Напрежението между Китай и Европейски съюз рязко ескалира, след като Пекин отправи директно предупреждение, че е готов да предприеме контрамерки срещу Брюксел, ако бъде приет новият европейски закон за реиндустриализация без съобразяване с китайските интереси.

Става дума за законодателния пакет, предложен от Европейската комисия на 4 март, който цели да върне индустриалното производство в Европа и да намали зависимостта от външни доставчици. Проектът предстои да бъде одобрен от държавите членки и от Европейския парламент, но още преди финалното му приемане вече предизвиква сериозно геополитическо напрежение.

Китайското Министерство на търговията е изпратило официална позиция до Брюксел на 24 април, в която изразява „сериозно безпокойство“ от посоката на законодателството. В изявлението се подчертава, че Пекин ще следи внимателно процеса, но същевременно отправя и недвусмислено предупреждение: ако ЕС игнорира китайските възражения и приеме текста в сегашния му вид, ще последват ответни действия.

В основата на конфликта стои изискването компании в стратегически сектори да използват определен дял компоненти с европейски произход, когато се възползват от публично финансиране. Според заместник-председателя на Комисията Стефан Сежурне това е ключов инструмент за изграждане на индустриална автономия на ЕС.

Мерките засягат чувствителни индустрии като автомобилостроенето, зелената енергия (включително слънчеви панели, батерии и термопомпи), ядрената енергетика и тежката промишленост – сектори, в които китайските компании имат силно глобално присъствие.

Макар в текста да не се споменава директно Китай, посланието е ясно: Европа се стреми да ограничи зависимостта си от китайския внос и инвестиции. От години европейските институции обвиняват Пекин в нелоялна конкуренция чрез масивни държавни субсидии и ценови дъмпинг.

От китайска страна обаче новият закон се възприема като открито дискриминационен. Според Пекин ограниченията върху чуждестранните инвестиции в ключови сектори като електромобили, фотоволтаици, батерии и критични суровини, както и изискванията за „произход от ЕС“ при обществени поръчки, директно изтласкват китайските компании от европейския пазар.

Анализатори предупреждават, че ако спорът ескалира, той може да прерасне в пълномащабна търговска конфронтация между две от най-големите икономики в света – сценарий, който би имал сериозни последици за глобалните вериги за доставки, цените на технологиите и зелената трансформация.

Сблъсъкът между Брюксел и Пекин все по-ясно очертава новата реалност: икономиката вече е поле на геополитика, а индустриалната политика – инструмент за стратегическо надмощие.