусите в Украйна и Македония са различни, защото след Първата световна война българските свещеници са били изгонени от територията на Македония, отчете той.