Владимир Пастухов, Каспаров Ру

Тактиката на Тръмп по отношение на бъдещи преговори за прекратяване на войната в Украйна прилича на тази на калмара, който в трудни ситуации изхвърлят облак мастилоподобно вещество, за да обърка нападателя, и се скрива в морските дълбини. Съдейки по това, което Тръмп успя да каже в първите дни на новия си мандат, той все още не знае какво да прави с това (войната в Украйна) и затова се крие зад порой от  противоречиви твърдения, които по същността си целят да не създават каквото и да е чувство за сигурност в нито една от страните в конфликта. Да разчиташ на тези твърдения сега е

като да търсиш калмари в тъмните морски води

Честно казано, твърдението, че Тръмп няма план, е също толкова валидно, колкото и твърдението, че  има план. Това в известен смисъл е „планът на Шрьодингер“ – изглежда, че съществува, но в същото време го няма. Съществува идея, че Зеленски може да бъде уплашен от факта, че Америка вече няма да му дава пари и оръжия, а Путин – от факта, че Америка ще даде на Зеленски в пъти повече пари и оръжия от Байдън. Успехът на плана на Тръмп зависи изцяло от това доколко Путин и Зеленски вярват в способността на Тръмп да направи едното или другото. Засега никой от двамата лидери не вярва, че нещо скоро ще се случи, затова и двамата са се стаили. Но все още нищо не е приключило, Тръмп все още

не е „укротил световната атмосфера“ напълно.

При това положение сме принудени да останем за нашите предположения в най-общите рамки на това, което по принцип могат да си позволят участниците в това странно тройно танго.

Почти никой не си прави илюзии, че Украйна като Украйна изобщо не интересува Тръмп. Защото ако беше така, той щеше да я предаде на Путин дори с доплащане, изчислислявайки ползата от разликата с бюджетните разходи за продължаване на войната. Но, за щастие на Украйна, конфликтът тревожи Тръмп, разглеждайки го като прецедент ( защото Китай следи внимателно как всичко ще свърши и може да го повтори) и като уязвима точка на предстоящите избори за Конгреса и Сената, където украинският въпрос може да изскочи и то в неговата

най-неприятната за Тръмп формулировка

("слабият" Тръмп загуби Украйна в полза на Путин). Ето защо Тръмп има свои "червени линии" в преговорите с Путин. Тръмп може би е готов да раздели Украйна, но не е съвсем готов да се откаже изцяло от нея.

В момента, ако оставим настрана безкомпромисния сценарий за „победа над Путин на бойното поле“, за който настоява Зеленски, на масата за преговори има

три възможни компромисни сценария:

„германският“, при който остава част от Украйна, която Путин си разделя със Запада, като и двете части са въоръжени до зъби (за членство в НАТО не може да става и дума); „австрийският“ – при който Путин не само легитимира под една или друга форма контрола върху цялата или върху по-голямата част от окупираната територия на Украйна, като предвижда и сериозни ограничения във външната и вътрешната политика за останалата част от страната (например относно размера на въоръжените сили) и „афганистанският“, при който контролът на Путин се простира в цяла Украйна чрез прокси правителство, което той контролира.

Все още смятам, че „афганистанският“ сценарий е политически неприемлив за Тръмп и ако Путин настоява за него, може да доведе до провал на преговорите и по-нататъшна ескалация на конфликта. Тоест, основният пазарлък ще се води за степента на „отбранителния суверенитет“ на Украйна в рамките на избора между „германски“ и „австрийски“ сценарии. В тази връзка съм скептичен относно

търсенето на „крайъгълен камък на сигурността“ за Украйна,

за каквато настоява администрацията на Зеленски.

Считам, че единствената реална гаранция за сигурността на Украйна е запазването и развитието на боеспособната на нейната армия и възстановяването на собствената й отбранителна индустрия. Пътят, по който върви Израел, не е забранен за никого. Украйна трябва да се съсредоточи върху реалистично постижими цели и да помогне на Тръмп да договори за нея правото да има собствена пълноценна армия. Никой друг никога няма да й даде тези гаранции, ако той няма нужда от тях.

*Малко пояснение: През 1935 г. великият физик, Нобелов лауреат и основоположник на квантовата механика Ервин Шрьодингер е формулирал своя знаменит парадокс, илюстрирайки феномена нелокалност, възникващ при явлението квантово заплитане. Той е известен още като парадоксът „Котка на Шрьодингер”.

Превод: Faktor.bg